Следвайте страстите си и бъдете автентични

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Зорница Банкина и съм един от двамата изпълнителни директори на Агенция за събиране на вземания (АСВ), една от водещите небанкови финансови институции в България. Също така съм и член на съвета на директорите на АСВ. Мисията ми - моята и тази на колегите ми в АСВ, е да помагаме на хората и бизнеса - на първите да преодолеят временните си финансови затруднения и да се превърнат в добри платци, а на вторите - да управляват успешно своите вземания, като си гарантират ликвидност от тях.

Извън корпоративната ми позиция се стремя също да отделям време и ресурс, за да допринасям и за доброто развитие на нашия сектор и бизнеса в България като цяло. Член съм на управителния съвет (УС) на Асоциацията за управление на вземания (АУВ) - организация, която обединява компаниите от сектора, които работят по стриктни правила и етични норми и чиято мисия е разпространението и утвърждението на добрите практики в индустрията.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Израснала съм в семейство с баща-военен - човек на пагона, честта, достойнството, справедливостта, реда и дисциплината. Логично и аз по линия на косвеното възпитание като дете също мечтаех да нося този дух. Затова си се представях разследващ полицай. Даже направих и опит да кандидатствам в академията на МВР в Симеоново, но по същото време ми предложиха работа в един от мобилните оператори и реших да отложа кандидатстването.  

Не стана точно както си го рисувах в детството, но пък днес съм ангажирана с реда и дисциплината във финансите и управлението на вземания. Нещо повече, ние помагаме на хора с финансови затруднения да намерят изход от това положение, да погасят просрочените си задължения и да подредят личните си финанси. Съдействаме и на бизнеса да постигне същите ефекти и резултати по отношение на своите несъбрани вземания. От тази гледна точка, може да се приеме, че детската ми мечта донякъде е изпълнена - намерила е реализация в проектите, с които съм ангажирана днес.   

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Това беше първото лято, в което родителите ми се съгласиха да ме пуснат на море без тях. Условието беше да заработя сама парите, които бяха необходими. Бях на 16. И така започнах работа на рецепция в един фитнес – издавах и валидирах карти, продавах хранителни добавки… Работих неуморно два месеца, за да похарча парите за една седмица на Слънчев бряг, не много разумно решение от гледна точка на доброто управление на личните финанси, но добър урок, през който човек е добре да премине понякога, за да оцени стойността на труда и парите. Това беше също полезен и ценен опит, доколкото ме срещна и с най-различни хора с разностранни професии и занимания.  

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Вярвам, поне от моя опит и път, че на първо място и в най-голяма степен пример и фактор е семейството - най-вече родителите, които могат да ни осигурят подкрепяща и сигурна среда. Семейството е нещо като ген, който предопределя как ще израства един организъм, колко здрав ще бъде, кои са неговите силни и уязвими страни и т. нат. Семейната среда също така формира и предопределя ценности, нагласи и интереси, поне до определен момент. Всички те подлежат на промяна и могат да се развиват в движение, освен ако не си надарен с определен талант - да пееш, танцуваш, рисуваш и др., което би било структуроопределящо, защото предполага силно конкурентно предимство.

Аз съм благодарна на моите родители и на родителите на моите родители - те са тези, които са ме възпитали и са изградили в мен важни човешки ценности с непреходно значение, които и до днес ми помагат да бъда устойчива и здраво стъпила на земята, да съм тази, която съм, да зачитам достойнството на хората около мен и да се отнасям с уважение към всяко човешко същество. В същото време съм получила достатъчна свобода да поема по пътя, по който сама съм пожелала да се развивам.

Разбира се, генът и семейното положение съвсем не означават, че съдбата ни е предопределена. Какъв ген имаме и на какви рискове сме предразположени съвсем не означава, че здравето и физическото ни съществуване е предрешено. Всеки от нас е жив организъм, който се развива и може да надгражда своите капацитет, умения и таланти във всеки един момент, стига да го пожелае и да има волята да го прави.   

