Пътят се променя, a интересите еволюират

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Джесика Стоилкова и от 2018 година насам съм маркетинг мениджър в Netpeak Bulgaria – част от международната Netpeak Group. Занимавам се с дигитален маркетинг вече почти 8 години, като отговарям за цялостната маркетинг стратегия на агенцията – от поддържането на бранд идентичността и ключовите партньорства, до участието в международни конкурси, организацията на събития и управлението на вътрешните маркетинг процеси. Ръководя малък, но много силен екип от маркетинг и дизайн специалисти.

Същевременно съм и главен редактор на Netpeak Journal – утвърден блог за дигитален маркетинг, в който с колегите ми създаваме и споделяме експертно съдържание по теми като SEO, онлайн реклама, eCommerce, имейл маркетинг, ASO & ASA, AI и уеб разработка.

Отговарям и за развитието на Netpeak Alliance – партньорската програма на агенцията, която обединява над 35 утвърдени компании в различни дигитални и креативни направления – от разработка на уеб и мобилни приложения до influencer маркетинг, UX/UI дизайн, видео и криейтив услуги. Чрез това сътрудничество предлагаме цялостна екосистема от услуги, насочени към растежа на клиентските бизнеси.

Също така съм част от организационния екип зад Online Advertising Conference – събитие с 8 присъствени издания от 2016 г. насам, както и на неговия дигитален формат OA Conf Live, който вече има 5 онлайн издания.

Активно участвам и в организацията на вътрешни и партньорски инициативи като Netpeak Friends Day, обучения за клиенти на агенцията и различни формати за обмяна на know-how и вдъхновение в общността около нея.

 

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Ако трябва да съм честна, като малка (около 10 годишна възраст) си мечтаех да стана като Ани Салич 😀 , т.е. водещ на новини или по-общо - журналист. Няма да крия, че с моя приятелка от детските години дори си имахме собствено ТВ шоу и, разбира се, винаги аз бях водещата. Общо взето, винаги съм обичала да разказвам истории, да комуникирам, да задавам въпроси. Днес, макар професионалният ми път да е малко по-различен, голяма част от тези умения продължават да ме водят в работата ми в маркетинга. A когато имам възможността да пиша статии за блога на Netpeak - Netpeak Journal, сякаш наистина съм осъществила тази своя детска мечта поне в някаква степен. Много е вдъхновяващо и мотивиращо.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

По принцип първите си пари в живота получих благодарение на европейската и студентската си стипендия, когато бях 2-ри курс в Софийския Университет, специалност “Испанска филология”. Беше наистина незабравим момент за мен - първите ми честно изкарани пари, и то с много труд и усилия (наистина). Който е учил каквато и да е филология в СУ ще потвърди. :)

Първата си официална работа стартирах, когато бях на 21 години, съответно тогава взех и първата си заплата в живота. Не мога да кажа, че беше нещо wow като сума, но в онзи момент, за студент като мен, който се издържа сам, наистина са били wow. Както и за времето си. Тогава работех в международен Call center с  испански и английски език и обслужвахме клиенти от цял свят. За мен това беше голяма школа за търпение и комуникационни умения — качества, които ми служат и до днес.

Да не говорим, че в кол центъра карах и нощни смени близо две години - изпитание, което, смея да кажа, значително кали моята издръжливост и устойчивост на стрес и напрежение. Случвало се е дори да имам 5 поредни нощни смени, което, повярвайте ми, никак не е приятно.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Основните фактори за мен са средата и възможността да опитваме нови неща. Семейството, учителите и първите ментори ни насочват, но истинската любознателност идва, когато сами си зададем въпроса "Защо?" и започнем да търсим отговорите. Моята рецепта е проста: четене, наблюдение, активно слушане и постоянно излагане на нови идеи и гледни точки.

За мен любознателността е състояние на ума – избор да останем отворени и адаптивни, независимо от опита или успехите, които вече сме натрупали. В този динамичен етап на човешкото развитие, когато светът се променя с безпрецедентна скорост, рецептата ми е комбинация от три неща: постоянен стремеж към учене, критично мислене и дълбока емпатия към хората и процесите около нас.

Изворите ми на информация и вдъхновение са разнообразни – професионалните общности, в които участвам активно, ми дават възможност да обменям опит и идеи с хора от различни индустрии. Следя авторитетни издания и платформи за маркетинг, дигитален маркетинг и реклама, технологии и бизнес развитие, слушам много често подкасти, но също така не подценявам стойността на разговорите с колеги, партньори и дори нови хора, които срещам по пътя си.

Вярвам, че в един свят на изобилие от информация най-ценно е умението да отсяваме важното, да си задаваме правилните въпроси и да не се страхуваме да преосмисляме позициите си.

