Нищо не е по-важно от психическото и физическото здраве

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Емона Карагьозова и по образование съм магистър психолог, но преди 4 години напуснах корпоративната среда и поех по пътя на предприемачеството. Основател съм на бизнес клуба „Младите Дами в Бизнеса“, който е част от най-голямата мрежа за женско предприемачество в България – „Бизнес на високи токчета“. От една година стоя като създател и зад най-новия ни проект – Класация.БГ

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Не съм имала мечтана професия и нямах представа как ще се развие пътят ми след гимназията, затова заминах да уча в Германия, но след една година там разбрах, че чужбина не е моето място и се върнах в родината ни. След това всичко се случи естествено и поех „семейния бизнес“ заедно с моята майка Ива Владимирова.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Още от много малка парите имаха голямо значение за мен и тъй като съм родена в нормално, средностатистическо семейство, прищявките ми не бяха по силите на родителите ми, затова започнах да „припечелвам“ още 5-6 клас, като разнасях рекламни листовки по блоковете в квартала. Първият ми официален работен ден беше веднага след като навърших пълнолетие в 12-ти клас – още на следващия ден започнах да работя като промоутър, а впоследствие – и като хостеса.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

На първо място – примерът, който ни дават първите ролеви модели в живота – нашите родители. Децата са огледало на по-възрастните в семейството и „попиват“ всяко тяхно действие, начин на мислене и интеракция със заобикалящата ги среда. Научена съм от малка, че ако искам да получа нещо, трябва да си го взема. Ако искам да науча нещо – трябва да чета. Ако искам чисти дрехи – трябва да си ги изпера. Ако искам закуска – трябва да си я направя. Ако искам подредена стая – трябва да я подредя. С други думи – родителите ми ме научиха на нещо много ценно – че никой няма да свърши моята работа вместо мен. Имах много съпротиви като малка и ги съдех, че не правеха „това и онова“ вместо мен, но към днешна дата виждам, че това е рецептата за изграждане на отговорна и самостоятелна личност.  

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Смятам, че мотивацията на човек се води основно от два фактора – от любовта или от страха. И като малка са ме водили те, просто не съм била наясно за това. Сега, години по-късно, след завършеното ми образование по психология, просто мога да „облека“ тези разсъждения в повече логика.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Средата е много, много, много важна. Имах честта да завърша Класическата гимназия – НГДЕК, където всеки един ученик не беше случаен. Всички бяха много любознателни и ученолюбиви и именно в тази среда се роди и амбицията ми да уча в Германия. Родителите ми никога не са ми давали „тон“ в живота – какво и къде да уча, а просто ме подкрепяха. Решението ми беше на 100% правилно и не съжалявам, защото заминах и видях какво е да живееш и учиш в чужбина, което ми помогна да оценя и заобичам България както никога дотогава не бях.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Пяла съм професионално 12 години в Детския радиохор към БНР – хорова и класическа музика на различни езици като японски, китайски, иврит, испански, италиански, английски, немски, френски и много други : )) Впоследствие музиката остана мое хоби и няколко години пях народна музика във фолклорна формация „Елици“. Към момента не пея, но планирам да се върна в редиците съвсем скоро.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Че съм човечна и земна, постъпвам коректно и морално и винаги ще избера запазването на добри отношения пред материалното (парите) – това са мои ценности и се надявам хората да ги виждат.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

О, невинаги се справям. Даже напоследък много трудно. Но знам едно със сигурност – че оцеляват не най-силните, а най-приспособимите – и това ме води напред. Никой друг не може да изживее живота ми и от мен зависи какъв ще бъде той.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Припомням си постоянно, че хората са различни и много често тълкуваме по погрешен начин казаното или стореното от някого. Вместо да изпадаме в мисли защо някой е постъпил еди как си – винаги най-прекият път към изясняване е просто да попитаме. Иначе си създаваме едни драматични сюжети в главите и сме склонни с години да останем в обидата вместо просто да го изговорим навреме. Това е разковничето – говорете навреме, не повишавайте тон и приемайте чуждата гледна точка. Защото истината е различна за всеки.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да си припомнят постоянно, че нищо не е на всяка цена и че няма по-важно от психическото и физическото здраве. Кариеризмът и свръхамбицията често ни превръщат в работохолици, което има своите тежки негативни последици за здравето. Работата никога няма да свърши, затова се грижете на първо място за себе си!