Не се страхувайте да бъдете себе си

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Ирена Георгиева и се опитвам да съм това, в което вярвам и в което намирам смисъл – лоялен партньор и приятел, присъстваща майка, а по професия - адвокат.

Създадох PPG Lawyers (ppglawyers.eu) преди 8 години и често определям кантората като третото си дете. То расте, ходи само и има все повече изисквания към мен. Винаги съм се стремяла работата ни да изпъква, като предлагаме на нашите клиенти персонален подход и те да усещат, че припознаваме проблемите им като свои. Именно по тази причина PGG Lawyers e различната кантора и това вече е известно на пазара – екипът ни лесно успява да стане доверен съратник на своите клиенти. Всички ние сме тясноспециализирани в консултирането по различни и комплексни регулаторни въпроси в областта на личните данни, киберсигурност, ИИ, конкуренция, защита на потребителите, криптовалути и други.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Съвсем без насмешка - улична чистачка. В моето детство по улиците почистването беше основно на ръка. Аз идеализирах образа на разхождащата се по улиците жена, събираща листа по софийските тротоари с онези огромни метли и странни лопати, които сега вече не съществуват (дървени, "L"-образни и с огромен отвор). В детските ми очи тези дами бяха нещо като Мери Попинз от площад "Славейков".

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Към края на гимназията работех в архивния отдел на вестник "Труд" през лятната ваканция – превеждах статии от чуждестранния печат и правех обобщения за журналистите. Не очаквах да получа пари, тъй като идеята беше по-скоро да свикна със задълженията и отговорностите на това да си на пълен работен ден. Накрая на престоя си обаче ме възнаградиха и това беше доста удовлетворяващо усещане.

Давала съм и уроци по немски език в студентските години. Още си спомням, че получавах 6 лв. на учебен час. Любопитното обаче беше, че ми се падна дете, което имаше сериозни пропуски и в българския език, така че трябваше първо него да научим, преди да преминем към немския.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

На първо място това е средата, в която израстваме и какво тя ни се представя като интересно, ново и съществено. Освен родителите ми, в моя ранен живот основен фактор в това да обожавам да се уча до ден днешен, да съм лектор и да се "самопредизвиквам" по всевъзможни начини беше моят дядо по майчина линия. Той беше полиглот (ползваше свободно 7 езика), имаше всевъзможни интереси и познания из глобалната култура и история и беше обиколил света. Като представител на UNESCO е създал културно-образователните програми на множество африкански държави, които се използват и до днес. И освен това по професия всъщност беше инженер и професор по пластична деформация на металите. Човек, който умееше да прави всичко и то с много душа и сърце. Работеше почти до последния си дъх. Той е бил мой пример и муза в детските ми години, а и до днес. Когато гледаш един такъв човек от малък, зарит ежедневно сред книгите си, плочите си и артефакти от всяко кътче на тази Земя, няма как да израснеш без огромно любопитство към света и безкрайните му възможности.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Не бих казала. Може би единствено факта, че преди съм имала нужда да се мотивирам от някого или нещо, а сега вече имам достатъчно яснота какви са възможностите ми и сякаш съм открила собственото си перпетуум мобиле.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Аз съм завършила Класическата гимназия (НГДЕК). В моя клас бяхме няколко момичета, които цял 12-ти клас си представяхме как ще следваме право в "Софийския университет", ще се запишем в една група и после ще се срещаме из съда с елегантни тайори от туид. Тази детска игра се осъществи съвсем точно почти във всеки един детайл, като изключим тайорите, които май бяхме привнесли по-скоро от сериалите.

Сериозно погледнато, набирам избора си за съвсем адекватен за онова време. В по-късни години направих и докторантура в университета в Гронинген, Холандия и това ми даде още по-голямо желание и сили да се фокусирам в определени области на правото и да започна своя практика.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Извън правото, интересите ми са в сферата на литературата, изкуството, музиката, или казано по друг начин – всичко, което прави днешния свят по-красив и уютен. Имам носталгия към отминалите времена и по тази причина обожавам антикварни предмети.

Напоследък обаче моето хоби е новият ни подкаст PPG – Law on the Go, който може да се открие в YouTube (https://www.youtube.com/@PPG-LAWONTHEGO) и Spotify (https://open.spotify.com/show/1p2rOBMjpHLgpAipxDEXuB). Идеята за него дойде съвсем естествено поради многобройните регулации, които задушават бизнеса и все по-натрапващия се извод, че правото се отдалечава от живота и става все по-неразбираемо и излишно усложнено. В нашия подкаст споделяме идеите на legal design и със силата на словото, видеото и дори смеха успяваме да "преведем правото на езика на бизнеса".

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват вашия интерес?

Не. Харесвам професията си. Тя е много различна от това, което е представлява преди дори само едно поколение, но днешните й предизвикателства ме зареждат. Разбира се, че си позволявам да критикувам открито сериозна част от някои законодателни решения или практики, когато сме заедно с други колеги, но все още вярвам, че сме от помощ за корпоративния свят, който е в постоянно лутане в избора си кои правила да спазва и как.

Над 15 години вече моят интерес е основно в сферата на личните данни и обществените поръчки и се старая да поддържам експертни познания и в двете области. Не крия обаче, че личните данни и дигиталния бизнес дават много повече поле за размисъл в момента.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Че съм отговорна, експедитивна и от помощ.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Мисля, че ще е проява на сериозно самочувствие и дори горделивост ако кажа, че винаги се справям и съм в прекрасно настроение. Това е невъзможно и не е необходимо да се постига. Животът показва обаче, че ако сам не си поставиш граници и не намериш "своето време", то няма кой да го направи вместо теб. А ако искам да съм полезна и с грижа за хората около мен, трябва да се погрижа и за себе си. Все още се уча на това.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Всеки има нужда да бъде изслушан, да получи съвет или просто да помълчи в присъствието на близък човек. Моята професия ме е научила да съм търпелива и да влизам в тона на хората. Клиентите имат различни нужди – едни са по-експресивни, други твърде обрани в изказа и действията си. Намирам, че част от професията ни е да умееш да се съобразиш с характера на човека срещу теб, защото това му дава увереност, че ще се намери решение за проблема му.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Безсмислено е да се говори как и без пари всичко е лесно и чудесно, защото е ясно, че това не е и няма как да бъде вярно. Всеки се стреми да се чувства финансово стабилен и независим, защото това дава свобода и, до известна степен, спокойствие.

Достатъчно са тези ресурси, които стигат за необходимостите на всеки член от семейството, за развитие на нови идеи и за още някого, който би имал нужда в момента от подкрепа. За всекиго това е различно измерение, но моето разбиране е такова.

Когато обаче парите станат самоцел, единствен стимул и единствено мерило за успех това променя хората и общуването между тях до неузнаваемост и е доста жалко. А и много си личи.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не се страхувайте да бъдете себе си. Онези "10 правила как да…" не са за вас – създайте вашето, 11-тото, и го следвайте неизменно.