Никога не се подценявайте

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Йордан Гинев, на 41 години. Предприемач с повече от 15 г. международен опит в управлението на организации в ИТ сферата и сектора на изнесените услуги. В момента съм главен оперативен директор на технологичната група DIGITALL и управляващ директор за България. Освен това съм и един от съоснователите на BULPROS, една от двете фирми-предшественици на DIGITALL. От 2022 г. съм член на управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), а от миналата година поех председателския ѝ пост.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете бях раздвоен между това да участвам в олимпиади по математика и в състезания по лека атлетика – бягане на 800 метра. По това време, обаче мечтите ми бяха повече свързани със спорта. Много исках някой ден да стана Олимпийски шампион или поне участник на Олимпиада. Въпреки, че това не се случи, спорта ми даде много силно самочувствие и ме научи на постоянство и дисциплина – много важни качества в професионалния ми път занапред.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Това се случи в студенстките ми години. Докато учих в университета работих доста различни неща – от студентска бригада в САЩ до спортен журналист във вестник и телевизия. Вярвам, че този натрупан разностранен опит се оказа много ценен за мен и разшири кръгозора ми.

Винаги съм искал да пътувам и да бъда независим. Положих неимоверни усилия в САЩ с една едничка цел – да изкарам пари и да си купя собствен автомобил. След 4 месеца работа по 12 часа 6 дни в седмицата, накрая бях горд собственик на Голф 3.

Върхът на кариерата ми като спортен журналист, беше коментирането на Лондонския маратон в телевизия Евроспорт. Коментарът беше на запис, в 00:00 през нощта и от притеснение, пропуснах да отбележа едно от най-предните класирания на българска атлетка – Милка Михайлова, попаднала на екран за повече от 2 мин. В последния момент я разпознах, но още усещам, че й дължа извинение за това.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Фактори, които ни изграждат като личности в по-ранна възраст, често са комбинация от средата, в която израстваме, предизвикателствата, които срещаме, и дисциплината, която успяваме да изградим сами. В моето развитие ключова роля изигра съчетаването на две на пръв поглед напълно различни сфери – математиката и леката атлетика.

Като ученик в Математическата гимназия в Казанлък, тренирах усилено бягане на 800 и 1500 метра – почти на професионално ниво. Това изискваше не само физическа издръжливост, но и голяма доза самодисциплина и постоянство. Съчетаването на интензивните тренировки със сериозната академична подготовка в сферата на математиката беше истинско предизвикателство. Денят ми започваше често в 5:00 сутринта и приключваше около 20:00 вечерта – още тогава осъзнах, че отдадеността не познава часовник.

Тази комбинация ме научи, че любознателността и устойчивото желание за развитие идват от постоянните усилия да разширяваме личните си граници – физически и интелектуални. Вдъхновението ми тогава идваше от силните примери около мен – треньори, учители, съотборници – и от усещането, че всяко малко постижение е резултат от нещо по-голямо: вяра в себе си и целенасочена работа.

Моята рецепта за любознателност в онзи етап беше проста: максимално любопитство за света около мен – и готовност да уча от всяка среща, всяка книга, всяка победа и всяко поражение. Именно тази нагласа носи вдъхновение и до днес.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Не бих казал, че е настъпила промяна във възрастта, а по-скоро съм допълнил тези възприятия. Продължавам да смятам, че желанието за развитие, самоусъвършенстване и научаване на нови неща е жизненоважно за един човек и това не спира през целия му живот. Имам постоянен глад за запознанство с нови хора и научаване на нови неща. В момента съм изключително любопитен към света на музиката – нещо много различно и далечно от мен. Също така правя опити да се докосна към нов език – гръцкия.

Дори и непряко свързани с ежедневната дейност, тези странични интереси провокират най-важната мотивация за мен да правя или не нещо –  желанието и амбицията да се справиш в комбинация с интереса и любовта към всичко, което правиш. Важен елемент също е и усещането и разбирането, че никога не трябва да се отказваш и да довършиш всичко, което си започнал. Интересно потвърждение на този факт е, че аз никога не гледам сериали, защото не мога да приема мисълта, че няма да ги догледам докрай и да ги довърша, а много често нямам времето за това. За това и изобщо не започвам нещо, в което имам съмнения, че ще довърша.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението да уча в Националната спорна академия си беше лично мое и ако трябва да съм честен изненада доста семейството и съучениците ми. Никога не съм съжалявал, че израх тази посока, въпреки че не се реализирах професионално в нея. Амбицията за победа, която възпитава спорта ми помага много и в настоящата ми роля. Мисля, че това е едно изцяло правилно решение, което съм взел тогава.

Също така обаче, нямах и никакви притеснения по-късно да се насоча към магистратура в Софийския университет.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Спортът и до сега е част от ежедневието ми. Няколко пъти седмично денят ми започва с 10-километрова тренировка. Обичам да се предизвиквам и да тествам издръжливостта си. По чиста случайност преди години попаднах на старта на ултра маратона Витоша 100, който не успях да завърша първите 2 пъти. Горд съм обаче, че въпреки липсата на целенасочена подготовка на третото участие преборих себе си и успях да измина разстоянието. Това беше един тест за мен самия, да направя нещо, което по някакъв начин ме е предизвикало и е останало в листата за изпълнение.

