Следвам естествения ход на нещата, без да ги насилвам в която и да е посока

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете, изпитвах силно влечение към археологията, а малко по-късно към химията. Академичната или лабораторната работа обаче не са за мен и съм убеден, че тези съсловия само са спечелили от решението ми да поема в друга професионална посока.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Когато бях на 8-9 години, майка ми беше един от счетоводителите на фирма в сферата на сигнално-охранителната техника. Тогава в Националния дворец на културата се провеждаха браншови изложения и фирмата имаше нужда от някой, който да обикаля етажите, облечен като пожарникар, преметнат с голям и тежък рекламен транспарант, и да насочва посетителите към щанда им. Конкурсът за позицията беше изцяло нагласен, спечелих ролята и нахлупих тежкия метален шлем. Лутайки се в лек несвяст из коридорите на НДК, явно съм предизвикал известно съчувствие сред посетителите и така, освен че спечелих нелош надник от 10 лева, изгрях и малко нелепо на челната страница на в-к „Демокрация“ следващата сутрин.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Родителите са тези, които - осъзнато или не - изцяло притежават пространството на ранното детско развитие. То до висока степен дефинира качеството (а според някои сериозни проучвания - и продължителността) на житейското ни пътешествие. С брат ми имахме късмета и щастието родителите ни да са топли, отговорни и любящи хора, които правеха всичко, което могат, спестявайки от всичко друго, но никога от време, внимание и любов към нас. За тях ние винаги сме били безусловен приоритет и никога не съм изпитвал капка съмнение в това.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Всички важни решения, в това число и тези свързани с образованието, както и техните последствия, би трябвало да са изцяло наши, от което следва, че за нас те са правилни. Така беше и при мен. Намирам за недалновидно да се смята, че ученето (дори формалното в университет) принадлежи единствено към началния етап от живота, вместо да се възприема като непрекъснато. До ден днешен продължавам активно да преследвам образователните си цели, доколкото останалите ми ангажименти го позволяват.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Извън това, което правя професионално, изпитвам силно влечение към българското изобразително изкуство и скулптура. Може да се каже, че имам някакво усещане за това. Понякога с разни хора говорим за картини, това винаги ми носи голямо удоволствие.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Ако това се наложи, бих го обмислил. Няма сфера на дейност, която да намирам за недостойна, стига да мога да допринеса по смислен начин и това да носи полза за някаква общност.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Трябва да призная, че не съм запознат с тази концепция, ще помисля дали намирам в нея реална стойност. При всички случаи, ако изобщо регистрирам чуждото мнение за себе си, то е най-често по някаква директна необходимост. Но ако някой все пак реши да отдели от времето си да говори за мен, искрено се надявам това да донесе стойност поне за него самия.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Като решително върша своите задачи и се стремя да не се напрягам за онова, което не зависи от мен. Опитвам се да следвам естествения ход на нещата, без да ги насилвам в която и да е посока. От философска гледна точка, стремя се да не приемам повечето неща особено насериозно, доколкото това все пак е възможно.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Универсалната ценност в общуването с други хора е уважението. Някой беше казал, че „има дребни хора, но няма дребни чувства“, което означава, че уважението към другия, независимо от което и да е друго негово качество, помага да прогледнем за истинската му мотивация, и да преценим дали да си струва да си сътрудничим нататък и в какъв обем. Или просто да се разделим навреме – пак с уважение към личността отсреща.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са инструмент, а не цел. Натрупването им има смисъл само в контекста на някакво намерение. А нашият мъдър народ знае, че „може и с 2, и с 200“, така че от нас самите зависи да подберем целите, които биха ни донесли истинско удовлетворение. И да приемем, че дори да не ги постигнем, това също е напълно в естествения ред на нещата.