Не ни трябват пари за много от нещата, които ни носят най-голяма радост

Представете се с няколко думи..

Десислава Василева е PR и медиен експерт. Собственик на комуникационната агенция Idea PR & advertising, създател  на  регионалния информационен  портал за новини на запад от София EspresoNews.bg и създател и председател на фондация «Добрият пример».   Има над 15 години опит в сферата на връзки с обществеността и медии. Създател и организатор на социалния проект „Работилница за репортери“  и издател на „Разкажи за твоята България“, книга събрала най-добрите произведения на 40 автора, млади таланти от проекта.

За постиженията си като млад предприемач и вдъхновител е отличена като част от "40 до 40" - проект на Дарик радио и като „Агент на промяната“ на фондация “Сошъл фючър”.

Каква мечтахте да станете в детските си години?

Когато бях малка, със семейството ми живеехме близо до детската градина и почти всеки ден на пътя към вкъщи чувах смеха на децата, които играеха в двора. Този смях носеше радост, безгрижие и една особена топлина. Именно тогава в сърцето ми се зароди мечтата да стана детска учителка. Представях си как ще прекарвам дните си сред усмихнати личица, ще разказвам приказки, ще рисуваме, ще пеем заедно и ще уча децата на нови неща, докато растем заедно. Вярвах (а и все още вярвам), че няма нищо по-прекрасно от това да си част от детския свят – свят, пълен с въображение, искреност и чиста радост.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси?

Още от ранна възраст върху нас оказват влияние родителите, семейството, обкръжението ни, както и учителите – първо в началното образование, а после и в по-горните класове. Примерите, който виждаме около себе си, играят ключова роля – било то положителна или отрицателна.

Важно е какъв път избираме да следваме. Добрите примери заслужават да бъдат чути, видени и последвани, докато лошите често ни показват какво не искаме и не трябва да бъдем. И в двата случая примерът действа като мотиватор – в една или друга посока.

Ранната поява на авторитети, хора, на които се възхищаваме и които искаме да следваме – оформя стремежите ни. Именно това ме вдъхновява да работя в посока на това да се дават повече добри примери, да се говори за доброто, да се показват стойностните неща около нас. Вярвам, че когато хората видят позитивното и се почувстват част от него, това ги мотивира и самите те да допринасят за доброто – с ентусиазъм, съпричастност и удовлетворение.

Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници, извор на информация, вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

За мен „рецептата“ е да поддържаме широка осведоменост, като се информираме от различни източници. Днес живеем в информационен океан, където е все по-трудно да отсеем кое е истинско, кое има стойност, къде е вярното съдържание и къде  информацията, която ни се предлага, съдържа смисъл и стойност. Затова е важно да търсим различни гледни точки, да споделяме стойностни и вдъхновяващи неща с другите и да създаваме култура на информираност и осъзнатост.

От ключово значение е да не приемаме всичко на 100%, защото всеки човек възприема информацията през своята призма, през личния си опит. Да, всички сме хора и имаме сходства, но пътят на всеки е различен. Информация, която в даден момент е полезна и вдъхновяваща за един, може да не резонира с друг – и това е напълно нормално. От значение е не само съдържанието, а и моментът, в който то достига до нас.

Нещо, което сме прочели преди две или три години и което тогава съвсем не ни е докоснало, може би сега, на този етап от живота ни, би могло да не разтърси и да променя възприятията ни. Това показва колко важно е не само съдържанието на информацията, но и моментът, в който тя достига до нас. Всеки етап от нашето развитие и житейския ни път носи различна перспектива и способности да възприемаме нещата. Когато се сблъскаме с дадена идея или концепция в един определен момент, тя може да не ни се струва значима или дори да не можем да я осмислим напълно. Но ако я срещнем отново по-късно, след време, когато сме преминали през различни преживявания и сме натрупали нови знания и опит, същата информация може да я възприемем по съвсем различен начин и да ни вдъхнови за нови размисли и действия. Така, че освен източниците на информация е важен и моментът, в който попадаш на нея.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Когато бях на възраст, в която трябваше да взема решение за бъдещето си, се случиха събития, които ме вкараха в едно особено емоционално състояние. На 16 години активно се занимавах със спорт – спортни танци, волейбол, модерен балет. Бях винаги в движение, от тренировка на тренировка, и мечтата ми беше да се развивам в спорта. Но когато дойдоха травмите и болките, докторите категорично ми забраниха всякакви физически натоварвания – не само спорт, а дори да тичам, да скачам, да карам колело. И така от една хипердинамична личност, трябваше да се превърна в нещо напълно обратното на това, което аз съм. Това беше истински шок за мен и не знаех какво да правя.

Тогава моята учителка по литература видя нещо в мен и ми каза: „Деси, ти имаш потенциал да станеш прекрасен пиар. Ти си комуникативна и усмихната. Мисля, че това би било твоето призвание!“. Тя усещаше нещо, което аз самата не бях забелязала.

Последвах нейния съвет и записах „Връзки с обществеността“, а днес, все още работя в тази сфера. Връщайки се назад, усещам, че това наистина беше правилният избор, въпреки че в момента на взимане на решението не бях съвсем сигурна. Често в живота ни се случва да се съмняваме в собствените си способности, да се изгубим в своите страхове и съмнения. В тези моменти не можем да видим ясно какво всъщност е нашето призвание, защото не разполагаме с тази дистанция, която би ни позволила да погледнем себе си отстрани. И това, което в момента ни влече, може би е нещо времено, като емоция, като интерес. Но е важно да имаме някой, който да ни вдъхне увереност и да каже „Можеш, продължавай напред!”.