На следващо място, важно значение в по-ранна, тийнейджърска и юношеска възраст, поне от моята практика, имат учителите и треньорите, които ни преподават и обучават в училище, спорта или клуба по интерес. Поне аз бях от това поколение, в което това беше валидно и на места все още е. Преподавателите и треньорите играят ролята на нашите естествени първоначални ментори и вдъхновяващи личности извън семейството в по-ранна възраст. Често те имат дори по-голямо значение за начина, по който ще се развиваме в живота, защото семейството в повечето случаи те подкрепя винаги и във всеки един момент, без значение колко добре се справяш в живота, професията и външната среда.

Не по-малко значение от моя гледна точка има и заобикалящата среда - съученици, колеги, приятели и съседи, с които човек прекарва време. Често в младежка възраст ние сме склонни да загърбим норми и навици от семейството, само и само да се харесаме на нашите връстници и да се впишем във външната среда. Не случайно казват: “С какъвто се хванеш, такъв ставаш”. Тук, отново от моя опит, смятам, че ако имаш здрава и подкрепяща семейна среда, ти изграждаш рефлекси как да се предпазиш и съхраниш от вредни влияния.   

Днес, учители и треньори донякъде са заменени от т. нар. инфлуенсъри и звезди в социалните медии - тик-ток, инстаграм, фейсбук и т. нат. Това е нож с две остриета - от една страна тези влиятелни личности и хора разширяват кръгозора и светогледа на днешните младежи, което помага на последните да повярват в себе си и да не се ограничават в мащаба на своето дръзновение и вдъхновение. От друга страна обаче, същите тези тик-токъри и звезди в социалните медии могат да увредят трайно възприятията на младите за това как да се развиваш и в какъв свят искаш да живееш. Не случайно, самите създатели на тези социални медии - визирам като Марк Зукърбърг и Илън Мъск, или ограничават времето, което техните деца прекарват в тези медии, или направо им отнемат достъпа до тях. Това не е случайно, защото кой по-добре познава една среда от техния собствен създател. Ако основателите на социалните медии го правят за собствените си деца, вероятно има защо.

По отношение на рецептата за любознателност, източниците на информация и вдъхновение, моят начин е същият като едно време - четенето. Аз съм почитател на книгите. Те са тези, които ме вдъхновяват и до днес. Обичам да чета и се опитвам да предам любовта към словото и на моето дете с ясното съзнание, че времената са други и новото поколение възприема света по съвсем различен начин. Независимо от това, аз все още не се отказвам да опитвам да споделям с дъщеря си моето специално отношение към книгата. Да, средата и платформите за четене се променят - вместо на хартия, това става на екран, но аз все още смятам, че четенето насърчава любопитството. По същия начин, както когато трябва да запомня нещо и си го записвам.

За поколението на моето дете, четенето едва ли би било начин за запаметяване. При тях бързото скролиране и гледане на кратки видеа на смарт устройството е много по-застъпено. Тепърва ще се разраства влиянието на AI и използването му като извор на знание, информация и вдъхновение.     

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Разбира се и това е съвсем нормално. Човек се развива във времето и трупа опит. В добрия вариант той става по-осъзнат и се научава да отстоява ценностите и границите си - нещо, което в по-ранна възраст почти е невъзможно. За целта обаче ние трябва да развиваме не само своите технически умения, а и нас самите като личности.

Сега съм много по-балансирана. Възприемам нещата много по-спокойно, както в личния, така и в професионалния живот. Опитвам се да погледна по-философски на нещата и предизвикателствата, с които се сблъсквам. Семейството ми е голям мотиватор и повечето ми действия са водени от мисъл за тях. Ценя в много по-голяма степен това да живея на момента - тук и сега, и оценявам много повече малките неща.     

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Моят път не беше добре познатият за повечето от моите връстници и съученици - от ученическата директно към студентската скамейка. След средното ми образование първо работих и едва след 4 години записах бакалавър. Може да се каже, че се лутах. Първоначално следвах Маркетинг и управление на качеството. Впоследствие прекъснах, прехвърлих се и завърших специалност “Автоматика”.  

