Никога не минавайте по инерция, а влагайте сърце и душа

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Ралица Шаркова – откривател по душа, фен на математическите вицове и почитател на начинанията с добавена стойност. Пътят ми започна в предприемаческата екосистема, премина през големия корпоративен IT свят, а в момента съм Senior People Manager в Telerik Academy School.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Още от малка гледах към звездите с огромни очи и още по-големи въпроси. Бях напълно обсебена от космоса, планетите, черните дупки, цялата тази мистерия ми действаше като магнит. Мечтаех да съм астронавт, да изследвам непознатото и да откривам светове, които никой не е виждал. Мисля, че това усещане да търся нещо по-голямо и отвъд очевидното – остана и до днес.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?  

Сега, като се замисля, предприемаческата искра се е появила рано, просто тогава не я наричаха така. Бях на около 9-10 г., когато с приятелите от блока решихме да организираме викторини за минувачи. Взимахме химикалки и дребни играчки от вкъщи, съчинявахме въпроси и подбирахме "клиенти" – предимно родители с деца, които срещу билетче и верен отговор печелеха награда. Имаше истински ентусиазъм и маркетинг (или поне крещене).

По-късно в училище продавах плакати, които по онова време бяха истински хит – левче за едностранен,  два лева за двустранен. Освен учениците, клиенти ми бяха и учителите – и това, ако не е сериозен бизнес?! :D

За официалния протокол - първите пари по договор изкарах на 19 г. в журналистическия бранш.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Изграждането на личността се случва между редовете на книгите, между паузите на семейните разговори и в очите на хора, които са повярвали в теб, преди още ти самият да го направиш. Любознателността се възпитава с пространство за грешки, за игри и с отговори, които не си очаквал.

От малка обичам да наблюдавам, да питам „защо“, да сменям ъгъла, от който гледам, да разбирам „как работят нещата“ и да ги правя по нов начин. За мен там е магията.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Мотиваторът ми винаги е бил една идея по-дълбок от „постигай“ – бил е „допринасяй“. За мен е важно да знаеш защо правиш това, което правиш, и как допринасяш за нещо по-голямо от теб. Мотивацията ми идва от усещането за смисъл и от идеята, че всеки ден можеш да оставиш следа – дори и малка, но носеща душа.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Изборът беше изцяло мой. Имах две големи любови в училище – математиката и френския език. Реших да тръгна по пътя, който ми изглеждаше по-гъвкав в дългосрочен план – и това беше математиката. Така се озовах в СУ, специалност „Математика и информатика“ - само че без да съм учила в математическа гимназия и с точно 3 часа математика седмично. Беше си истински културен шок. Но точно този шок ме завъртя и ми даде тласък. Не беше лесно, но беше правилното решение. И днес, без колебание, бих го направила отново.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Обожавам Queen и Фреди Меркюри, давам всичко за една партия „канаста“ или настолни игри, обичам да чета книги, да откривам нови дестинации, да иновирам в подходите на рутинни задачи и да се сблъсквам с нови за мен сфери.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не съм от хората, които се вкопчват в титли и гонят „кариера заради кариерата“. Вярвам, че професията е жива система. За мен е важно това, което правя, да създава стойност, да мога да уча, да давам и да се вдъхновявам. Така че ако някой ден се озова в нова сфера – стига да ме влече и да виждам смисъл – бих го приела като естествено продължение, не като „смяна“.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да казват, че нося душа във всичко, с което се захвана – в идеите, в работата, в отношенията, че съм човек, който влага смисъл, сърце и нюанс, че минавам не „по инерция“, а с отворени очи и мисъл.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

1) Научила съм се да казвам „не“, когато трябва да кажа „не“.

2) Радвам се на слънчевите лъчи и отделям време за разходки сред природата

3) Слагам ясна граница между работния ден и личното време. Разбира се, има периоди, в които работата изисква повече усилия, а семейството - повече внимание, но е важно, ако можеш след определен час да изключваш от работния процес и да изолираш всички работни задачи, имейли, нотификации.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?  

Няма универсален език – всеки човек идва със своята настройка, темпо и нужда да бъде разбран по неговия начин. Активното слушане и това да наблюдаваш реакциите и емоциите на хората са най-мощния инструмент, който имаме. В комуникацията не става въпрос само за думи, а за присъствие, емпатия и желание да стигнеш до отсрещния човек, дори когато е различен от теб.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са инструмент, който може да дава спокойствие, свобода, възможности – но не и посока. Те не са мерна единица за успех, щастие или стойност. Колко са „достатъчни“ зависи не толкова от сумата, колкото от това какво искаш да правиш с тях. Затова съветът ми е: не се питайте колко са достатъчни, а какво би било „достатъчно пълно“ за вас самите. Оттам нататък цифрите добиват съвсем друг смисъл.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Избирайте посоки, в които можете да растете не само като професионалисти, но и като хора. Кариерата не е права линия, а лична траектория – не се страхувайте да смените курса, ако усещате, че нещо вътре във вас вече е другаде.