Личният бранд вече не е "опция", а необходимост

Представете се с няколко изречения..

На няколко пъти хора са ме наричали меверик и винаги ми е приятно да го чуя. Знам и защо го казват – така става, когато отказваш да се съгласиш, че "винаги сме го правили така" е достатъчна причина нещо да продължи да се прави по същия начин. За мен статуквото е най-големият враг на прогреса – в бизнеса, в живота и в начина, по който мислим. Това е, което обичам да предизвиквам – любимата ми игра.

Повече от десетилетие съм там, където се срещат хората, стратегиите и нуждата от еволюция. Работя с компании, които искат не просто да оцелеят, а да се развиват устойчиво. Създавам организационни екосистеми, в които хората и бизнесът растат едновременно – без фалшиви лозунги, кухи ценности и неизползван потенциал.

Обичам да провокирам мислене чрез събития, нестандартни формати на обучение и добри истории. Уча се непрекъснато и винаги търся как да дам повече стойност – чрез смисъл, човечност и конкретни резултати.

Формално имам различни роли. Преди всичко съм СЕО на SISTEMMA – основният ми ангажимент за моята компания за организационно развитие и бизнес успех. Съорганизатор и куратор съм на DisruptHR Sofia – голямата ми страст и любима моя сцена (не само буквално). Съорганизатор съм на Excellevate Masterclasses – начинанието ми от тази година, в партньорство с Капитал. Посланик съм на HR One – платформата за дигитализация на HR процеси, която обикнах от пръв поглед. И съвсем скоро предстои да обявя и следващото си „отроче“ – отново феноменална среща между хората и технологиите. 

Извън работата съм майка на момиче и момче, съпруга, дъщеря и голяма сестра. Най-вече съм човек, роден под щастлива звезда, чиито стремеж е да води пълноценен живот и да вдъхновява хора около себе си за същото.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Исках да съм рокзвезда.
Обичах сцената, музиката, светлините и от 6-годишна използвам всеки повод да съм точно там. Душата ми пееше, а и още пее. Баща ми обаче не ми позволи да уча в Широка лъка и това каза „довиждане“ на блянуваната ми певческа кариера. Казваше, че музиката е хоби, не професия. И така, сцената стана бизнесът. Днес създавам свои формати, които не са по-малко експресивни от концерт – като DisruptHR, където хората излизат на сцената, за да покажат новото лице на работата с хора, култура и технологии. Мечтата не умря – просто смени формата си. А и сега вече знаете истинската история зад това защо четвъртото издание на Disrupt през септември 2025 г. се казва „Rockstars“.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

На 15 г. Бях ученичка, но имах 5-ца по физическо, защото не исках да ходя на училище по анцуг – предпочитах да съм на токчета. Дядо ми, лека му пръст – виден физкултурник и създател на спортното училище във Враца, вероятно е бил с разбунен дух. Баща ми реши да ми даде урок и ме прати на работа като сервитьорка в едно заведение. Беше горещо, натоварено, а аз трябваше да балансирам подноси с поръчки и настроения. Забавлявах се много, между другото.

На края на месеца получих заплата от малко над 300 лв. – за онова време си бяха пари. Влязох в първия магазин и си купих... жълти обувки с токчета и чанта. Изхарчих всичко. Пазя тези обувки и до днес. Те ми напомнят за две неща: че не можеш да накажеш човек за това, което е, и че упоритостта ми винаги е била по-силна от всяка „наказателна акция“. 

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Най-вече – семейството ми.
Израснах в среда, в която разговорите на масата не бяха "какво ще ядем", а какво мислим, какво искаме, за какво мечтаем. Баща ми ме научи, че свободата е най-голямата стойност – да можеш да избираш, да създаваш, да мислиш самостоятелно. Стараеше се да ми покаже колкото може повече от света около нас – чрез пътувания, преживявания и стойностни хора около нас. Никога не съм чула „нямаме пари за това“. Чувах: „Направи ето това и ще си го осигуриш.“ Това изгради у мен увереност и предприемачески дух още от ранна възраст.

Майка ми ме научи на дълбочина. Тя ме запозна с книгите, изкуството, разговора. Говорихме за душа, за смисъл, за онези неща в живота, които ни правят щастливи. Вярвам, че от нея нося способността да разбирам нюансите в хората и да работя с тях не просто като с роли, а като с личности.