Любопитството, което ме движи, е насочено не само към новото, но и към по-дълбокото разбиране на вече познатото. И най-вече – напомням си, че в кариерата и в живота ни нищо не е окончателно и нищо не е „на всяка цена“ – това ми помага да запазя устрем, но и баланс.

Лично аз съм изкарала първата цялостна програма по дигитален маркетинг в Softuni Digital, която стартира през 2016 г, което всъщност ми беше отправна точка да се преориентирам кариерно. След това в годините изкарах още редица курсове там - Digital Project Management, PhotoShop essentials в Softuni Creative програмата, множество семинари.

През 2020 г. записах и курс към London School of PR в София, който беше посветен на Brand Management & Employer Branding. Беше ми много полезно и интересно.

Към днешна дата ежедневието ми позволява все по-малко да се отдавам на различни курсове и обучения, но все пак честичко си купувам онлайн курсове в платформата Domestika например - там има от всичко за всеки, и видеата са кратки, ясни и полезни. Udemy също предлагат чудесни курсове и обучения - и там съм карала курсове по дигитален маркетинг. Общо взето, в днешно време източници много - въпросът е да имаме желание и хъс и да гоним това, което ни е интересно. Тогава няма какво да ни спре да се развиваме.

Съвсем наскоро от Netpeak Bulgaria пуснахме собствена супер платформа за запознаване с основите на работа с AI, наречена - kursove.ai. Ако искате да навлезете в света на изкуствения интелект по разбираем и практичен начин, платформата е чудесно място, от което да започнете. Курсовете там са създадени специално за хора без технически опит, но с желание да разберат как да използват AI инструменти в ежедневието, работата или собствения бизнес. От бързи трикове с ChatGPT до реални приложения на генеративен AI в маркетинга, комуникацията, дизайна и анализа – съдържанието е достъпно, систематизирано и приложимо веднага.

Независимо дали сте напреднал професионалист или просто любопитен, със сигурност ще си тръгнете с конкретни умения и нов начин на мислене за технологиите около нас.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не?

Определено. В началото ме движеше нуждата да се докажа, да покажа на другите, че мога.

Днес ме мотивира желанието да работя със смисъл, да създавам стойност и да съм в синхрон най-вече със собствените си ценности. Работя не заради външното признание, а заради вътрешното удовлетворение.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше комбинация между моята любов към езиците и препоръките на семейството ми да избера "сигурна" специалност. След като кандидатствах журналистика в СУ и УНСС, но не бях приета, се “върнах” отново към испанския и кандидатствах испанска филология - тя ми даде изключително стабилна основа. Благодарение на това започнах и първата си работа в кол центъра. Така че в живота абсолютно всичко е взаимосвързано. И не съжалявам по никакъв начин — всяка стъпка е част от по-голямата картина.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Професионално съм фокусирана върху дигиталния маркетинг, организиране на събития и стратегическа комуникация. В личния си живот - обожавам да чета, да пътувам, да ходя на планина и сред природа (колкото се може по-често), както и да практикувам йога. Интересувам се от креативно писане и личностно развитие.

Старая се да ходя на фитнес поне два пъти седмично, ходя на тенис, бягам за здраве и карам колело (лятото), а понякога просто излизам на дълга разходка с кучето ми. Движението е здраве. Това са и моментите, в които презареждам и прочиствам мислите си.

От няколко години насам, наред с художествената литература, започнах все да се насочвам към книги за себеразвитие, менажиране на времето, мотивация, осъзнатост, развиване на креативността. Открих, че този тип литература не само вдъхновява, но и ми дава много практични инструменти, които прилагам както в личния, така и в професионалния си живот.

Книги като „Atomic Habits“ от Джеймс Клиър и “Винаги има решение” на Мари Форлео са ми помогнали да изградя по-устойчиви навици, без да подхождам с пресиране към себе си. А една от най-вдъхновяващите книги, които четох наскоро, е „Някой ден е днес” от Матю Дикс – тя говори точно за това как да не чакаме „перфектния момент“, а да действаме сега, с ресурсите и времето, които имаме. Особено полезна е за хора, които жонглират между работа, множество проекти и идеи, и все не стигат до “онова нещо”, което отлагат от години.

