Следвайте пътя, който ви вълнува и ви кара да правите нови крачки

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Божена Панделиева, завърших магистратура по Мениджмънт в University College London (UCL) и специализирах Fashion and Luxury Brands Management в HEC Paris. Занимавам се с маркетинг, ПР и комуникации от завършването и това все още е сферата, която ме вдъхновява и в която искам да се развивам.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Мечтата ми беше да стана моден журналист. Правих мои списания с изрезки и пишех статии, откакто мога да пиша. Това беше и професията на всичките ми кукли, явно съм искала да имам колежки! Мечтата ми частично се превърна в реалност, тъй като до ден днешен пиша за списание Premium Lifestyle – водещо у нас издание за всякакви аспекти на живот, живян с вкус.  

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Започнах да работя на 15 годишна възраст като журналист във вестник 168 часа. Колкото и невероятно да звучи, бях изпратила до редакцията мой материал, вдъхновен от навлизащите тогава у нас турски сериали, като ги оприличих с профанизирана версия на класически старогръцки легенди. Творението ми беше грабнало вниманието на главния редактор на вестника и той ме покани на среща. След като успях да го убедя, че наистина съм написала сама материала, той прояви желание да сътруднича на изданието постоянно. Имах удоволствието от толкова ранна възраст да се потопя в света на дълбоката журналистика – в онзи период 168 часа беше един от най-четените и уважавани седмичници. Това беше безценен опит, който освен професионални умения ме направи и отговорна към личните си финанси от ранна възраст.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Аз съм много любопитна и любознателна по природа и съм истински благодарна, че съм родена в епохата преди навлизането на изкуствения интелект, когато всичко е на един бърз чат разстояние. Мисля че в зародиша на интереса ми към литература, история, мода, филмово изкуство, психология и много други сфери е семейната среда – с майка ми винаги сме обсъждали разнообразни общочовешки теми, играли сме на игри за знания и това да си знаещ за мен е синоним на престиж и успех. За съжаление “ренесансовите хора” са изчезващ вид днес, но въпреки това с грижа и внимание от страна на родителите и добра и вдъхновяваща учебна среда вярвам, че любознателност може да бъде провокирана и развита. Защото въпреки че изкуственият интелект дава възможност за бързи отговори на всякакви запитвания, без първоначален интерес и желание за задълбаване навътре в дадена сфера, въпроси няма и да дойдат. Моето светоусещане и разбиране за добро и лошо, красиво и грозно е формирано в голяма степен от приказките и книгите, които бяха винаги около мен, докато израствах, и мисля, че този тип развитие на фантазията не може да бъде репликиран от технологии.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

