Не чакайте ничие позволение да започнете

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Бояна Авджиева, актриса. Отскоро работя и върху собствен проект, като автор и продуцент. Понякога съм и гост-лектор в школи или академии, фокусирани върху извънкласни културно-творчески дейности за деца, с цел развиване на тяхното въображение и креативност. Израснах в София, до скоро живях и работих в Лос Анджелис, а в момента се опитвам да построя мост между тези две реалности като споделям опита и знанията си с колеги, които също искат да се развиват на международно ниво. Харесва ми да правя неща, които са трудни за постигане, и да ги правя да изглеждат лесни.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Бяха все неща, свързани с изкуство. Първо беше художничка, после да рисувам анимации и комикси, после пънк-рок звезда, после балерина, и накрая реших, че актьорството би позволило да бъда всичко, което си поискам. Още съм вярна на детската си логика.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Бях на 4 или 5. Избраха ме да озвучавам реклама на шампоан. С хонорара си купих кукла Барби и широки дънки и бях много горда със себе си.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси?

Мисля, че истинските фактори са това, което ни липсва, което ни дразни, което ни натиска. Аз винаги съм била любопитна към света, защото ми се струваше, че онзи около мен не ми стига. Така започнах да търся отговори – чрез книги, филми, хора. Любознателността не идва от комфорт, а от глад. Ако си гладен за нещо истинско, ще го намериш.

Каква е вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Винаги за мен са били книгите. Може да е старомодно, но това никога не се е променяло за мен. Намирам много истина и в поп-културата – това, което е модерно в момента, говори много за нивото и за положението на обществения ум и вкус. Интересно ми е да наблюдавам колко е моментна, как умира и в какво се преражда. Но и най-повърхностният ѝ слой е косвено повлиян от литературата и историята, запечатана в нея. Затова, книгите са моят вечен извор на информация и вдъхновение.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Преди ме мотивираше нуждата да се докажа. Сега – нуждата да бъда себе си. Преди исках да бъда „най-добрата“. Сега просто искам да бъда добра и истинска – докато все още има какво да се каже.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Аз го реших. Но историята е по-дълга. Аз си вярвах, че не съм за университетския живот, ако някой ме питаше, исках да си хвана багажа и да замина за Лос Анджелис, но това желание не почиваше на абсолютно никаква реална или пък финансова възможност, точно на онази възраст. Затова, майка ми ме убеди все пак да опитам в НАТФИЗ. Беше правилното решение. Не защото всичко тръгна лесно – а защото нищо не тръгна лесно и това ме научи какво значи да си сериозен в изкуството си.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Обичам да пиша, да чета, да монтирам видеа, да споделям всякакви практически знания относно техническите подробности, свързани с развиването на актьорска кариера на международно ниво, с колеги от цял свят. Това последното го правя главно в Tik Tok, но специално на българските си колеги съм казала да не се притесняват да ме питат за каквото и да било. Адски много ме дразни колко криворазбрана информация се поднася точно по тази тема, главно от хора, които повече се интересуват от собствен ПР, отколкото действително да обогатят българските актьори, които имат жаден интерес към нея и са готови дори да плащат, за да я получат. Да не говорим, че някои поднасят откровено невярна или поне неактуална информация, поради липса на опит, който твърдят, че имат. Не ме е страх да го кажа такова, каквото си е. Информацията е ценна и трябва да бъде поднасяна отговорно и безкористно. Обичам да рисувам, да танцувам, да пея, да слушам историите на старите хора и да гледам и слушам мюзикъли и балет. Интересувам се от всичко, което е неудобно, смешно или трудно за разказване. Обичам да свиря на китара и да композирам музика, но само за себе си. А като бях малка обичах да гледам футбол с брат ми и знаех имената на целия френски национал от световното през 2006, бях съкрушена, когато паднаха от Италия, беше абсолютно нечестно, но после ми мина. Някой ден бих искала да преподавам актьорско, но вярвам, че трябва да си пробвал от всичко, да си се постарал много, да си се провалял и преуспявал достатъчно, за да тръгнеш да учиш някой друг как се прави.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Само за да играя някой, който я сменя в някоя роля. Иначе не. Ако не правя това, което правя, ставам опасна за обществото и за себе си. Ако наистина се наложи, може би бих създала издателство за странни книги или детска градина за емоционално неузрели мъже. Всъщност, сега се сетих – противно на цялата ми артистична същност, аз завърших математическа паралелка в гимназията. Хич не ме биваше в почти нищо природонаучно, но като учихме ядрена физика и астрономия, много ми се удаваше. Даже лъжех всички, които ме питаха дали ще кандидатствам в НАТФИЗ, че съм приета да уча ядрена физика в Скандинавските страни. Може би не е късно, кой знае.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Не знам. Това значи ли, че нямам бранд? Всъщност, са ми казвали (когато и аз съм била в стаята), че ги вдъхновявам. Това много ме трогва. Но главно бих искала да чуя, че съм полезна. Това счита ли се за бранд?

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Опитвам се да съм по-добра към себе си, защото дълго време не бях. Амбицията и перфекционизмът са чудесни качества, но имат много силно собствено „гравитационно поле“, което те изсмуква с голяма тежест. Беше ми трудно да му устоявам. Това, което правя сега е буквално да ходя на терапия – мисля, че е признак на добра емоционална хигиена да инвестираш в нещо такова, особено, ако си в най-чудесната зона на емоционалното си израстване – когато си все още млад, нямаш семейство и деца, но си поживял малко, поочукал те е животът, имаш по-обширен мироглед и представа кой си и какво искаш. Опитвам се и да поддържам вярата си, това е нещо, което започнах да развивам повече през последните години в живота си, и много ми помага. След всичките лични загуби, предизвикателства и битки, през които минахме със семейството ми, започнах да вярвам, че е твърде арогантно да смяташ, че всичко започва и свърша с теб, с твоите желания и болки. Вярата ми помага да стоя по-встрани от тях, дори, когато е много изкушаващо да им се отдадеш изцяло. И се опитвам да мисля, че хората са изначално добри, независимо дали някъде нещо по пътя им се е объркало. Преди вярвах, че хората са изначално лоши, тъй че това е важен урок от емоционалното ми израстване.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?

Опитвам се да не очаквам от хората да мислят като мен. Научих се да задавам въпроси, вместо да правя предположения. И да слушам – не за да отговоря, а за да разбера. Това е най-трудният ми урок, но и най-полезният.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите не са нищо, ако не знаеш за какво ги искаш. За мен са възможност – да създавам, да пътувам, да изживявам приключения и хубави мигове с хората, които обичам. Не вярвам в манталитета „няма пари – няма живот“, но вярвам, че когато ги имаш, трябва да знаеш къде отиват. Моята философия е: парите не са цел, а инструмент. Избери какъв свят искаш да построиш с тях.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не чакай никой да ти даде позволение да започнеш.