Не винаги това, което мислим или умеем е нашият правилен път

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Мадлен Жекова – визионер, експерт по данни, стратегически консултант и създател на решения в сферите на корпоративното благосъстояние, устойчивата архитектура и агро-хранителната система. Работя на кръстопътя между данните, човешката психология и системното мислене, за да изграждам среда, в която организациите и хората могат да процъфтяват. Вярвам в моралната амбиция – тази вътрешна движеща сила, която ни кара да правим нещата правилно, дори когато не е най-лесният път.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете исках да стана моден дизайнер. Интересуваше ме естетиката, психологията на невербалното общуване, историите зад културите и способността на хората да намират общ език дори в най-трудните ситуации. С времето разбрах, че освен креативност и изключителна сръчност, притежавам друго умение, което винаги ми е помагало да градя приятелства, да намирам ефективни и печеливши решения за всички страни, а това е да бъда прекрасен медиатор и дипломат между светове – не само в бизнеса, но и между хора и идеи.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Още като тийнейджър започнах да работя – първо с организиране на изложения и участване в преговори с различни чуждествани изложители, след това с малки проекти. Но най-любопитното беше, че още тогава ми възлагаха задачи, които изискват доверие – да водя комуникация с чуждестранни партньори, да подготвям оферти и доклади. Помня как клиент от Швейцария, на когото помогнах с превода при провеждане на няколко успешни сделки на изложението, в което участваше, ми каза след приключване на изложението, че не може да повярва, че съм едва на 16 и колко съм му помогнала с практически напътствия да достигне по правилния начин до българския бизнес и клиент. Това беше началото на моята връзка с доверието и отговорността.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и вдъхновение в този етап?

Често се казва, че трудностите ни пречупват. За мен – те ме изградиха. Още в много ранна възраст животът ме срещна с предизвикателства, които изискваха не просто адаптация, а вътрешна еволюция. Тези преживявания ме научиха да усещам по-дълбоко, да разчитам контекста зад действията, да развия емпатия отвъд думи и ситуации. Те събудиха у мен не просто амбиция, а морална амбиция – да използвам личната си сила не за надмощие, а за създаване на структури, в които и други да могат да се изграждат и възстановяват. Вярата, че можем да направим нещо по-добро – не просто за себе си, а за системата като цяло – стана моя посока. Ранните примери на човешка устойчивост, саможертва, грижа и морално достойнство ми показаха, че истинската сила е тиха, ясна и устойчива.

Любознателността ми в тези години беше като механизъм за оцеляване. Исках да разбера защо нещата са такива, каквито са – защо някои хора страдат, а други създават смисъл въпреки всичко. Отговорите търсех в книгите. Вдъхновението идваше не от шумните модели за успех, а от тихите, дълбоки прояви на човешко достойнство. Този тип израстване създава едно особено качество: стратегическа чувствителност. Умението да виждаш системата, да усещаш хората и да избираш не най-лесния, а най-стойностния път.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст?

Не бих казала, че настъпи рязка промяна – по-скоро дойде една все по-голяма яснота. С времето започнах да виждам по-ясно условностите – на системите, на обществото, на нашите собствени вътрешни модели. И осъзнах нещо просто, но фундаментално: човек може да създаде и изгради всичко, стига да разбира добре правилата на играта, явните и скритите механизми, през които светът функционира. Тази яснота ми даде и спокойствие. Вместо да се боря със системите, започнах да ги чета, да ги анализирам и да изграждам свои, по-добре структурирани, по-човешки и смислени. Именно това отключи в мен стратегическа амбиция – не просто да успея, а да създавам нови архитектури на възможното. В по-зряла възраст мотивацията вече не идва от нуждата да докажеш нещо, а от желанието да оставиш смисъл. И да го направиш интелигентно – с разбиране за хората, за условията, за невидимите пластове на реалността.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите?