Обичам всичко красиво и динамично. Обичам музиката, природата, храната, ароматите...  въздействието на всички сетива. Макар да не танцувам вече спортни танци, продължавам да ги обожавам и да ги гледам. Народните танци също ми носят много радост. Мога да играя множество български хора, обичам рисуването и пеенето. Не пропускам да се наслаждавам на залезите, тъй като трудно ставам рано, за да гледам изгрева. Обичам да бъда сред природата, да се зареждам от слънцето, цветовете и красивите гледки. Всичко, което въздейства на сетивата ми, ме вдъхновява.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват вашето внимание?

В момента съм в период на размисъл и осъзнаване. В период, в който се питам какво наистина искам и какво мога да правя. Това е етап от живота ми, в който усещам нуждата от промяна, но и от по-дълбоко търсене на себе си.

Когато се отдадем на една професия, неизбежно се ангажираме с нея. Особено когато съчетаваме ролята на професионалист и родител, балансирането между кариерата и личния живот е истинско предизвикателство. То отнема много време и енергия.

В моменти като този е важно да можем да си позволим да спрем, да отделим малко време, за да бъдем със себе си и да чуем вътрешния си глас. Да разберем какво наистина ни вълнува и какво би било това, което бихме искали да правим. Често се оказва, че трябва да отговаряме на очакванията на другите – партньори, семейство, работодатели, колеги и всеки, с когото сме свързани, и в този процес понякога забравяме за себе си.

Този момент за мен е сега. Момент, в който си давам време за творческа пауза, за да открия какво наистина бих искала да правя и какво би подхождало на сърцето ми. Казват, че личният бранд е всичко онова, което хората казват за вас, когато не сте в стаята.

Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да чуя, че Деси е добър човек, който влага цялата си енергия, емоция и страст в това да показва добрите примери, както и че тя самата е вдъхновяващ пример за другите. Искам да чуя, че Деси увлича хората в каузи, инициативи, смислени дейности, които ги карат да се замислят за важните неща в живота. За това как се отнасят към природата, към своите близки, към бъдещето на своите деца. Аз съм жена, която не спира да мечтае и да преследва целите си с ентусиазъм и вдъхновение. Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта са тези тихи, но мощни сили, които през последните години ни показват пътя към истинския успех. Защото успехът не се измерва само в постижения, а в това как променяме света около нас.

Как се справяте с ежедневните предзвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

На първо място, дисциплината е от изключително значение. Понякога ни липсват мотивация или енергия, за да направим нещо, но важното е да не се отказваме, а да продължим напред.

Да, важно е да слушаме тялото си, да се вслушваме в това, което то ни подсказва, кога и какво да правим. В същото време не бива да се поддаваме на мързела. Когато имаме изградени здравословни навици и ясен график, е добре да го следваме. Разбира се, можем да си позволим да не бъдем на 100% във всичко, което правим. Ако сме уморени или не се чувстваме добре, не е задължително да се придържаме към графика на всяка цена. Въпреки това, добре организирания режим, който е съобразен с нуждите на тялото ни, е важен за поддържането на добра физическа форма и здраве. Когато се замисляме за нашето хранене и изобщо за всички ежедневни дейности, активности, които правим, те трябва да бъдат внимателно подбрани и осъзнати. Важно е винаги да намираме време за себе си и да се отдаваме на това, което обичаме.

Какви са най-важните изводи, които направихте относно правилната комуникация с хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?

Всеки човек е уникален и има свой собствен житейски път. Всеки преминава през различни етапи, изпитва различни емоции, има различи настроения и първото правило е: Не приемай нищо лично! Също така е важно да приемаме хората такива, каквито са. Лично аз се старая винаги да виждам доброто, красивото и стойностното в другите, да се радвам на успехи им и да им благодаря. Така, вместо да се фокусирам върху слабостите, насочвам вниманието си към положителните им качества. Всеки човек има своите силни и слаби страни, но когато избираме да се съсредоточим върху доброто, когато помагаме на хората да разпознават и развиват тези свои качества, то това носи полза и удовлетворение и за тях, и за нас.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често се зададат въпроси свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важни, защото те ни осигуряват необходимото за живота в този материален свят. Вместо да се фокусирам върху това как да изкарвам пари или да правя бизнес планове, за мен водещо е било това да бъда полезна. Когато правим това, което обичаме, когато следваме това, което наистина ни вдъхновява, тогава можем да се наречем успешни.

Тогава парите идват естествено, защото даваме най-доброто от себе си. Човек трябва да прави това, в което е истински силен. Ако правиш нещо на сила, ако се опитваш да вършиш нещо, което не е твое, това се усеща и резултатите често са незадоволителни.

Истинската ефективност идва, когато се отдаваш на това, което можеш и обичаш. А когато това се случва, парите следват. Дали са достатъчни или не – това е въпрос на лична визия и възприятие. Всеки има различно разбиране за парите. За мен, животът не се състои само от тях. Мога да се наслаждавам на много неща, които не изискват нито средства, нито материални ресурси. Например, да се разходиш сред природата, да наблюдаваш залеза, да се радваш на цъфналите дървета и цветя. Има толкова много неща, които можем да правим без пари, и които ни носят истинска радост.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не знам дали бих могла да дам най-ценния кариерен съвет, но мога да дам съвет от сърце –  правете това, което ви изпълва със смисъл, това, което ви кара да се чувствате живи и вдъхновени. Не забравяйте и да предизвиквате себе си. Понякога пътят изглежда труден, а целите ни далечни и почти недостижими. И въпреки това, когато се осмелим да се изправим пред страха, когато излезем извън зоната си на комфорт и се осмелим да опитаме, тогава ще открием нови сили в себе си, за които не сме и подозирали. С всяка стъпка напред удовлетворението и увереността в нас самите, ще  растат. И когато вървим с вяра и любов към това, което правим, ставаме не само по-добри в професията си, но и в живота си като цяло!