Не търсете сигурност, търсете смисъл

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Кольо Колев. Аз съм директор на Института за съхранение на културно-историческото наследство – организация, посветена на опазването на българската културна памет чрез иновации, образователни формати и мащабни проекти с родолюбива мисия. Работя на границата между предприемачество, култура и възпитание в ценности. За мен личният бранд не е самореклама – той е следа.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Мечтаех да бъда откривател. И до днес това не се е променило – само мащабът се е пренесъл от външния свят към духовния и културния. Вместо да търся нови земи, търся как да възродим съкровищата на българската душа.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите пари изкарах около 13-годишен, като помагах на родителите си в семейния бизнес. Научих, че стойността на труда не е само в заплащането, а в доверието, което печелиш, когато си отговорен дори в най-малката задача.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка.

Първите си пари изкарах на около 13 години, продавайки „чорбаджийски“ чушки на пазара в Сливен. Беше лято, още по тъмно се подреждаше сергията, а чушките блестяха на сутрешната светлина като злато. Тогава се учех не само как да подреждам стока, а как да общувам, как да печеля доверие, как да чета хората по очите им.

Спомням си една възрастна жена, която се приближи, загледа чушките и рече с усмивка, в която имаше повече мъдрост, отколкото бъзик:
– Момче, тия чушки са като за сватба – хубави, лъскави... ама сигурно и цената им е като за сватба?
Аз ѝ отвърнах:
– Бабо, за теб цената ще е като за роднина. Нали на сватбите каним роднините да ги почерпим, да ги нахраним, да ги зарадваме а не да печелим от тях!

Тя се засмя, купи два килограма и преди да си тръгне, се спря, погледна ме сериозно и каза:
– Запомни от мен нещо – който може да продава с уважение, ще може и да води хора с достойнство. Търговията не е само сделка. Тя е отношение.

Този пазарен урок ми остана завинаги. Първите пари ме научиха не само на стойност, а на ценност. И колкото и да съм вървял напред, онова сергиено утро в Сливен винаги ме връща към корена – че всяка истинска работа започва със сърце.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност?

Влиянието на семейната среда, на родителите, на първите учители и срещата с вдъхновяващи личности са ключови. Любознателността се възпитава чрез въпроси, а не чрез отговори. Препоръчвам широк всеобхватен кръгозор -  от книги, пътувания, изкуство та дори и от тишина – защото вдъхновението често идва в моментите на осъзнато наблюдение.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Да – с времето приоритетите стават по-дълбоки. В младостта търсим възможности, в зрелостта – мисия. Днес ме мотивира не това, което е в моя полза, а това, което оставя следа в общността и бъдещето.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше мое, но повлияно от средата. С времето разбрах, че образованието не е крайна гара – а отправна точка. Правилният избор не е „какво учим“, а „какво правим със знанията си“.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересувам се от културна политика, история, социално предприемачество и бъдещето на образованието. Уменията ми включват стратегическо управление, екипно лидерство и комуникация с мисия. Хобитата ми често се сливат с работата ми – книгите, природата и разговорите с вдъхновяващи хора. Основното ми хоби е да пиша дестки приказки. Познат съм сред децата с псевдонима Чичо Ник.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих я сменил – но бих я разширил. Интересувам се от глобални образователни платформи, дигитализация на културата и създаване на мостове между традиция и технологии.

Какво бихте искали да чувате за себе си, когато не сте в стаята?

Че съм човек с визия и сърце. Че съм оставил не само проекти, а култура на почтеност, устрем и вдъхновение. Че мога да бъда опора и посока.

Как се справяте с ежедневните предизвикателства, за да сте в добра кондиция и настроение?

Чрез ясна система от приоритети, спорт, духовна дисциплина и време за тишина. Балансът не е постоянен – но е възможен чрез самонаблюдение, смирение и добра организация.

Какви са най-важните изводи за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери?

Ключът е емпатия + ясни граници. Не можем да очакваме, че всички мислят като нас – но можем да уважим различието и да бъдем последователни в тона и намерението. Общуването започва с умението да слушаш.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Съвет към хората по темата?

Парите са инструмент, не цел. Те увеличават мащаба на това, което сме – ако сме съзидателни, създаваме повече; ако сме хаотични – хаосът расте. Съветът ми: изградете стойност и парите ще последват.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не търсете сигурност – търсете смисъл. Когато намерите онова, което бихте правили дори без заплата, превърнете го в професия. И никога не спирайте да се развивате.