Умението да общувате с хората е "суперсила"

Представете се с няколко изречения..

Аз съм Гергана и помагам на стартъпи да разберат какво очакват инвеститорите от тях и как успешно да се подготвят за финансиране от фондове за рисков капитал (VC). Прекарах 5 години в един от водещите фондове в региона – Eleven, където се срещах с някои от най-вдъхновяващите предприемачи в Югоизточна Европа. Преди това бях част от екипа на Paynetics, където пък една от ролите ми беше свързана именно с търсенето на финансиране за компаниите от групата. Други мои роли през годините включват Директор на Българската Финтех Асоциация, Програмен Мениджър на Visa Innovation Program, съосновател на 180 Degrees Consulting Sofia, както и множество менторски позиции в различни програми (Teenovator, Founders Institute, Dea и др.)

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като съвсем малка, не помня, мисля че балерина. И за съвсем кратко бях (напълно непрофесионално). В ученическите си години исках да се занимавам с PR и планиране на събития. Накрая завърших финанси, но на моменти продължавам да се връщам към PR и събития.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

На 16 или 17. Бях наказана и родителите ми не ме пускаха на море. За това трябваше да намеря начин сама да си изкарам пари за пътуването. И станах промотърка на лютеница.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

На първо място – примерите около нас, хората, на които се възхищаваме и подражаваме. Това могат да са нашите родители, но могат да бъдат и учители, треньори, ментори. А в днешно време – онлайн личности, които уважаваме. В ранна възраст голяма роля играе и средата: кого харесват моите приятели? Каква музика слушат? Какви книги четат и т.н. За това аз вярвам, че средата в ранните години (не само домашната) е изключително определяща. Например, в 7ми клас, от 4 най-добри приятелки, 3 влязохме в едно и също училище. Що се отнася до съвет, да насочваме вниманието си към добри примери. Към хора, с които можем да се асоциираме, но които са пред нас и могат да ни служат за посока. Важи за всяка една възраст, не само детската.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Винаги са ме мотивирали лични цели, които съм си поставяла. Тези цели, разбира се доста се различават днес в сравнение с това, което бяха, когато бях на 16г. Тогава последното, за което мислех беше кариерно развитие. Но пък се борех за статус в нашето малко гимназиално общество. Днес ме мотивира възможността сама да градя бъдещето и успеха си.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше изцяло мое, но разбира се беше повлияно от средата и родителите ми (макар и подсъзнателно). Аз завърших 91-ва НЕГ в София. Почти всичките ми съученици заминаваха да учат, като повечето – за Германия. За мен не беше въпрос на дали, а къде точно. Избрах Мюнхен, отново донякъде повлияна от избора на приятели. Прекарването ми там не е сред любимите, дали е било правилното решение – не мога да кажа. Дали бих го повторила към днешна дата? – Не, бих имала различни критерии. Далеч по-позитивни впечатления имам от магистъра си в Италия, който бях избрала на база съвсем различни и по-обективни критерии.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

На този въпрос мога да отделя прекалено много време, ако се отпусна. :D Винаги съм спортувала много. Запален фрийрайд скиор съм (от онези, които се катерят по върхове със ските на гърба) и карам ски от 2 годишна, буквално. Обожавам да играя тенис, но никога не съм играла професионално. Последните години практикувам доста йога и пилатес. А със семейството ми редовно сме на туризъм из планините (детето ми беше на 32 дни, когато я качихме на Витоша за пръв път. Беше февруари). А, и доста пътуваме – за последно бяхме в Шри Ланка с дъщеря ни още преди да навърши 2. Отвъд спорта и пътуването, обожавам да чета, прочитам средно по 30-40 книги на година, на всякаква тематика, професионална и не. Като цяло се считам за много любознателен човек. Намирам тема и искам да се потопя дълбоко в нея. Такава тема, например, е дълголетието – изчела съм десетки книги и съм слушала стотици подкаст епизоди свързани с нея. Най-голямото ми умение е да общувам с хора и да се „свързвам“ с тях. Мисля, че това е тайната ми „суперсила“.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Съвсем наскоро го направих. Но пък моята кариера винаги е била толкова разнообразна, че е трудно да го усетя като промяна. Голямата разлика е, че за пръв път започнах да работя изцяло за себе си. Сферата, в която имам най-много опит, а и интерес е свързана с инвестирането в стартъпи. Моята роля е да съм свръзката между компании и фондове, помагайки на първите да разбират процеса.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала за мен да се казва, че може да се разчита на мен, че държа на думата си и може да ми се има доверие. Също така, че доставям повече стойност, отколкото обещавам, че съм позитивна и с мен се работи лесно. Щастлива съм, когато хора се свързват с мен, защото са чули от някого, че съм му помогнала.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

С хобита, качествено време със семейството ми и приятелите ми, с повече фокус върху нещата, които ме правят щастлива. В професионален план, това е общуването с вдъхновяващи хора, както и работата върху проекти, в които вярвам.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Старая се винаги да се поставям на мястото на човека, с когото общувам. С годините ставам по-умела в това, но това е по-трудно, когато самата аз съм преуморена. Все пак, старая се да съм емпатична и да разчитам емоциите, но не винаги успявам.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Не може без пари. Но те за мен са средство, а не цел. Никога не съм била фиксирана върху това да имам много пари, така съм и възпитана. Когато аз и брат ми сме били съвсем малки, родителите ми са останали с буквално 200 лв общо в един момент. И са отишли да карат ски с тях. Та горе-долу така съм отгледана. Ние живеем в други времена, но парите за мен остават просто средство, което ми позволява да водя щастлив, комфортен и разнообразен живот (спрямо моята дефиниция). Надявам се в един момент, когато мога да си го позволя, парите да са и средство да подкрепям различни инициативи и проекти, в които вярвам. Щастлива съм, че вече го правя, но за сега основно с време, а не с пари.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Разберете какъв живот искате да водите и изберете правилната кариера спрямо това.