Истината е, че не винаги това, което си мислим, че искаме, или това, което вярваме, че е нашето най-силно умение, се оказва правилният път. При мен животът направи пълен завой от 360 градуса. След като родителите ми не подкрепиха страстта ми към модния дизайн, а архитектурата беше разглеждана като непрактичен компромис, съдбата буквално взе в свои ръце посоката ми. Спечелих пълна стипендия за обучение в чужбина – нещо, което по онова време беше голям пробив. Но при пристигане на мястото за обучение се оказа, че административна грешка ме изпрати в програма, където трябваше едновременно да уча два непознати езика и да се адаптирам към изключително взискателна академична среда, с безкомпромисна дисциплина на ума. Така се озовах приета и впоследствие завърших една от най-престижните дипломатически академии в света – не по предварителен сценарий, а по неочакван маршрут. Поглеждайки назад, това беше едно от най-съдбовните „случайни“ решения в живота ми – защото там научих не просто как се преговаря или как се управляват международни отношения, а как се чете контекст, как се изграждат системи, и как човешкото поведение се оформя от видимото и невидимото. Днес разбирам, че понякога съдбата те води през парадокса – за да откриеш себе си по-дълбоко и по-истински. И ако имаш отворен ум и здрава вътрешна ос, дори една грешка може да се превърне в портал към съдбовно познание и лично превъзмогване.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Имам страст към изграждането на архитектура – не само физическа, но и мисловна. Занимавам се с стратегии, данни, психология, писане, иновации в храните, агроикономика и wellbeing. В свободното си време обичам да изкачвам планини, да пиша книги с психологически дълбочини и да участвам в създаването или подкрепата на млади общности с бъдеще.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих казала, че имам конкретна професия, защото сферите, в които се занимавам са изключително различни и вдъхновяващи. Моето любопитство днес се движи към науката за дълголетието, архитектурата на човешките преживявания и изграждането на платформи за бъдещи лидери. Сферите, които ме вълнуват, включват поведенческа икономика, екосистеми за устойчиво развитие и изкуствения интелект като партньор на вътрешното израстване.

Какво бихте искали да чуете днес като част от личния си бранд?

Че съм човек, на когото може да се разчита – не само заради знанията и опита, а заради вътрешната стабилност, стратегическата яснота и моралната устойчивост, с които подхождам към всяка ситуация. Че независимо дали става дума за данни, човешки системи, архитектура на преживяването или управление на бизнес процеси – мога да вляза в дълбочина, да видя невидимото и да го преведа в реално, ефективно решение. Че в мен съжителстват и креативният, и рационалният ум – и това е суперсила, която ми позволява да виждам нещата цялостно, системно, в перспектива. Бих искала хората да казват, че съм рядка комбинация между визия и изпълнение – между мечтател и завършител. И най-вече – че съм човек, който не прави компромиси със стойността, която дава. Защото вярвам, че в България можем да изградим нова култура на доверие, морал и професионализъм – стига да има достатъчно хора, готови не само да мечтаят за промяна, а и да я създадат отвътре навън и действат.

Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Имам силна лична хигиена на ума – всяка сутрин е време за тишина, за структуриране на мисълта. Дишам дълбоко, планирам, правя си емоционален чек-ин всеки месец и променям, това което е необходимо. Уча се да казвам "не", да подреждам приоритетите си и да намирам време за себе си макар многобройните отговорности. Околната среда също има значение – създавам си естетичен, подреден свят около себе си, допускайки и избирайки само чисти и истински хора в близкия си кръг и помагайки/подкрепяйки хората в по-широкия ми кръг да се променят и подобряват живота си.

Най-важните изводи за комуникацията с различни характери?

