Свързваме се и със силните и слабите страни на хората около нас

Представете се с няколко изречения..

Аз съм Ваня Къндова и съм щастлив човек. Всички роли, в които влизам имат своите проявления и описания и са свързани с моя лична потребност – да помагам и да давам от себе си с крайната цел: да бъда част от промяната на социума, в който живеем.

Ролите, в които влизам са доста различни – коуч; ментор; HR; собственик на Dynamic Talent Management, компания за аутсорсинг на услуги, свързани с управление и развитие на човешките ресурси; диригент на църковен хор; съпруга, майка...

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Ооо, в детските си години мечтаех да стана концертиращ пианист, отдавна беше... за последно свирих, докато бях бременна със синовете ми (преди почти тридесет години). Дълго време търсих себе си и не толкова, защото не знаех какво искам да правя, по-скоро защото като изключително любопитен и любознателен човек исках да мога да правя много и различни неща.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Изненадахте ме с този въпрос 😊. Беше някъде около деветнадесетата ми годишнина. Не ме приеха в университета първата година, след като завърших гимназия и реших, че университетът не е за мен. Нямах професия обаче и затова записах любителски и в последствие професионални козметични курсове. Естествено не можах да си намеря работа, защото всички обяви в тази сфера изискваха опит, който аз нямах. И в крайна сметка започнах работа в малка фурна за производство на хляб...  та тогава изкарах първата си заплата. Работих там повече от половин година и много бързо реших да спря да се „сърдя“ на Софийския университет, където по-късно учих Богословие, Философия и Образователен мениджмънт.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? 

Обръщайки се назад от днешните си почти петдесет и две години си давам сметка (което е потвърдено и от науката, разбира се), че факторите и примерите, които ни изграждат като личност са тези, които са били или в разрез с възпитанието ни или такива, които са ни провокирали да излезем сериозно от зоната си на комфорт и да достигнем до съответното за възрастта ниво на осъзнатост. От дете за мен справедливостта и честността са били изключително важни и в някаква степен поради тази причина и до ден днешне нося силен покровителствен синдром в себе си. Години по-късно се разделих с илюзията за равен старт, например, но като ученичка в шести клас, през далечната 1986 година една интересна история остави много ярък отпечатък върху развитието ми по-късно. По време на едно класно по български език нашата «другарка» беше болна и я заместваше друга учителка. Сигурна съм, че читателите си спомнят понятието «най-добра приятелка», та моята беше дъщеря на двама лекари, майка й работеше в местната поликлиника, а баща й в софийска болница, а моите родители бяха «обикновени». Та двете, не само че седяхме на един чин, но изтеглихме и едно и също изречение за синтактичен анализ. Досещате се, че направихме заедно анализа. Оценките ни, обаче, бяха различни. Тя имаше 6=, а аз имах 4+. Тогава си обещах, че каквото и да ми струва, ще стана «нещо», за да бъде по-лесно на децата ми. Години по-късно, когато станах заместник-директор в същото училище, в което се беше случила историята, която разказах, и в което тогава учеха синовете им, далеч не им беше по-лесно, но това е друга история. Та според мен такива случки ни вдъхновяват и мотивират за развитие.  

