Работата би била трудна без стойностни хора около нас

Представете се с няколко изречения..

Приятно ми е, Ралица Захариева! Работя в сферата на маркетинга и връзките с обществеността вече над 20 години и продължавам всеки ден с вълнение и желание да се стремя да открия, науча или реализирам нещо ново в тази толкова динамична и променяща се среда. От 7 години заемам позицията PR and Digital Director в комуникационна агенция Broks Vision, където имах удоволствието да израсна като PR професионалист и като човек през последните 18 години от кариерния си път. И съм убедена, че най-вълнуващото тепърва предстои.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Аз съм от хората, които са превърнали детската си мечта в хоби, и са тръгнали по пътя на професия, избрана с ум и сърце. Като дете мечтаех да стана галерист – да показвам високо изкуство, което да завладява, трогва, дори разтърсва публиката. Не се впуснах в това професионално пътешествие по ред обективни и субективни причини, но и до днес изкуството е моя страст и неизменна част от моя живот. Хуманитарната ми природа обаче намира почва и пълноценна изява във всеки мой ден като комуникатор и може би затова няма и нотка носталгия по неосъществената детска мечта.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Започнах със стажове през лятото, още когато бях на 16 години, но само и единствено с идеята да трупам опит в офисна среда. Първите си пари на практика изкарах на 20 години, когато се опитвах да жонглирам между студентската скамейка и желанието да бъда самостоятелна и да формирам качества в средата на голям международен екип. Тогава нямах компютър вкъщи и не владеех добре офисните програми, които се налагаше да ползвам ежедневно. За да мога да си свърша навреме и качествено работата, съдействах на много и различни колеги в задачите им, за да „крада занаят на компютъра“, да разуча спецификите на програмите, и после оставах до късно, за да мога да приложа наученото в своите задачи. Не беше никак лесно, но пък този подход – да се уча и попивам опита на другите, ми помага и до днес в най-разнообразни ситуации.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Всеки човек има своята уникална комбинация от обстоятелства и фактори, които го формират и определят като личност, затова най-доброто, което можем да направим за себе си, е в началото на своя осъзнат житейски и кариерен път да следваме това, което истински желаем от сърце. Доброто образование, широтата на интересите и мирогледа, семейството и приятелската среда са темелите, върху които градим личността си, своето име, почерк, умения и авторитет – независимо кое поприще сме избрали. Вярвам, че откровеното любопитство, смелостта да откриваш, старанието ежедневно да храниш ума и душата си със знания, позитивни емоции и различни форми на изкуство дават на младия човек (и не само!) тласъка, който ще го води успешно по пътя, който избере да се развива.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Разбира се, това е неминуемо, но тази промяна не е с негативен знак. Опитът, който натрупваме през годините, личните ни преживявания, средата, в която живеем, дават своето отражение върху възприятията ни. Нещо повече – осъзнаването на прякото и косвено влияние, което оказваме върху децата, близките ни, колегите или екипа, който ръководим, приятелите, партньорите, в един миг става водещо при взимането на решения, в мотивацията да поемем по един или друг път, на практика във всяко наше действие. Защото това е голяма отговорност.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Единствено и само мое! Кандидатствах за висшето си образование малко напосоки – и в Софийския университет, и в УНСС. Търсех пътя, търсех отговора за себе си и сякаш разчитах на съдбата – където ме приемат, там е мястото ми. Уви! Бях приета и в двата университета и трябваше да направя избор – между специалност, която щеше да ми даде сигурна работа и доход, и специалност, която ще ми даде широк интелектуален кръгозор и истинско удовлетворение за ума и сърцето. Е, избрах второто и до сега мисля, че това беше най-правилното решение, защото днес бера плодовете на този избор и съм истински щастлива.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Вече споделих за своята детска мечта и житейска страст – изкуството, във всичките му форми и измерения. Дълбоките текстове и завладяващите визуални разкази, разтърсващите мелодии и кинематография много често провокират в мен желанието да търся, осмислям, научавам и изследвам непознати за мен територии – и в буквален, и в преносен смисъл. Именно заради това пътуването като акт на познание и себепознание е друга моя неизменна страст. На път човек опознава себе си, другите, света по най-истинския и пълноценен начин. Именно затова моята житейска максима гласи: Щастието е в пътя, а не в крайната цел.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Отговорът ми е много лесен: НЕ! Дори и да мога да върна времето назад, не бих взела други решения по пътя си. Със сигурност обаче искам да продължавам да уча и да се развивам в новата високотехнологична среда, в която живеем и работим. Вярвам, че достиженията на човешкия ум, таланти и креативност могат да разширяват кръгозора на всеки един от нас, независимо в какъв етап от пътя си сме. Помня времето, когато в професията ми работехме основно аналогово, разлиствахме вестници и списания, раздавахме прес-китове на хартия. Днес всичко е основно дигитално, общодостъпно, може да стане глобално достояние буквално с един клик. Това изисква нова настройка, нов подход, нови умения и тактики. И ето, че започваме все повече да говорим и да се съобразяваме с изкуствения интелект. Толкова скоростно, толкова различно, толкова вълнуващо.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Чувала съм тази мисъл на Джеф Безос, но лично аз бих я преформулирала така: Личният бранд е нашата уникална и автентична история, която пишем и разказваме за себе си публично всеки ден – онлайн и офлайн. И този разказ изисква смисъл, отговорност, собствен стил и почерк, етичност, внимание към детайла и не на последно място – отдаденост. Старая се да следвам тези правила в моя личен сторителинг и ще се радвам, ако хората намират ценност в него.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Не спирам да работя върху тях всеки ден, защото извън природна даденост, тези умения изискват стимул, развитие и надграждане. Имам щастието да съм заобиколена от хора, които ме провокират да бъда в добра кондиция и настроение всеки ден, защото именно с тяхната подкрепа успявам да преодолявам предизвикателствата, които неизменно възникват по пътя. Без стойностни хора около нас, би било неимоверно трудно, в известен смисъл дори невъзможно  – и в живота, и в работата.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Моите Топ 5 правила за поддържане на правилната комуникация са: откритост, ясни теза и аргументация, емпатия, толерантност, самокритичност. Вярвам, че когато поддържаме открити взаимоотношения, имаме желание и усет да чуем отсрещната страна, подхождаме с разбиране и с умение да изложим ясно своята позиция с точните аргументи, и същевременно не сме слепи за собствените си пропуски или недостатъци, тогава можем да общуваме успешно и пълноценно с всеки човек – независимо дали е партньор, колега, приятел, близък или дори дете.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са фундаментална част от съвременната цивилизация и в този смисъл неизменна част от живота на всеки от нас. Те са необходимо средство, но не и абсолютна цел за мен. Имала съм моменти в живота и в кариерата си, в които съм се отказвала от по-високо заплащане в името на това да инвестирам в себе си, в собствените си умения и в професионалното си развитие; отказвала съм и поради морално-етични причини. Разбира се, прекрасно е, когато си високо оценен за работата си и постигнатите резултати и това има своето финансово изражение, и тук мога да кажа, че имам изключително позитивен опит. Смятам, че когато човек се вдава в това, което прави, рано или късно бива адекватно възмезден. И ако животът не ни притиска, парите трябва да бъдат инструмент за постигане на желаните от нас цели, мечти, за добри дела, защото именно те остават следа и след нас.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Най-пълноценният начин да бъдете успешни в работата си е да обичате това, което правите и да не губите себе си по пътя.