Научих, че в комуникацията с хората най-важното е да не приемаш нищо лично. Да слушаш не само думите, а това, което се крие между редовете – защото често истината не се изрича директно. Научих се да усещам кога един човек не търси отговор, а просто пространство – за да бъде чут, да бъде разбран, да бъде… приет. Всеки характер носи различна перспектива към реалността – и ключът е не да реагираш, а да разбираш. Това е умение, което не просто подобрява комуникацията – то променя цялостната ти връзка със света.Но има и друг, по-дълбок пласт. В България усещам колко хора говорят за живота си, използвайки езика на жертвата – сякаш всичко им се „случва“. Истината е, че всичко, което преживяваме, е свързано с нашите избори. И ако не сме щастливи – това е сигнал, че трябва да стартираме нещо ново вътре в себе си. Да променим нагласата, да поемем отговорност, да научим ново умение, да се разделим с нещо старо, което ни пречи. Комуникацията не е просто разговор – тя е инструмент за лична и колективна трансформация. И когато започнем да говорим като отговорни създатели, а не като жертви, тогава реално започваме да променяме и резултатите в живота си.

Какво мислите за парите? Какъв е Вашият съвет?

Парите са енергия. Те не са цел, а средство – отражение на нашите избори, нашата стойност към света и способността ни да създаваме. Но тази енергия изисква осъзнатост, дисциплина и вътрешна подреденост, за да бъде управлявана правилно. В България финансовата грамотност все още е на изключително ниско ниво. Повечето хора не знаят какво да правят с парите, когато ги получат – или ги губят бързо, или ги държат в страх, без да ги карат да работят за тях. Много хора изобщо не мислят стратегически за бъдещето си, не планират, не разбират силата на дългосрочните финансови решения.Но има и нещо още по-дълбоко – финансовото благосъстояние от психологическа и подсъзнателна гледна точка. Много хора живеят в постоянна вътрешна тревожност, свързана с парите – независимо дали имат или нямат. Те се саботират, страхуват се да поискат, да получат, или вярват, че не заслужават изобилие. Това е тиха, но мощна бариера пред личната им свобода. Затова и водим обучения и курсове по темата – както за предприемачи, така и за хора в процес на лична трансформация. Целта е не просто да научим хората как да управляват парите си, а първо да се разберат себе си – от какво имат нужда, какво ги блокира, и как да създадат вътрешна среда, в която парите са естествен резултат от стойността, която дават. Моят съвет? Фокусирайте се върху това, което създавате. Бъдете отговорни, мислете стратегически, и работете паралелно с вътрешния и външния свят. Парите ще дойдат като следствие. А колко са достатъчни? Толкова, че да сте свободни – не зависими, не обсебени. Просто – свободни.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали?

Избирайте проекти, които ви изграждат – дори да не са най-доходоносните на момента. В началото на кариерата особено важно е не колко пари ще получите, а какво ще научите – какви умения ще развиете, какви среди ще опознаете, какви хора ще ви оформят. Понякога възнаграждението, което не се изплаща в пари, се изплаща многократно по-късно като капитал от знания, умения, мрежа и увереност. Работете с хора, които ви вдъхновяват – хора, от които има какво да се види, не само какво да се чуе. Един добър ментор може да ви научи на неща, за които иначе ще са ви нужни години проби и грешки. И точно тук идва нещо важно: не винаги по-високата заплата е по-доброто предложение. Понякога възможността да сте до силен лидер, който вижда потенциала ви и ви предизвиква, е безценна. И никога, наистина никога, не правете компромис със стойността, която влагате в работата си. Не се примирявайте с посредственост. Истинският напредък идва от усилие, повторение и постоянство. Нищо не пада от небето – майсторството се изгражда.Не се страхувайте от предложения, които ви изглеждат "прекалено големи". Много често хората около нас виждат потенциал, който самите ние още не сме осъзнали. Затова – поемайте рискове. Доверете се на шефа, на партньора, на онзи приятел, който ви казва: "Това е за теб, можеш да го направиш." Дори да ви е страх – започнете. Много често зад страха се крие най-големият ви пробив. Кариерата не е права линия. Тя е серия от възможности, които хващате или изпускате – в зависимост от това дали сте готови да се изградите, а не само да се възползвате.