Намирайте полза във всяка една ситуация, дори да е трудна

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Радостина Янева, по професия съм адвокат и медиатор. Специализирам в областта на трудовото право и се фокусирам в извънсъдебно разрешаване на трудови спорове, спорове в екипа и бизнес спорове.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Космонавт, археолог, профайлър, дипломат, преговарящ, помирител, адвокат.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Не помня точно – вероятно 5-6 годишна съм била. Събирахме хартия и желязо и ги предавахме на пункт за вторични суровини. После се купувахме сладолед или семки. Лятно време миехме прозорците на колите. По-късно започнах да помагам на една съседка като й разхождам кучето и ми плащаше добре. Тези пари събирах за по-големи неща, но нямам спомен какво съм си купила.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Безспорно първоначално семейството и средата, която ни заобикаля непосредствено. После училището.

Книгите за мен още от детска възраст бяха, а и си остават, източник на цели непознати и необятни светове. Обожавах да чета енциклопедии, да чета класически романи. След като изчерпах всичко налично у дома, отидох в близкото читалище и се записах. През ваканциите ходих всеки следобед в читалището, за да чета книгите, които не позволяваха да се взимат за вкъщи. По-късно бях постоянен посетител на училищната библиотека. Като студентка обожавах да ходя в библиотеката в ректората на Софийския университет. И до ден днешен поддържам карта за столичната библиотека и любовта ми към книгите само расте.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Все повече разбирам, че сякаш се завръщам към това, което е било важно в ранните ми години и което впоследствие е било скрито.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Имах колебания между психология и право. В крайна сметка правото надделя заради родителското мнение, а и аз бях ОК с това, защото там имаше част от нещата, които търсех в психологията, но имаше и друго – имаше преговори и помиряване на спорещи страни. Правилно е било, да, благодарение на това решение днес съм това, което съм.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Обичам да пътувам, да чета книги, да слушам класическа музика. Обичам да правя неща с ръцете си – да шия гоблени, да подреждам и внасям спокойствие и уют около мен. Мога да готвя добре. Добър организатор и изпълнител съм, добър слушател. Търся и намирам полза във всяка една ситуация, дори и да е трудна.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

На този етап не. Започнах обаче да привнасям в професията си неща, които са важни за мен и са, разбира се, в съответствие с нея. Бих искала да развивам повече медиацията като процедура, която работодателите да инкорпорират като част от вътрешните си политики за разрешаване на конфликти, както и да бъде припозната като бърз и ефективен начин за разрешаване на спорове в областта на бизнеса – било то между съдружници или между търговски контрагенти.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Хм, интерес въпрос… Че съм един миролюбив адвокат-медиатор, който помага за спазване на трудовото законодателство от една страна, а от друга - съдейства на хората сами да разрешават win-win споровете си бързо и ефективно. С важното уточнение, че миролюбив не означава бързо отстъпчив сговорчив, а търсещ разбирателство и взаимна изгода.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Старая се да създавам промеждутък между предизвикателството и реакцията, за да осмисля и да преценя нужно ли е изобщо и ако да - какъв ресурс да ангажирам в тази ситуация. Понякога не успявам и съм реактивна. Не се виня, поемам отговорност обаче, ако съм допуснала грешка. И продължавам напред. В трудни моменти се старая да бъда добра към себе си, да си дам нужната грижа и подкрепа, да правя неща, които ми носят удоволствие, спокойствие, да си дам почивка, ако е необходимо.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Винаги е печелившо това да чуеш, видиш и приемеш наистина човека такъв, какъвто е в момента, какво наистина иска и какво е способен да даде/направи, тоест да го слушаш активно и с емпатия. Това не означава да се съгласиш с дадено поведение, а просто да приемеш, че то съществува и да покажеш ясно, че си съгласен да продължиш комуникацията с дадения човек, ако промени поведението си. Нито означава да се съгласиш да дадеш това, което се иска от теб. Когато обаче човек се чувства чут, видян и разбран, дори и на най-чепатия кооперативността нараства, а комуникацията – подобрява, което пък повишава вероятността да се постигне искания краен резултат. Е, разбира се, трябва да знаем къде са ни границите, ясно да ги показваме и отстояваме, иначе рискуваме дотолкова да поемем чужд емоционален багаж, че накрая това да повлияе на нашето състояние.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важни, безспорно, защото определено с пари се живее по-комфортно отколкото без. Въпросът тук какво за нас е комфортно ниво на живот. Парите обаче не са всичко и не могат да заместят други, чисто човешки неща. Затова трябва да сме наясно с нашите нужди и да търсим ефективните начини за тяхното удовлетворяване, защото с пари няма да ги запълним, колкото и да се опитваме и каквито и количества да имаме.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да слушат себе си – дали ще е сърцето, душата, интуицията, шестото чувство или както там го нарича всеки един от нас. Защото „това нещо“ знае кое е правилно и кое не за нас.