Паралелно с това се вълнувам и от книги, които развиват творческото мислене и креативността. Тези книги ми помагат да мисля по-гъвкаво, да търся идеи извън шаблоните и да не се страхувам да споделям процеса. За мен четенето не е просто почивка, а начин да разширя мирогледа си и да остана вдъхновена — особено в динамична сфера като маркетинга, където креативността и личната дисциплина вървят ръка за ръка, а ние маркетолозите трябва да сме винаги на “гребена на вълната” и в крак с трендовете.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?
В момента намирам огромно удовлетворение в това, което правя. Но ако някога реша да сменя посоката, бих се насочила към сфери като дизайн, развитие на таланти или коучинг — всичко свързано с това да помагаш на хората да откриват своя потенциал.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да казват, че съм човек, на когото може да се разчита и който подхожда изключително отговорно и отдадено към това, с което се захване, изпипва всеки детайл, забелязва всяка дребна подробност, работи бързо, консистентно и стегнато; че внасям креативност и много хумор в работния процес; че съм от онези хора, които създават стойност, без да вдигат шум около себе си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

С времето осъзнах, че устойчивостта не се изгражда чрез бързане и натиск, а чрез постоянна грижа към себе си и способността да се адаптираш без да губиш връзка със себе си. Емоционалната интелигентност за мен започва от едно просто нещо: да разпознавам как се чувствам и защо, и да действам с разбиране към това състояние – вместо да го потискам или пренебрегвам.

В ежедневието се старая да поддържам здравословен ритъм, в който има място както за работа, така и за почивка и време с близките. Един от начините, по които се поддържам в добра кондиция – физически и психически – е движението. Както казах и по-горе.

Освен физическата активност, съзнателно си отделям време и за качествена почивка – време за себе си, за семейството, срещи с приятели, хубава вечеря, разходка, или няколко страници от добра книга или любимото списание всеки ден по малко. Вярвам, че балансът между „постижения“ и „присъствие“ е най-добрата превенция срещу прегаряне.

В професионален план меките умения като умението да слушам, да адаптирам комуникацията си спрямо човека отсреща и да запазвам спокойствие при напрежение, са ми помогнали неведнъж. Но това не се постига за ден – това е резултат от вътрешна работа, от това да си позволиш да учиш, да грешиш и да ставаш по-добър в диалога с другите и със себе си.

Справянето с предизвикателствата не значи винаги да си силен. Понякога значи да си дадеш почивка, да се заземиш, да поискаш помощ или просто да направиш крачка назад, за да видиш по-ясно къде си. Вярвам, че истинската сила идва от гъвкавостта, осъзнатостта и способността да се възстановяваме — а не от това винаги да сме перфектни.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Най-важният извод, който съм направила, е, че *не съществува универсален стил на комуникация, който да работи с всички*. Хората са различни – не само като характери, но и като начини на мислене, реагиране и възприемане. Ако искаш да общуваш пълноценно – трябва първо да разбереш човека отсреща.

В професионален план се старая да слушам повече, отколкото говоря – не просто за да отговоря, а за да разбера. Приемам, че не всички изразяват несъгласие директно, не всички показват стреса си открито, и не всички комуникират със същата емоционалност. Това знание ми помага да не приемам всичко лично и да оставям място за нюанси.

С близките и приятелите – най-големият урок е, че няма нужда да сме съгласни по всички теми или да си приличаме, за да сме свързани. Можем да имаме различни мнения и характери и пак да се уважаваме. Стига да има честност, емпатия и граници.

Най-ценното умение, което изграждам всеки ден, е адаптивност с автентичност – да не се преструвам на друг, но и да съм гъвкава, за да може общуването да е истински ефективно. И най-вече – да не забравям, че зад всеки характер стои човек със своите истории, страхове, мотивации и добри намерения.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важен инструмент, но не са мярка за лична стойност. Те осигуряват сигурност, възможности и свобода на избор — не го отричам. Но ако ги превърнем в единствен критерий за успех, много лесно можем да изгубим фокуса от това, което наистина ни носи удовлетворение.

В моя живот парите винаги са били средство, а не цел. Имала съм моменти, в които съм се отказвала от по-високо заплащане, за да следвам път, който ми е по-близък до сърцето. Това решение ми е донесло повече стойност в дългосрочен план — и лична, и професионална.

Моят съвет към хората, които често си задават въпроса „Колко пари са достатъчни?“ е: дефинирайте първо какво означава „достатъчно“ за вас. Не по стандартите на обществото, а спрямо вашите нужди, цели и ценности. За някои хора това е стабилност, за други — възможността да пътуват, за трети — време с децата. Когато си наясно със себе си, много по-лесно е да взимаш финансови решения без вина и без излишен натиск.

Парите имат силно влияние върху живота ни — но само ако им го позволим. Истинската свобода е да знаеш, че ти контролираш тях, а не те теб.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Никога не вярвайте, че всичко е "финално" или че сте "закъснели" за нещо. Пътят се променя, интересите еволюират, а успехът идва тогава, когато сме готови да приемаме новите възможности без страх. Постоянното учене и адаптивност са най-големите ни съюзници. Гарантирано.