Каква е вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Аз четях много – и тогава, и сега. Винаги съм искала да знам повече. Гладът за знания ме е провокирал и продължава да ме държи „будна“ и до днес. Въпреки че преди седем-осем години си платих цената за това знание, като преживях тази тъга, за която се говори в Еклесиаст 1:18 – «защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга». Но като че ли във времето на моето дество ние нямахме кой знае какво да правим, освен да четем, или може би поне тези от нас, които искахме различен живот, от този, който ни определяше статуквото. С навлизането в по-осъзната възраст между двадесетата и тридесетата ми годишнина, водена от любопитството ми, започнах да експериментирам много. Какво имам предвид? Научавам нещо ново и веднага започвам да го прилагам, за да видя дали и как ще сработи за мен. И до ден днешен е така.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Този глад за знания продължава да ме мотивира и до днес, като допълнително е стимулиран от постигнатите на практика резултати. Съществената разлика е, че вече имам много сериозен фундамент, благодарение на което развих много силно комбинативно мислене. Това пък от своя страна е причината услугите, които предлагам да са иновативни, което само по себе си е нож с две остриета, защото хората не са съвсем готови/узрели за нещата, които правя. Но както знаете, няма бивш учител и като човек, отдал петнадесет години на средното образование, то и сега продължавам да обучавам, само че аудиторията си. Като цяло съм човек, който едновременно е ориентиран както към хората, така и към резултатите и всъщност постигането на баланса между двете е ключът към смисления за мен живот.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Исках да уча богословие, малко след като се отказах от консерваторията, само че тогава баща ми успя да ми повлияе ... След като учих пет години химия, с две прекъсвания и вече омъжена, реших да се върна към първоначалния си план и да запиша богословие. Останалите ми специалности винаги следваха практиката, така стана и с Управление и развитие на човешките ресурси – прекрасна магистърска програма в Нов Български Университет. Общо взето пътят ми винаги е бил – реално образование, провокирано през интереса и практиката, след това школуване в съответната академична институция. В „Оръжия за масово обезличаване“ на Джон Гатоу можете да разберете разликата между образованието и „школуването“. Вярата и  моето служение като диригент по време на празничните литургии са най-голямото ми „зарядно“. Понякога, когато богословът и философът в мен влязат в конфликт се изправям пред други предизвикателства, които изискват съответните реакции, но и това е тема на друг разговор 😊.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересите ми са в много области – психология, философия, бизнес, напоследък маркетинг, провокирана от това да създам най-ефективната за мен и бранда ми стратегия за популяризиране... Обичам добрите филми и трансформиращи автори, въпреки че всичко ново е добре забравено старо – като Марк Аврелий, Сенека, Сун Дзъ, към днешна дата Маслоу, Карл Роджърс, Виктор Франкъл, Насим Талеб, Джона Бъргър. Когато имам възможност да „уловя“ музата си, пиша поезия и проза. Преди години шиех гоблени, после за известен период от време рисувах, провокирана от „Убийството на командора“ на Харуки Мураками, любимият ни семеен автор. Обичам да пея и да танцувам, особено народни фолклорни песни и хора. Наслаждавам се на моментите, в които готвя, въпреки че напоследък са все по-редки, обичам да съм в кухнята. Искам да имам повече време за разходки сред природата извън София.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих променила нито един епизод от шарения си живот. Всъщност именно препятствията и предизвикателствата ми помогнаха да се изградя в човека, който съм днес. И като коуч, и като ментор, и като HR, и като диригент, и като дарител – всичко, което правя е свързано с благоденствието на хората, в това число и на мен самата.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Аз го чувам често – че съм променила живота им, което не е съвсем вярно, защото всъщност те са се променили сами, дотолкова, доколкото са могли... аз само съм била катализатор или провокатор за тези промени.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Осъзнатост. Една думичка, зад която стоят повече от тридесет години постоянна работа – в изследване на себе си. Гъвкавостта и адаптивността са две от трите ТОП качества, които търся във всички хора, с които работя. Моето трето е скоростта. Самото определение „предизвикателства“ предполага справяне и освен това ни ориентира към предприемане на действия и взимане на решения. Работеща практика за мен е фокусирането върху ресурса, вместо върху дефицита/нещото, което нямам или не ми се получава – не изобщо, а толкова бързо, колкото искам. В продължение на повече от двадесет години всяка сутрин се усмихвам, когато се погледна в огледалото, понякога когато имам някакви казуси ми помагат и автосугестиращи реплики от типа на: „Ти си машина, правиш го!“ Старая се да забавям умишлено темпото и да се наслаждавам на всеки един миг и да го живея съзнателно и осъзнато. Не винаги ми се получава, но продължавам да работя по въпроса. За настроението ми е лесно – аз по природа съм си радостна и щастлива. Все пак, т.к. съм човешко същество, нещото което работи най-добре за мен е да се наслаждавам, докато слушам специален плей-лист, подбран от съпруга ми сутрин, докато шофирам към офиса или към клиенти и да се усмихвам на новия ден.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Тук ще преразкажа един цитат от Насим Талеб, част от пролога му към книгата „Да заложиш своята кожа“. Той казва следното: когато косата (и брадата) ти са черни, обръщай повече внимание на анализа, отколкото на заключенията; когато косата (и брадата) ти са сиви, обръщай еднакво внимание както на анализа, така и на заключенията; когато косата (и брадата) ти са бели – хич не си харчи време за анализ, мини директно на заключението.

Всъщност ние често правим заключения, за които нямаме основания. Обикновено това се дължи на предразсъдъци, начин на възпитание, различно ниво на осъзнатост и интелект и други причини... Всъщност това е истинският „убиец“ не само на ефективната комуникация, но и изобщо на взаимоотношенията ни с хората.

Водещо за мен е познанието на нас самите, приемането на „силните и слабите“ ни страни, такива, каквито са и собствения ни стремеж за развитие и усъвършенстване. Респективно пътят, по който можем да се свържем с другите, съобразно техните „силни и слаби“ страни и най-вече намирането на онази допирна точка, от която можем да започнем/продължим взаимодействието ни.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

За мен и семейството ми парите никога не са били цел, а просто средство. Никога няма да са достатъчни, защото „око се ненаглежда“, така че чисто и просто, добре е да знаем как да ги управляваме, за да не ни управляват/подчиняват те. Всичко останало е въпрос на цели и приоритети, просто защото „човек знае и две, и двеста“.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Каквото и да ви казват – доверете се на сърцето си. Волята и дисциплината ще ви заведат там/толкова далече, колкото е силен отговорът на сърцето ви и няма никакво значение на колко години сте.

Благодаря за прекрасните въпроси!