Мотивацията е положителната енергия, която храни душата

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Вера Караиванова. В сферата на маркетинга съм от близо 20 години. Работила съм от страна на медии, агенции и клиенти, което ми дава 360 градуса поглед върху целия процес на случване на магията. 

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Мечтите на моето поколение бяха много стойностни. Те бяха концентрирани върху – малкото, а голямото беше например да имаш Балканче и шейна. Спомням си как за нова година получавах по един плик с лакомства и в продължение на 3-4 седмици ходех с този плик навсякъде, докато не свърши всичко в него. Нямаше го пренасищането от разнообразието, сетивата се радваха продължително, имаше го фокусът върху детайла. Живеех, растях и мечтаех в настоящето, за малкото, във всяко отношение. Иначе мечтите тогава се рамкираха в следните професии – доктор, ветеринар, балерина... Никой не си мечтаеше да бъде технологичен иноватор, инфлуенсър и т.н... 😊

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Започнах работа на 19 години, във фирма за коли под наем, като офис асистент. Изкарвах по 120 лева на месец, пушех Давидоф (вече не пуша 😊) и ходех с такси в повечето случаи на работа. Така погледнато стандартът на живот преди време е бил доста добър. 😊 След кратко, смених работата със следващата и там заплащането беше доста по-голямо и бога ми, си мислех и се чувствах истински богата. 😊 Това беше тогавашната добре позната компания БТК. Започнах като международен оператор, което се водеше „голяма работа“ и трябваше да имаш „връзки“, за да започнеш там. Колкото и странно да звучи, тогава, ако искаш да се обадиш в Испания например, трябваше да се обадиш чрез международни услуги на БТК. Забавен факт е, че Италия ни бяха транзитна зона за „проблемни“ разговори и много често, когато имахме нужда от съдействие от тях, се оказваше, че те стачкуват, а те стачкуваха в месеца по няколко пъти. Адмирации към решителността, която са имали още в онези времена. Тук засягаме една много дълбока тема, но да, права се дават, права се защитават и нови права се извоюват!

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Ще се повторя, времето, в което израснах ме изгради като личност. „Нямането“ ме изгради като личност. Аз бях от масовката, родителите ми не са имали възможности, нямаха долари и марки, не пазарувахме в Кореком, но ми даваха всичко по възможностите им. Това те прави добър човек, това гради ценностната ти система. Интересите се сформираха от средите, в които попадах, не толкова от семейството, а от хората, които срещах – т. нар. будители във всяка сфера. Будители в професионален аспект, будители като личен пример за стойностно поведение и възпитание, будители за любознателност... Работенето и ученето едновременно те учат на отговорност, дисциплина, постоянство.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Разбира се, че да. В младите години мотивацията се случва по-скоро несъзнателно. Нещо те мотивира, но ти не разсъждаваш върху това, а просто се понасяш по течението и го изживяваш пълнокръвно. Днес, ако не идва сама, аз търся мотивацията целенасочено и я надграждам. Намирам я и взимам максумума от тази енергия, защото мотивацията е положителна енергия, която ние поемаме и изживяваме. Тя храни душата.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Бих казала всеобщо. В началото се бях насочила към хуманитарните науки, в последствие се насочих към по-практичното.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

„Да се ровя в душата“, моята, на човека генерално. Това ме занимава истински, особено с напредване на годините. Може би човек, вървейки към края, все повече се концентрира върху душевността, така по естествен път се доближава и се връща обратно към „голямото“, от което е частица. В тази връзка чета много книги свързани с психология, а „украсата“ си я взимам от поезията. Това е и част от моята страст, а именно писането на поезия. Там аз казвам и изразявам всичко, което не мога да формулирам на момента в дадена ситуация, всичко стаено, неизказано, всичко, което ми е идвало да изкрещя понякога.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват вашия интерес?

Не бих сменила маркетинга с друга професия. Говорила съм си с колеги от пазара, че човек, който се е занимавал с маркетинг, може да се реализира лесно почти във всяка друга професия/собствен бизнес. Можеш да планираш, да менажираш, да контролираш и насочваш процеси, можеш да маркетираш всеки продукт по правилния начин. Маркетолог е равно на мислещ човек, човек даващ решения и намиращ начини за справяне със ситуации.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Човек е това, което хората говорят за него, но не всички хора. Има много нечисти хора, злонамерени. Особено ако попаднеш в токсична работна среда, със сигурност не смятам, че мнението на токсичните хора е това, което си ти. Това, което научих с времето е, че градивната обратна връзка/критика е наистина полезна. Много важно е обаче, как ти се дава тази обратна връзка/градивна критика, защото ако е с цел да те засегнат/наранят е едно, ако е с цел да се усъвършенстваш е друго. В единия случай хората са лоши/нечисти, в другия, те са добронамерени.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Ако има нещо, което със сигурност повече хора говорят за мен, то това е, че съм положителен и добър човек и това ми е достатъчно. Емоционалната интелигентност е състояние на духа или тук пак се връщам към духовното. Емпатията е равна на човечност, тя е мерна единица за това колко сме човек от 1 до 10. Но емоционалността в работата се има за нещо не до там практично и съм склонна с времето да се съглася с това твърдение. И все пак не съм спирала и до ден днешен да показвам емоциите си, но вече съм доста по-умерена.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

ВСлушай това, което хората искат да кажат. Никога не гледай едностранно дадена ситуация. В края на деня бъди добър човек!

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важни. Да, най-важно е здравето, но понякога и то се купува с пари. Пример са всички онези нуждаещи се болни хора, които умират, защото не могат да си позволят например „лечение в чужбина“. Въпросът е, колко ненаситен можеш да бъдеш? Колко се отдалечаваш от човешкото, имайки повече? Колко помагаш на другите когато имаш? Това са въпросите...

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Търси баланса. Никоя крайност не е здравословна. Работи, но не забравяй работейки, да живееш и да бъдеш човек...