Поемете разумен риск, там се крият добрите възможности

Представете се с няколко изречения..

Жанет Белберова - работя като Client Service Director в Юнивърсал Медия.  Имам две деца, куче и котка. Извън корпоративния свят съм косултативен психология и гещалт психотерапевт.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?  

Мечтаех да стана изследовател, да работя в лаборатория и да правя експерименти и открития 😊

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Родителските послания от детството продължават да резонират в съзнанието ни дълго след като сме пораснали. Те са като невидими нишки, които дърпат реакциите ни в определени посоки, често без дори да осъзнаваме това. Как възрастните около нас са откликвали на детската ни любознателност, често влияе и на поведението ни като пораснали. Когато детските ни въпроси са били посрещани с търпение и насърчение, ние израстваме с увереност да изследваме непознатото. Когато същите тези въпроси са предизвиквали раздразнение или отхвърляне, често развиваме вътрешни спирачки, която ни ограничават. Осъзнаването на тези ранни влияния създава пространство за избор и промяна, както и откриването на  нови начини на действие, които преди са изглеждали недостъпни, като да задаваме въпроси без страх от осъждане, да експериментираме без парализиращия страх от провал. В крайна сметка, пътуването към автентично израстване често включва повторно запознаване с детето, което някога сме били – с неговата смелост, любопитство и способност да се удивлява от света.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?  

Да, със сигурност има промяна в това, какво ме мотивира. Напоследък се замислям повече с какво допринася, това което правя, за другите и за мен. Не толкова целта, а процесът и пътя са ми по-интересни вече. 

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Мое си беше решението 😊 Много исках да завърша информатика. Влязох на първо желание с информатика и се оказа, че нямало възможност за такава специалност в университета и я  преформатираха на социология. Социологията е толкова по-различна дисциплина (като изключим многото статистика и висша математика), но пък се оказа много по-интересна и много по-хуманитарна специалност. От там ми се обърна някак и фокуса от цифрите към хората.  

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Постепенно интересът ми се превърна във втора професия. Психологията и психотерапията разширяват погледа ми и върху корпоративния свят, и върху процесите в него. Накрая всички сме просто хора и изпитваме цветния спектър от емоции при взаимоотношенията по между си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение? 

Много хубав въпрос, подходящ за терапевтичен кабинет 😊 Здравословни граници, грижа за себе си, много движение и срещи с приятели.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?  

Опитът ме научи, че няма универсална формула за общуване с различните хора в живота ми. Ключът е в умението да слушам внимателно, да проверявам дали наистина разбираме едно и също нещо, когато разговаряме, и да поставям ясни граници. Научих се също да не се страхувам от конфликта – понякога именно през него стигаме до истинско разбирателство и по-дълбока връзка.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са инструмент, който подпомага свободата на избора и сигурността, но сами по себе си не гарантират щастие или пълнота. "Достатъчно" е различно за всеки и зависи не толкова от абсолютната сума, колкото от ценности и нуждите на човека. Понякога стремежът към "още" е продиктуван от външни очаквания, вътрешни конфликти, а не толкова от лични потребности.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?  

Създавайте истински връзки с хората около вас. Не просто да събирате бизнес контакти, а изграждайте отношения, базирани на автентичност и доверие. Намерете си някой, който вече е минал по пътя и може да ви насочи, и не забравяйте да подадете ръка на тези след вас. Постоянно учете нови неща - светът не стои на едно място. Понякога е добре да излезете от зоната си на комфорт и да поемете онзи разумен риск (за който мислите отдавна) - там могат да се крият и най-добрите възможности. И може би най-важното - търсете работа, която ви носи радост и смисъл, не само добра заплата. Когато работите с интерес и изпитвате удовлетворение, успехът обикновено ви намира сам.