Решението за висшето образование беше мое, още повече. Дали е било правилно, не може да се каже еднозначно. Никога не съм практикувала тази специалност, но тя ми даде добра основа и допринесе за начина, по който мисля и анализирам. Като човек винаги съм била фокусирана върху детайлите. След това като магистър бях много по-осъзната.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Голям почитател съм на хорър романите, трилърите и криминалетата. Харесвам Стивън Кинг и Крис Картър. Напоследък чета с голямо удоволствие Ларш Кеплер - това е шведско семейство, пишещо под общ псевдоним. В произведенията на всички споменати има много динамика, напрежение, очакване, нещо което поддържа интереса ми през цялото време и ме кара да чета на един дъх. Книгите развиват въображението и помагат на читателя да се откъснат за малко от действителността, стъпвайки в един по-различен свят.

С оглед на предпочитанията ми за жанра при книгите, не е изненада, че харесвам и филми на ужасите. И тук бързам да внеса уточнение - обратно на традиционните схващания, тези филми могат да действат успокоително на някои хора с тревожно разстройство и това е доказано от учените. При мен лично е точно така - този навик ме прави по-устойчива на промени, по-балансирана и доколкото ми е възможно - по-спокойна. Хорър филмите могат да бъдат полезен начин за трениране на психиката, а страхът - източник на вълнение и емоции като облекчение, любопитство, а дори и социално преживяване и общуване, защото кой гледа филми на ужасите сам? А и може би сте забелязали - повечето страшни истории имат хубав край.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Мисля, че на почти всеки човек му е минавало през главата с какво би се занимавал, ако не с това, с което в момента. Или понякога е мечтаел на глас и е имал въжделение за едно или друго. Човешко и нормално е. Аз например винаги съм си мечтала да си отворя диетична сладкарница. Бих работила и в сферата на търговията.

Аз обаче харесвам работата си и хората, с които споделям професионално всекидневието си. При всички положения би било безкрайно трудно за мен да изневеря на дейността, с която съм ангажирана и приела и като моя мисия и кауза, а именно - АСВ и екипът на агенцията.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Не бих могла да изисквам и да поставям искания в това отношение. Не очаквам и всеки един да ме харесва или да сипе суперлативи за мен. Единственото, което се надявам е, че в професионално отношение успявам да помогна на всеки един около мен да бъде по-добра версия на себе си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Емоционалната интелигентност е качество и умение, което търпи развитие и промяна. През годините съм се опитвала да го развивам. Вярвам, че днес съм много по-осъзнат и спокоен човек. Разбира се, няма как всички дни да са безоблачни, но се опитвам да търся решение вместо да се фокусирам върху проблема. Няма непоправими неща извън фаталните последствия.  

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Две неща бих откроила - първо, хората са изначално добри същества. Всеки има своите тъмни страни, важното е да открием добрите и да ги насърчим. На следващо място, няма неподходящи хора, има само хора, които не са на правилното си място. Ако всеки намери своето място или му се помогне да намери своето място, светът би изглеждал като съвършена шахматна дъска във фазата на играта преди още партията да е започнала, с всички фигури на своето място.  

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Живеем в материален свят и да кажа, че парите не са важни, би било фалшиво. Силно вярвам обаче, че фокуса на човек не трябва да е върху парите, а върху начина, по който да ги изкараш. В сферата, в която работя, често се сблъсквам с различни човешки истории, от които някои не са добри примери – например, кредити взети за неправилни цели. Ако успееш да овладееш умението да управляваш финансите си разумно и да живееш в рамките на средствата, които имаш, вярвам, че парите ще са ти напълно достатъчни.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Най-ценният кариерен съвет, който бих дал на хората, е да бъдат автентични и да следват страстите си. Когато работите в сфера, която ви вдъхновява и в която вярвате, не само ще се развивате професионално, но и ще бъдете по-щастливи и мотивирани. Не се страхувайте да поемате рискове и да излизате извън зоната си на комфорт – именно там се крият възможностите за растеж и нови предизвикателства. Също така, изградете ценни отношения в мрежата от контакти, тъй като те могат да отворят врати и да ви предложат нови перспективи. Научете се да слушате и получавате обратна връзка, тъй като тя е ключов фактор за личностно и професионално развитие. В крайна сметка, стремете се да бъдете най-добрата версия на себе си, и успехът ще дойде естествено.