Не съдете хората, а търсете път към тях с добро отношение

Представете се с няколко изречения..

Аз съм Ели Александрова – жена, любопитна към живота, заредена с творческа енергия. Имам докторска степен по обществени комуникации и съм автор на проекта Съзнание и Смисъл – подкаст и събития за душата.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Спомням си как веднъж баба ме взе с нея в банката. Толкова ми хареса всичко там – красивите бюра, елегантните хора, сериозната атмосфера… Казах, че като порасна, искам да работя в банка. Това се сбъдна, като повечето неща, които си пожелаваме. Беше малко по-различно, отколкото изглеждаше 😊

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Лятната ваканция между 8 и 9 клас с моя приятелка работихме за яйцефермата на баща ѝ – разпределяхме яйцата от големи кори в малки опаковки за търговската мрежа. Първите „заплати“ изхарчихме за сладолед.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Факторите винаги са хората около нас – тези, с чиято грижа и покрай които израстваме и ставаме самостоятелни личности: семейство, учители, приятели… Нямам рецепта за любознателност, защото тя ми е вродена и по-скоро понякога полагам усилия да я огранича, защото твърде много неща са ми интересни. Извори на информация и вдъхновение са подкастите, разбира се! 😊

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Определено. Възприятието се измени от какво „трябва“ към какво искам.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше изцяло мое и подкрепено от родителите ми. Много исках да следвам Връзки с обществеността в Софийския университет и си спомням колко щастлива бях, когато ме приеха. Впоследствие надградих до докторска степен по публични комуникации – все правилни решения, част от моя личен път.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Както споделих, старая се да ги ограничавам, защото не мога да им смогна. Пресечната точка на интересите, знанията, уменията и хобитата ми определено е Съзнание и Смисъл. Всичко, което обичам: психология, философия, духовност, изкуство, здраве, бизнес – всички сфери на живота, които ме вълнуват.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Бих надградила със специализация по психология – такъв е планът ми и считам, че тези умения ще стават все по-ценни с развитието на технологиите. Според мен то ще ни даде възможност да се върнем към човешката ни същност и природа, които познаваме твърде малко и не сме развили особено.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Наскоро близка приятелка ме помоли да напиша пост в социалните мрежи за новото ѝ бизнес начинание. Каза: „напиши нещо от тези твоите там за смисъла и любовта“. Това бих искала да чувам – Ели, с тези нейните неща там за смисъла и любовта. Друго не ме вълнува.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

В контекста на написаното дотук, това са моите теми и природата ми е такава, че те не представляват предизвикателство за мен. По-скоро моя кауза е да ги разпространявам, преподавам, предавам нататък. Моята рецепта за добра кондиция и настроение в ежедневието е движение – обожавам да ходя пеша и да слушам музика, подкаст или книга. Това ме разтоварва и зарежда едновременно.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Казвала съм го и друг път, ще продължа да го повтарям: старая се да не си позволявам да съдя хората, защото не знам кой каква лична битка води зад маската, която често носи по принуда. Към абсолютно всеки човек има път, който започва с добро отношение.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Личният ми стремеж е да имам достатъчно пари, за да си позволявам това, което искам. Не твърде много, за да ангажират вниманието ми прекалено, и не по-малко, отколкото имам нужда. Парите са средство и никога не биха били моя цел. Не бих давала съвети по въпроса, защото индивидуалното отношение на всеки от нас към парите се определя от разнообразни субективни фактори.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да правят това, което ги кара сутрин да се будят с усмивка и нетърпение да се захванат за работа, без да се усеща като работа. За едни може да е търговия на финансовите пазари, за други да шият дрехи, да работят на полето, да снимат подкасти… стига да сме в добро здраве, да живеем в мирни времена и без природни катаклизми – всичко останало зависи само от нас и е наша лична отговорност.