Най-общо казано – родителите ми и хората около тях ме научиха да мечтая, да съм щастлива, да ценя свободата си повече от всичко, да разчитам на себе си и никога, ама никога да не се примирявам.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Три събития са онези, които ме промениха най-много в годините и да, колкото и ценностите у човекът да остават същите, разбира се, разлика настъпва и това е най-нормалният показател, че се развиваме.
Първото значимо събитие, което ме промени – заминаването ми за Англия на 18-годишна възраст. Бързо разбрах, че светът е по-голям и възможности дебнат от всякъде. Срещнах хора от цял свят, с различни вярвания, и това ме направи по-отворена към всичко, различно от мен, но и по-спокойна – че светът има какво да предложи. Даде ми амбиция и желание да видя колкото мога повече от този свят във всички негови нюанси.
После се родиха децата ми – най-големият учител и мотиватор. Да носиш отговорност за целия живот на други същества определено те променя повече от всичко друго. Учи те на устойчивост, на търпение, на разбиране.

И накрая жесток и ужасен бърнаут, на който ще съм благодарна цял живот (и на съпруга ми, че два пъти спаси живота ми, буквално). Там вече всичко се пренареди. Престанах да бързам. Започнах да избирам. От външна мотивация преминах към вътрешна. Днес не гоня признание. Гоня смисъл и качество.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Винаги ще съм благодарна на родителите ми, че не направиха изборите ми вместо мен – подкрепяли са ме и продължават да го правят, каквото и да реша. Баща ми имаше само едно условие – държеше да уча извън България, в страна с традиции в образованието. Казваше: „Не знам къде ще живееш след 10 години, но искам да имаш свободата да избираш.” Така се спрях на Англия.

Избрах Бизнес мениджмънт за първа специалност и много хора не ме разбираха – професия „мениджър“. Е, оттогава работя точно това. Още в 11 клас започнах работа в частно училище, където ръководителят ми, г-н Димитър Петков, видя лидерски потенциал в мен. Той е и един от най-важните ментори в живота ми. Благодарение на него започнах да вярвам, че не е нужно да чакаш 10 години, за да бъдеш лидер, повярвах в себе си, и избрах тази прекрасна и широка специалност, която ми даде здрава и стабилна основа.  

После избрах да уча магистратури по Мениджмънт на луксозни брандове и Стратегически маркетинг – защото това е, в което горя и е наистина интересно за мен. Мога да съм в тези теми 24 часа в денонощието и да не го почувствам като работа и за момент. Интересът ми е истински и се вълнувам.

Току що завърших и MBA. Не защото ми е трябвала още една диплома, а защото обичам да уча. Това е начин на живот. И едно от най-добрите решения в живота ми, заради което за втори път ще кажа, че съм благодарна на съпруга си – на фона на всичко останало, година и половина лекции, са нещо, което той преживя и износи заедно с мен.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Ако ме затворите в офис да правя едно и също пет дни подред – ще изляза или през прозореца, или поне с готов план за бягство. Не мога без разнообразие. И не искам.

Всичко, което правя, е мой личен избор – не защото трябва, а защото това искам. Харесвам комуникацията, стратегията, създаването на концепции, които работят в реалния свят. Мога да проектирам тренинг с дълбок смисъл, но и да направя маркетингова кампания, която хората ще обсъждат. Тук се срещат моите знания от мениджмънт, психология, маркетинг и лична интуиция.

Чета постоянно – биографии, класическа литература, книги за войната (няма по-хубави учебници по лидерство), бизнес книги, романи… Много обичам да пиша – от стихове през сценарии, до курсови работи.

Обожавам колите и искрено се интересувам от тях. Синът ми мечтае да е автомобилен състезател, а аз – да съм негов навигатор. Пътуванията са моя кислород – обичам онези без план, без резервации, само с куфар в багажника и посока „където ни отведе“. Интересувам се от бизнес, политика, технологии, култура, изкуство, психология, атрология и какво ли още не.

