Не чакайте идеалния момент, той никога не идва

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Ваня Ананиева – визионер, преподавател, предприемач и човек, който вярва, че образованието е една от най-силните сили за промяна. Основах „Интелект“ преди повече от 25 години с мечтата да създам пространство, в което ученето да се случва с лекота, усмивка и човечност. Днес ръководя няколко бизнеса, свързани с образование, преводи, технологии, социални каузи и младежки инициативи. Създадох и „Училище за Бъдеще“, заедно с Жюстин Томс – конференция, която събира иновативни учители от цяла България. В основата на всичко, което правя, стои любовта към хората и непреклонната ми вяра в силата на знанието, когато то се поднася с вдъхновение и грижа.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете мечтаех да стана учител. Това не беше просто мечта, а вътрешна потребност. Помня как преподавах на куклите си, изрязвах „учебни тетрадки“ и си представях, че съм в класна стая. Истинският катализатор обаче беше моят учител по английски език в 8. клас – човек, който говореше с такава страст, че те караше да обикнеш не само езика, но и самото учене. И оттогава разбрах, че искам да давам това усещане на други хора.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Изкарах първите си пари на 16 години, когато започнах да давам уроци по английски на съседи и по-малки ученици. С парите си купих книги и първата ми настолна лампа – символично за мен, защото вярвах, че знанието идва със светлината. Много скоро след това, на 20 години, създадох и „Интелект“, започвайки с една маса и шест стола в апартамента на баба ми. Там водех уроци през деня, а вечер разлепвах плакати с бъдещия си съпруг по софийските спирки. В онзи момент не осъзнавах, че съм създала не просто малък бизнес, а бъдеще, в което ще се включат хиляди хора.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Мисля, че личността ни се оформя в три основни посоки – чрез средата, чрез примера и чрез опита. Моите родители винаги са ми давали пространство да мисля и чувствам свободно. Те не ме задължаваха – те ме питаха „Какво искаш да направиш?“. Това развива самостоятелност и вътрешен компас. Учителите ми бяха вторият източник – не само с академични знания, а с личността си. Когато си дете, не помниш урока по история, а как се е отнесъл учителят с теб. Вдъхновението ми тогава идваше от книгите, които четях, от музиката, която слушах (Queen и Depeche Mode), от театрите, в които влизах с трепет. Днес моята рецепта за любознателност включва ежедневно четене, срещи с нови хора, пътувания, изкуство и най-вече – непрекъснато задаване на въпроси. Не е нужно да имаш всички отговори. Нужно е да не спираш да питаш.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Да, с времето приоритетите се пренареждат. В младостта ми мотивацията идваше от желанието да докажа себе си, да успея, да изградя нещо значимо. Днес мотивацията идва от усещането за смисъл. От въпроса: „Как това, което правя, ще помогне на другите?“. Все по-често се стремя да съм полезна, не само ефективна. Не ми е достатъчно нещо да работи – искам да носи стойност. Зрелостта носи и осъзнаване, че понякога „не“ е по-силно и градивно от „да“. И че не винаги трябва да гониш още и още.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше мое. Още след гимназията знаех, че искам да уча нещо, което комбинира езиците с икономика и комуникации. Затова завърших Международни икономически отношения, след това Английска филология и едва след това Комуникационен и бранд мениджмънт. Всяка от тези специалности ми даде конкретен инструмент, който използвам и до днес – в преподаването, в управлението на екип, в създаването на стратегии, в говоренето пред публика. Никога не съм спирала да уча – в момента уча графичен дизайн и фотография. Вярвам, че образованието е път, не дестинация.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Освен любовта към езиците, която е в основата на моя професионален път, имам силна страст към визуалното изкуство – рисувам и експериментирам с дигитални колажи. Чета по няколко книги едновременно – обикновено в различни жанрове. Интересувам се от психология, бранд идентичност, лидерство и социални иновации. Пътуванията също са моя страст – вярвам, че всяка среща с нова култура те променя. Обичам да водя събития, да вдъхновявам с истории и да търся необичайни решения на сложни казуси. Умението ми да обединявам хора около идея е едно от нещата, с които най-много се гордея.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват вашия интерес?

Не бих сменила професията си. Не бих сменила дори една трудност от пътя, защото всяка пречка ме е направила по-смела, по-съзнателна и по-добра. Работата ми е в кръстопътя между знание и вдъхновение, между комуникация и творчество – това е изключително зареждащо. Ако все пак трябва да посоча сфери, които ме грабват силно, бих казала: социалното предприемачество, менторството, терапията чрез изкуство, работа с деца със специални образователни нужди, образователни технологии, иновативни методи за обучение и всякакви платформи, които съчетават емоционална интелигентност с развитие на умения. Силно вярвам в бъдещето на етичния бизнес и мисията да правим добри неща с добри хора.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала хората да казват, че съм човек, който оставя светлина след себе си. Че съм човек, който е способен да вдъхнови, но и да изслуша. Че съм носила стойност, без да натрапвам, че съм изграждала мостове, когато е било по-лесно да обърна гръб. Надявам се, че хората ме помнят като някой, който е направил живота им по-добър – дори и с малко. За мен личният бранд е съвкупност от ценности, поведение и начин, по който караш другите да се чувстват. Не ме интересува дали ще ме помнят с титли – искам да ме помнят с отношение.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Имам няколко лични ритуала, които ме държат в центъра ми. Сутрин пия кафе в тишина, рисувам, записвам в тефтер неща, за които съм благодарна. В трудни моменти се връщам към основата – защо започнах, кои са хората, които обичам, какво наистина има значение. Освен това, не се страхувам да си позволя пауза. Когато усещам, че нещо не е наред, си давам пространство. Вярвам в терапията, в споделянето, в подреждането на мислите чрез изкуство. Спортът и природата също са мои верни помощници. А най-важното – не се опитвам да бъда „перфектна“. Опитвам се да бъда вярна на себе си, честна и осъзната.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?

Преди говорех, за да бъда чута. Сега слушам, за да разбера. Научих се, че хората не винаги искат решение – понякога просто искат пространство да бъдат себе си. В комуникацията вярвам в трите „П“ – присъствие, признание и приемане. Не можеш да общуваш ефективно, ако си навсякъде и никъде, ако подценяваш чувствата на другия или ако го гледаш през призмата на собствените си очаквания. Всеки човек е различен свят. Най-важният ми урок е, че истинската комуникация не започва с „Аз мисля“, а с „Разкажи ми как ти го виждаш“.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите за мен са следствие, не цел. Те са резултат от добре свършена работа, от стойност, която си дал, от доверие, което си изградил. Вярвам, че когато работиш с мисия, парите намират път към теб. Те са енергия – и ако ги използваме мъдро, те могат да подкрепят каузи, да създават възможности и да подобряват животи. Но когато ги поставим на пиедестал, губим душата си. Научила съм, че „достатъчно“ е лично усещане – то не е цифра, а въпрос: „Имам ли свободата да бъда себе си?“. Моят съвет: не измервайте стойността си в банкноти. Измервайте я в създадени моменти, благодарност и възможността да спите спокойно.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Бъдете смели. Не избирайте пътя, който изглежда лесен – изберете този, който ви кара да се събуждате с вълнение. Не чакайте идеалния момент – той никога не идва. Стартът никога не е перфектен, но волята ви може да бъде. Обръщайте внимание на хората – те са най-ценният ви ресурс. И не забравяйте: вашата кариера е продължение на вашата личност. Ако сте в синхрон със себе си, ще бъдете в синхрон и с професионалния си път. Работете със сърце, мислете със стратегия и живейте с достойнство.