Семейството е най-силното ми оръжие, което ме държи в кондиция и настроение

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Светломир Пандазиев и съм пътешественик по душа, а съдбата ми е помогнала да превърна до голяма степен страстта си в работа. Изпълнителен директор съм на компанията  ATG Lifestyle Ltd , представител на най-големите марки за куфари и пътни аксесоари – Samsonite, American Tourister, Tumi  и Piquadro.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Мечтите ми свързани с професионалната реализация се меняха с годините и мога да кажа, че до голяма степен банално се припокриват с мечтите на повечето момчета на моята възраст. Мечтаех да бъда хирург, архитект, космонавт и мога да кажа, че макар и по детски предприемах конкретни стъпки следвайки тези свои стремежи – ходих на уроци по рисуване, на кръжок по астрономия и четях медицинска литература. Разбрах че не ставам за хирург при първата по-сериозна рана и натуралистичната картина, която не ми понесе. Архитект не станах, заради геометрията, с която сме на Вие. За космонавтиката все още имам шанс!

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Родителите ми ме възпитаваха на работа и да разчитам на себе си от малък. Разбира се без тяхно знание,  летните ваканции обикаляхме с приятели в търсене на работа по складове и строежи. Разбираемо трудно някой се съгласяваше да вземе хлапак на 12-13 години, заради всички рискове което това крие. Първата ми „официална“ работа бе в чейндж бюро и съвпадна с хиперинфлацията в страната. Въпреки крехката ми възраст тогава доста добре се оправях с всякакво превалутиране и за целия ми стаж допуснах да стана жертва на измама само веднъж и то когато полицай ми пробута фалшива доларова банкнота. Случката имаше хепи-енд и блюстителят на реда прие скоро след това купюра обратно, като смотолеви някакво извинение.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Смятам, че три са основните фактори които влияят на едно дете в ранна възраст – семейството , приятелите и социалната среда. Не само възпитанието, но и родителският пример са нещата които най-силно формират личността ни в зората на живота ни. След това идват и взаимодействията и игрите с приятели. Тогава за пръв път сблъскваме своя мироглед и възпитание, получено в семейството – с това на околните. Това е първия тест за устойчивост на нашите ценности и разбирания. Ако те съвпадат с тези на приятелите ни, до голяма степен това ще ги утвърди. Ако обаче има големи несъвпадения, има вероятност нашия мироглед до голяма степен да бъде бленд и да се повлияе донякъде от приятелските възгледи. Според мен ние се раждаме мечтатели и в никакъв случай този стремеж не бива да бъде угасен в скептицизъм или пък презадоволяване. „Гладът“ ни за информация и естествена любознателност е добре да бъде поддържана в умерен дефицит, за да се самоподхранва. Лесният и бърз достъп до всичко в съвремието, съчетан с презадоволеност създава изискващо, лениво и капризно поколение.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Да бъде честен, аз постоянно се опитвам да взема поука или опит от това което ни предлага ежедневието. Моделирането на възприятията , мотивацията или житейската философия е процес и той не е спрял някъде във времето. Факт е обаче, че в по-зряла възраст човек е склонен да анализира повече преди да действа. Не е толкова импулсивен , а често и пресява през ситото на опита. Това автоматично изключва още в начален етап неща, които смята за безперспективни.  

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Като цяло аз бях доста уверен и методичен при избора си на висше образование. Решението взех сам и родителите ми се довериха и подкрепиха  изцяло избора ми. Смятам, че решението ми бе правилно и въпреки, че години по-късно се занимавам с неща които не са предмет на образованието ми, то със сигурност ми е много полезно в ежедневието.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Забелязвам че интересите и хобитата на човек не намаляват, а напротив - дори се увеличават в по-зряла възраст. Освен към пътешествия , аз имам изконен интерес към историята. Сега този интерес се пренесе и към исторически автомобили и неотдавна тази ми страст ме провокира да реставрирам едно истинско бижу на индустрията. Голяма е емоцията да върнеш живота и блясъка на нещо , което има своята уникална история и път по-дълъг от твоя собствен към момента.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

На този етап дори не съм се замислял за такава възможност. Щастлив съм с това което правя, с компанията и обкръжението ми. С възможността да комуникирам с толкова хора от различни бизнес сфери

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Най-големият успех е да чуете едни и същи неща, когато не сте и когато сте в една и съща стая. Това означава че сте достоен човек, който е постигнал уважение и който има пряма и директна комуникация. Който не е авторитарен и чието его не потиска околните.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Имам скрити оръжия и това са семейството ми – децата и жената до мен. Те бързо съумяват да оправят всяко настроение и същевременно се грижат за кондицията ми и във физически и психологичен аспект.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Аз съм доста деликатен в изказа си човек. Не бих нагрубил или повишил тон в комуникацията си. Разбирам, обаче че не всеки човек е склонен да оцени или разбере дори такъв тип комуникация. За това съм се научил да бъда доста по-директен от обичайния ми стил. Това спестява недоразумения и време в ежедневната коуникация.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Несъмнено парите са важен ресурс в ежедневието, но не бива да се превръщат в самоцел. За мен си остават средство да направим живота си по-хубав и спокоен. Моят съвет е да не се превръщаме в техни роби, защото тогава никога няма да бъдат достатъчни, а ние никога няма да бъдем напълно щастливи.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Бъдете последователни и не бързайте да прескачате стъпала в кариерната стълбица. Всяко стъпало има своето съдържание и урок. Ако препускаме стремглаво и нетърпеливо, рискуваме да не стигнем там където сме тръгнали или да се озовем неподготвени за това, което ни очаква.