С годините започнах все повече да осъзнавам, че най-големият лукс, с който разполагам,  е времето и станах много селективна по отношение на това как и за какво го прекарвам – в професионален и личен план. През началните години на кариерата ми за мен от първостепенна важност беше да се развивам – голям принос за това имаше и изключително силно конкурентната среда във финансовия сектор в Лондон, където прекарах няколко години. Мотивираха ме аспекти като кариерен и финансов растеж, създаване на нетуърк от хора в среди, които намирам за интересни и обогатяващи, получаване на професионални квалификации. Днес разбира се все още ме мотивират успехите и растежа, но отделям все по-голямо внимание на това как аз се чувствам по пътя. Ако една позиция ми носи всякакви обективни преимущества, но не се чувствам вдъхновена, нищо по отношение на нея не ме кара да вложа сърцето си, считам, че е дошло време за нови перспективи. Работата ми с професионалисти на изключително високо ниво в някои от най-престижните компании в света ми дадоха ценен поглед върху това как искам да изглежда моя път и кое е наистина ценно.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше изцяло мое. След като реших, че с модна журналистика мога да се занимавам и без да имам висше образование, посветено изцяло на нея, избрах за бакалавър специалност, която намирам за обогатяваща за любопитен и постоянно задаващ си въпроси човек като мен, а именно социология. Социологията е безкрайно интересна и отваряща очите наука, която надгради прекрасно основата ми по антична история и култура, получена в Националната гимназия за древни езици и култури. За магистратура избрах Мениждмънт, тъй като колкото и нескромно да звучи, винаги съм знаела, че ще бъда на мениджърска позиция и за мен беше важно да усвоя тънкости, свързани с управление на хора и процеси, менажиране на бизнес и пр. Преди да замина за Лондон бях избрана за участие в програмата Младите лидери на България, чрез която учих мениджмънт и предприемачество в най-престижни университети в САЩ. След завършване на магистратурата ми в Лондон удовлетворих обичта си към модата и специализирах Fashion and Luxury Brands Management в Париж. Мисля, че комбинацията от тези различни специалности формира една много добра хомогенна цялост, която ме подготви за перфектните за мен позиции и среда. Затова и никога не съм считала за проблем записване на специалности, които не са пряко свързани с бъдещия професионален път на човека – в днешно време, когато няма знание, което да не е общодостъпно, важно е един професионалист да гори в това, което прави, да е преодолял трудности, да е вложил сърцето си в сферата, която го влече – от там нататък съдбата си знае работата и добрите професионалисти винаги намират своя път. Както майка ми винаги ми повтаря – няма невъзнаграден труд.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Освен работа, свързана с маркетинг, ПР, вътрешни и външни комуникации, както споменах пиша статии и различни материали – това е моето хоби и най-голяма страст. Като странично хоби бих посочила грижа за физическото ми и духовно развитие чрез комуникация с вдъхновяващи хора, книги, които ме карат да се замисля и да поставя под въпрос перспективата ми и спорт – пилатес и бокс.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Прекрасното на моята професия е, че тя не е обвързана с конкретна индустрия. Бих се впуснала с интерес в различни индустрии, но не бих сменила естеството на работата си, тъй като то е най-доброто професионално проявление на това, което съм аз като личност.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Според мен е изключително ценно и все по-рядко човек да е добър професионалист и да дава всичко от себе си, без значение с какво се занимава. Може да звучи като клише, но аз дълбоко уважавам старанието и професионализма във всяка сфера на дейност – човек може да е хигиенист и да върши работата си по начин, който наистина да направи разлика. Може да е на най-висок ръководен пост, но ако не гори в това, което прави, това личи и се отразява на всички надолу по веригата. В този ред на мисли, бих искала и имам щастието да чувам, че съм професионалист, на когото може да се разчита. Който е точен, мисли, а не изпълнява машинално задачи и не на последно място е добър човек. Който винаги прави повече от очакваното и резултатите го показват. Не разбирам посредствеността и за мен смисълът на каквато и да било дейност е да бъде извършена по най-добрия спрямо възможностите начин – било то в работата, в личния живот, в спорта…

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Моята работа, а именно комуникации, ми е дала добра основа за справяне с конфликти, за намиране на подход към различни характери и за дипломация в бизнес среда. Била съм свидетел на много ситуации, в които прекрасни професионалисти не успяват да разгърнат потенциала си поради липса на базови социални умения. Мисля, че е отговорност на всеки човек да работи върху тези си качества, защото в днешно време никой не е в изолирана среда – дори работейки от вкъщи пак се налага да общуваме и да си помагаме с хора и взаимоотношенията ни с тях са от ключово значение за развитието ни. По отношение на справяне с ежедневните предизвикателства, все още се уча да не приемам лично работни проблеми. Това е много трудно, когато човек обича това, което прави, но приемането, че някои неща са извън наш контрол, дава спокойствие и свобода. И в друг аспект – когато нещо ме натъжи или разочарова, няколко минути игра с моя домашен любимец, прекрасното померанче Ноли, ме карат бързо да си припомня, че животът е прекрасен.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Минала съм добра школа по отношение на комуникация с трудни характери и като основен извод бих могла да кажа, че агресията и лошото отношение никога не трябва да се приемат лично. Въпреки че е лесно да се каже, а трудно да се постигне, те винаги са израз на безсилие и страх, а не на надмощие и когато човек има център и вяра в себе си и това, което е като човек и професионалист, никакви външни фактори не могат да го разклатят.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите неминуемо са важен аспект от живота. В началото на кариерата ми работех в отдел на Barclays Private Bank, отговарящ за организиране на партньорства с луксозни брандове и организиране на събитие за ултра богати клиенти на банката. Това ми даде добър поглед върху начина на живот, перспектива и възгледи на хора с лично богатство над 100 милиона паунда. Бих казала, че парите подпомагат усещането за щастие и удовлетворение, но със сигурност не са негова съставна част. Разбира се това е въпрос и на ценности и светоусещане, лично аз съм се чувствала по-щастлива на пейка в парка от на някои от най-ексклузивните места на света. При все това мисля, че парите дават свобода и възможност за избор. Защото пейката не е толкова чаровна, ако е единствена опция.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да следват не пътя към нещо, която считат за своя мечта, а пътя, по който им е интересно, по който всяка стъпка ги обогатява, по който срещат интересни хора, научават ценни уроци за себе си и за живота. Този, който ги кара да се вълнуват и да станат с нетърпение за нови крачки. Той със сигурност ще ги отведе към целта.