Не чакайте специален повод, за да ви мотивира, действайте

Представете се с няколко изречения.

Казвам се Глория Николова – Директор „Връзки с клиенти“ и член на Борда на директорите на „Експат Асет Мениджмънт“, водеща компания в доверителното управление (wealth management) на инвестиционни спестовни сметки у нас. Паралелно с това съм и Изпълнителен директор (CEO) на CFA Асоциацията в България (CFA Society Bulgaria) – организация, обединяваща над 300 висококвалифицирани професионалисти във финансовата индустрия.

Пътят ми започва във Виена, където завърших бакалавър Business and Economics в Икономическия университет (WU Wien). Преди да се завърна в България, заемах мениджърска длъжност в една от най-големите австрийски банки – Erste Group Bank. Кариерното ми развитие премина и през позиция като данъчен консултант в LeitnerLeitner, Виена, както и като стажант в Европейския парламент, Брюксел.

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Нещо, което малко хора знаят за мен, е, че съм голям фен на футбола. Толкова голям, че в тийнейджърските си години мечтаех (макар и за кратко) да стана футболен мениджър/агент и да организирам големи трансфери. Дори бях проучила всички изпитни материали и изисквания на UEFA за лицензиране. В по-осъзнатите си години разбрах, че желанието ми е да се насоча към сферата на финансите – вдъхновено и от афинитета ми към математиката.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка.

Още на 11–12-годишна възраст започнах да помагам във фирмата на родителите ми. По онова време те се занимаваха с рекламна и печатарска дейност – произвеждаха календари, тетрадки и други печатни материали. В свободното си време извън училище и уроците се включвах в производството на тетрадки, на които всъщност моите съученици пишеха в училище. Днес съм безкрайно благодарна за тази възможност – тя ме научи още в ранна възраст да не приемам нищо за даденост и да ценя труда.

Една случка, която винаги помня – като всяко момиче често си харесвах нови маратонки или обувки, които исках да нося в училище. Един ден, при поредния разговор за нова придобивка, майка ми ме погледна и каза: „Добре дошла си в офиса да си ги изработиш сама, за да разбереш как се купуват нови маратонки.“ Тогава за първи път, след дълги часове работа, осъзнах колко труд и усилия стоят зад всяко мое желание. Ценен урок – особено днес, когато е по-важно от всякога да ценим усилията и постигнатото, вместо да приемаме всичко за даденост в свят, в който много млади хора очакват нещата да им се случват лесно и без усилие.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и вдъхновение в този етап от развитието?

Вярвам, че това, което ни изгражда като личности в ранна възраст, е комбинация от семейство, среда и лични интереси. Семейството е мястото, където се формират основните ни ценности, които ни навигират през целия живот. Средата – училището, приятелите, вдъхновяващите хора – добавя допълнителни нотки към начина, по който виждаме света. Интересите са третият ключов елемент. Те ни подтикват да се развиваме, да търсим нови хоризонти, да мечтаем.

Моята „рецепта“ за любознателност е проста – постоянно развитие като личност, нови знания и смелост да излизам извън зоната си на комфорт.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение днес?

Решението какво да уча беше изцяло мое – с ценни насоки от родителите ми. Майка ми често ми казваше: „Колкото повече езици знаеш, толкова повече възможности ще имаш“. Затова и фокусът ми в училищна възраст беше да науча поне два езика, които да ми дадат възможност да избера какво и къде да уча. Определено изборът да уча в чужбина е едно от най-правилните решения, които съм взимала. Вярвам, че образованието в чужбина носи далеч повече от престижна квалификация – то изгражда ценни умения, учи на самостоятелност, организираност и справяне с ежедневните предизвикателства, когато всичко около теб е ново и си далеч от близки и приятели.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита.

Хобитата за мен са истинският начин да се презареждам и да намирам баланс. Обичам да пътувам и да опознавам различни култури, да чета книги, да спортувам и да прекарвам време с любимите ми хора. Спортът също често действа като терапия след натоварен ден и ми помага да „изчистя“ ума си. Напоследък разнообразявам с различни видове спорт – пилатес, тенис, фитнес, йога и тичане.

И още нещо, което ме вдъхновява – макар че все още не мога да отделям толкова време, наскоро се върнах към една детска мечта, която дълго беше останала на заден план – пеенето.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери грабват интереса Ви?

Към момента – не. По-скоро бих продължила да надграждам знанията си и да търся нови възможности за растеж и развитие.

Напоследък все повече отделям време, за да споделям опита си с млади хора, които тепърва поемат по професионалния си път. Вярвам, че понякога дори един малък жест или навременен съвет могат да окажат огромно влияние върху нечий житейски или кариерен път. Това е едно от нещата, които ми носят истинско удовлетворение и усещане за смисъл.

Какво бихте искали да чуете за себе си, когато не сте в една стая?

Вярвам, че животът е отражение на това кои сме ние, а не на това, което хората мислят за нас. И все пак, ако трябва да избера какво бих искала да чуя зад гърба си – то е, че съм била добър човек.

Постиженията, признанията и успехите са важни, но в крайна сметка най-голямото признание остава в начина, по който сме докоснали живота на другите с отношението си. Както казват: „Една добра дума може да промени целия ден на човек.“

Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Опитвам се да гледам на предизвикателствата през призмата на позитивизма. В свят, който се променя непрекъснато, силата ни не е в това да контролираме всичко, а в начина, по който избираме да отговаряме на случващото се.

Наскоро четях „Към себе си“ на Марк Аврелий и си дадох сметка колко важно е възприятието ни за проблемите. Вместо да питаме „Защо на мен?“, по-добре да се запитаме „Какво мога да науча от тази ситуация?“ и „Какво ще ми даде тя?“. Малка промяна в мисленето може да превърне всяко препятствие във възможност за промяна или вдъхновение.

Как поддържате правилна комуникация с различните характери, с които се срещате – колеги, приятели, близки?

Определено – чрез подход. Хората са като цели вселени – всеки със своите виждания, емоции, страхове, мечти и интереси. Именно затова едно универсално отношение рядко работи.

Истинското изкуство на комуникацията е в умението да усещаш отсрещния човек, да го разбереш и да намериш подход. За някои това идва естествено, за други е умение, което се изгражда с време и внимание. Комуникацията е като мост между две различни гледни точки. Много често трудните разговори са ключът към изграждането на доверие – както в личен, така и в професионален план.

Какво мислите за парите и тяхната роля в живота? Какъв е Вашият съвет към хората, които често се питат колко са „достатъчни“?

Парите са важен ресурс, но не и крайна цел. Те дават свобода на избор, възможности и сигурност, но не определят щастието или стойността ни като хора.

Работейки във финансите, знам колко е важно да подхождаме разумно и да изграждаме навици за управление на средствата си. Днес финансовата грамотност не е просто допълнително знание – тя е ключово умение.

И не на последно място – парите често ни дават нещо изключително ценно: свободата да напуснем места и ситуации, които вече не ни служат.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Бъдете постоянни и не чакайте перфектния момент, за да действате – казвам го като един перфекционист.

Много хора чакат понеделник, нова година или специален знак, за да започнат нещо. Но мотивацията и вдъхновението са временни – те идват и си отиват. Постоянството и навиците обаче водят до реални резултати.

Представете си го така: ако седнете в колата си, въведете координатите, но не запалите двигателя и не натиснете газта – ще останете в гаража. Мечтите и целите са посоката, но действията са това, което ви движи напред. Истинският напредък започва не когато всичко е идеално, а когато решите да действате с това, което имате сега.