Винаги съм искал и да участвам на голямо спортно събитие и се радвам че през 2019 участвах и успешно завърших маратона в Ню Йорк. Чувството да стартираш заедно с 50 000 атлети от целия свят и да бягаш пред милионна тълпа е неописуемо. След финала ушите ти пищят от поощрителните възгласи, все едно излизаш от нощен клуб.

Но едновременно с това съм и голям меломан и съм пропатувал хиляди киломентри, за да се насладя на концерт на любими изпълнители.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменил професията си, защото я обичам прекалено много и тя е част от мен. Всеки ден изпитвам огромно удоволствие от това, което правя.

В същото време изпитвам огромен интерес към музикалния бизнес. Имам много приятели музиканти и с удоволствие проявявам интерес и съм наблюдател на процеса на създаване на музика, видеоклипове и концертна дейност.

Обичам много и морето и много би ми се искало да прекарвам повече време покрай него. С огромно желание бих плавал в продължение на месеци.

Имам толкова много желания и идеи, че ако денят би станал от 24 – 48 часа, със сигурност отново не би ми стигнал.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искал да чуя, че съм човек, на когото можеш да разчиташ – независимо дали става въпрос за тежко решение, сложен проект, дълъг маратон или качествено забавление. Човек, който не се страхува от усилия и вярва, че успехът идва при тези, които са готови да надскочат себе си – и физически, и умствено.

Надявам се да ме възприемат като лидер, който остава любознателен, искрен и последователен – човек, който е изградил себе си чрез труд, дисциплина и уважение към хората и каузите, с които се обгражда.

И, разбира се, бих се усмихнал, ако чуя, че умея да вдъхновявам не само с цифри, стратегии и резултати, но и с човешко отношение, отдаденост и малките неща, които оставят трайна следа.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

За мен добрата кондиция – както физическа, така и емоционална – е въпрос на навик и осъзнат избор. Всеки ден започва с движение – буквално. Бягането ми помага не само да поддържам форма, но и да създам пространство за мисъл, фокус и настройка за деня. В тази тишина намирам решения, които зад бюро не бих открил.

С годините осъзнах, че емоционалната интелигентност се изгражда също като мускулите – с постоянство и практика. Уча се да слушам повече, да правя пауза преди да реагирам, и да търся смисъла зад поведението на хората. Вярвам, че лидерството не е просто в резултатите, а в начина, по който караш хората да се чувстват.

Справям се с предизвикателствата чрез комбинация от спорт, съзнателно време за себе си и хумор – не подценявам силата на усмивката и добрата дума, особено в напрегнати моменти. А музиката е моето тайно оръжие – тя е пътешествие, през което винаги мога да „рестартирам“ дори най-напрегнатия ден.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Едно от най-важните качества за качествена комуникация, което трябва да притежава човек, е това да умее да слуша и да чува събеседника си. Умението да се поставиш в обувките на събеседника, да влезеш в езика му и тона му са много полезни. Можеш да постигнеш много стига да положиш истински тези усилия, защото това не става естествено. Да създаваш усещането за доверие е много тънък момент и тези, които го умеят, са истински успешни в комуникацията.  Разбира се трябва да бъдеш искрен, честен и такъв какъвто си, без маска.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са инструмент – нито повече, нито по-малко. Те са възможност, а не самоцел. Дават ни свобода да правим избори, да развиваме идеи и бизнеси, да подкрепяме хора и каузи, които са важни за нас. Но в нито един момент не съм гледал на тях като на мярка за лична стойност или щастие.

В моя живот парите винаги са били свързани с усилие и отговорност. Първите си доходи изкарах още като студент, далеч от дома, с работа, в която не парите, а уроците бяха най-ценни. И до днес вярвам, че истинската стойност идва от това какво създаваш и каква стойност оставяш след себе си – не просто какво си натрупал.

Затова когато става въпрос за пари е хубаво да се запиташ сам себе си не „колко са достатъчни“, а „какво искам да постигна и защо“. Когато имаш цел или кауза, в която вярваш, пари ще намериш. Умереността, дисциплината и умението да живееш с по-малко, когато е нужно – това са истински силните валути в живота.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да не се страхувате от усилието. Пътят към устойчив успех не е най-прекият, нито най-лесният – но е този, по който се израства най-много. Не гонете само титли и повишения – търсете стойност, смисъл и среда, в която учите всеки ден.

И когато се колебаете дали да поемете нещо, което ви изглежда трудно или непознато – направете го. Най-големите уроци и пробиви идват точно в тези моменти.

И още нещо – не се подценявайте. Кариерният успех е не само в знанията, но и в това кой сте като човек. Честността, постоянството и начинът, по който се отнасяте към другите, оставят далеч по-дълготрайна следа от всяко CV.