Работете върху себе си и за себе си

Представете се с няколко изречения..

В професионален план - маркетолог и рекламист с над 25 години опит в областта. През последните години фокусът ми е в областите на устойчивият бизнес модел и женското предприемачество, а личното ми предизвикателство с навлизането на дигитализацията и изкуственият интелект в работните процеси е свързана с комуникацията на баланса, както сред вътрешни, така и сред външни публики.

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Принцеса, археолог, ортопед-хирург... и за всичко това са виновни сагите „Междузвездни войни, „Индиана Джоунс“ и „Болница на края на града“.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Бях на 7-8 години, когато се появиха първите сгъваеми велосипеди „Балкан“, много исках да имам такъв, а не точно „Школник“-а,  който карах. Родителите ми дадоха зелена светлина, но казаха, че сама трябва да изкарам сумата от 75 лв, което си беше предизвикателство, първо , защото сумата не беше никак малка  - повече от половината от стандартната заплата за тези години, и второ – опциите за работа за дете на тази възраст не бяха много. Тогава цяло лято прекарах при роднини, на село, в което се береше и „нижеше“ тютюн. Ставаше се в 5 и се работеше до 15-16 ч, но в края на лятото имах „Балканче“, а работата с тютюна и лепкавият катран ме отказа въобще от мислите за „цигари“ завинаги.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

При мен бяха семейството, училището и приятелският кръг. Източниците на информация се определят от технологиите. Детството ми е преминало под влиянието на традиционните медии, а книгите и киното бяха основен източник на вдъхновение за мен, както и средата в която растях. Бидейки дете от смесен брак можех да се докосна до няколко култури, не само заради роднините ми по майчина линия, но и поради факта че живеехме в блок, населен с деца, чиито родители бяха също така представители на други езици и култури. И не на последно място – училището, повярвайте, това  е фактор за формиране на мироглед, който не е за подценяване. Благодарна съм на всичките си учители, дори  и на тези по математика 😊

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Определено да, с възрастта и натрупаният опит станах „по - прецизна“ в „битките си“. Особено след „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Пърсиг, от където имам много любими моменти, като основният е “Не можеш да водиш кой знае какъв разговор върху движещ се мотоциклет освен ако не обичаш да крещиш. Вместо това времето се прекарва в долавяне на нещата и размисъл върху тях...разсъждаваш за нещата при пълно спокойствие, надълго и нашироко, без да бързаш  и без чувството, че си губиш времето“

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението си взех еднолично и ако кажа, че не е  било правилно, ще трябва да призная че съветите на родителите ми са били по-добри. Извън кръга на шегата – към днешна дата все още смятам, че съм била права.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Завършила съм „Маркетинг, реклама и бизнес администрация“ в УНСС, специализирала съм Women Making History в Harvard University, Интегрирани маркетинг комуникации в Delaware University, Design Thinking в  Emeritus Institute of Management, и Устойчив бизнес мениджмънт в  University of Cambridge.

В личен план – майка на пораснал и успешен син, почитател на изкуството, пътешествията, ските и сноуборда. Фен на сагата Междузвездни войни, лондонското време, Depeche Mode и мини америкън були-та.

Хобитата ми напоследък – да разпознавам картини на известни художници, влезнали в кадър във филми на американската киноиндустрия и да посещавам изложбите им.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Може би, да, и то с някой занаят.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Не съм сигурна, че съм готова за истината...Преди години дама, която интервюирах, но не назначих на позиция в моята дирекция, беше написала негативно ревю в мрежите, където ме беше сравнила с Наоми Кембъл. Отидох да информирам прекият си ръководител - CEO-то на компанията, за да не повлияе този негативен пост върху работодателският ни имидж. Разказвайки му за ревюто, споменах, че са ме оприличили на Наоми Кембъл, реакцията му беше „Толкова красива?“, а всъщност истината бе „Толкова нагла“. Така че, каквото и да чуя, нека има възможност за поне две интерпретации, моля.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Трудно губя ентусиазъм и това е една от положителните ми черти. Като всеки екстроверт – споделям, анализирам и бързо взимам решения /на казвам, че винаги взимам правилните/. Иначе спортът ми помага при лошо настроение. Синът ми като беше ученик винаги разбираше, че нещо лошо се е случило на родителски срещи, защото прибирайки се вкъщи първо се качвах за половин час на „пътеката“ и „крос тренажора“, и чак след това разговаряхме. Всъщност, имам ритуал от години – всяка сутрин „минавам“ своите 40 минутни тренировки, така си гарантирам, че ще се появя пред екипа ми в добро настроение.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Опитвам се да “влезна в обувките на другия“, въпреки, че съм изискващ човек и правилото на реципрочната комуникация е валидно на 100% при мен.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Правилото за мен е едно – парите не са самоцел, а средства за постигане на цели. Инвестирайте в себе си, целите си, децата си, в образование и лични каузи.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Работете върху себе си и за себе си. Ако можете да не правите компромиси – не ги правете. Ако вече сте направили компромис – постарайте се максимално да използвате ситуацията, за да научите нещо ново, което ще ви вие полезно за бъдещото Ви развитие. Възползвайте се от всяко обстоятелство, което Ви обогатява. Не губете ентусиазъм.