С мен можеш да си говориш за политика, езотерика и ESG в едно изречение – и ще има логика. Разнопосочността ми не ме обърква – подхранва ме.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

За нищо на света. Но и не мисля, че имам „една“ професия.
По-скоро имам мисия – да създавам промяна, да предизвиквам статуквото, да давам пространство на новото. Днес правя това чрез бизнес и обучения. Утре – може би чрез писане на книга, филм или друг формат. Важното е едно – да има смисъл, свобода и сцена.

Най-лошото, което мога да направя, е да остана в нещо, което не ме вдъхновява. Затова винаги се движа. Не сменям посоката – сменям формата, когато остарее и се изчерпа.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

И съм повече от съгласна с твърдението. Постигам много, благодарение на личния си бранд.

Искам да чувам това, което чувам – че съм човек, който може да се погледне в огледалото и да си каже „Браво, постъпи достойно“. Че може да се разчита на мен – не само за работа, а за истина. Че не говоря, за да звучи красиво, а за да носи стойност.

Създадох програма за личен бранд, защото видях колко много възможности ми донесе моят – без да „продавам“ себе си, а като просто живея себе си. Днес хората ме канят, търсят и се доверяват, защото знаят какво и как правя. И това за мен е успехът.

И да, личният бранд вече не е „опция“. Затова съм го припознала като любима тема за работа и вече в две програми изпитвам истинско удоволствие да помагам на други дами да развиват името си. Човек за името живее и само с име е човек, както се казваше в една книга...

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

С бързи движения и с доста хумор.
Не вярвам в постоянния стремеж да сме продуктивни. Вярвам в ритъма – дни на сила и дни на покой. Тренирам три-четири пъти седмично, храня се осъзнато, спя достатъчно и си позволявам почивки – ментални, социални и физически.

Имам си своите ритуали – музика, кафе, книга (и вино 😊). И един въпрос, който си задавам често: „Това ли е най-доброто, което можеш да дадеш днес?“ Ако отговорът е „да“, тогава всичко е наред – дори светът да гори.

Преди всичко се старая да се погрижа за себе си. Когато съм го направила, имам силата, търпението и мекотата да дам най-доброто от себе си напред – и на семейството ми, и на клиентите ми, и на всеки, с когото се срещам.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?

Да слушам, ама наистина.

Научих се да слушам не само какво казва човекът отсреща, а какво му се иска да каже. Да усещам езика на тялото, паузата, тона.
Разбрах, че няма универсален начин за комуникация, но има универсална нужда: да се чувстваш разбран.

Старая се да съм адаптивна, защото вярвам, че уважението започва с това да влезеш в обувките на другия. Особено в бизнес среда – когато комуникираш с финанси, с правни, с креативни – всички имат различен „канал“. Умението да сменяш честотата е суперсила.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са прекрасен инструмент и ужасен господар.
Никога не съм ги възприемала като цел. За мен те са резултат. Измерител на стойността, която си дал. И на доверието, което си спечелил. Когато вършиш добра работа, парите винаги идват.

Никога не съм позволявала те да диктуват решенията ми. Не започвам проект, само защото виждам финансовия му потенциал. Започвам, ако има мисия. Защото знам, че когато си на правилното място – парите няма как да избягат. Не като дар, а като последица.

Правя уговорката, че никога не съм живяла в каквото и да е лишение и за човек, който живее в такова, думите ми звучат кухо. Отношението към парите е различно когато имаш и когато нямаш.

Много ми се иска българите да имаме и по-добра финансова култура. Бих вкарала книги като „Богат татко, беден татко“ в задължителната литература на 7-и клас. Много от проблемите на хората у нас са от незнание.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да не чакаш да си готов, за да започнеш.
Да не чакаш потвърждение отвън, за да си повярваш.
Да не се страхуваш да си различен – защото точно в това се крие твоето предимство.

И да развиваш личния си бранд. Много хора правят прекрасни неща, но никой не знае за тях. Днес всички имаме силата да бъдем собствени медии. Живеем в свързан свят. До къде ще стигнем, с кого ще работим и при какви условия, зависи от нашите осъзнати, целенасочени и ежедневни избори.

Бих казала и още нещо – не бъди лоялен към грешната версия на себе си. Ако си се променил – покажи го. Преоткриването не е криза, а шанс.