Успешните хора успяват да се поучат от грешките си

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Иван Радуловски и съм senior account manager в една от най-благородните и успешни рекламни агенции в България. Също съм самопродуциращ се независим изпълнител и обичам да пиша песни за любов. От дете музиката ме е зареждала и давала смисъл. А за да си независим, трябва да разбираш и да можеш да правиш всичко. Да мислиш и като артист, и като стратег. Да гориш, да вярваш и да искаш достатъчно силно.  Затова ми помогна рекламната индустрия, където вече 10 години се развивам и всеки ден уча нещо ново, което да ми помогне както кариерно, така и житейски. Вярвам, че съчетавам двата свята умело и вървя по моя собствена пътека, с малки, но достойни крачки. Започнах сам, сега с мен вървят много.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете мечтаех да бъда музикант. Не просто да свиря или пея, а да разказвам истории чрез музиката, които да докосват и да лекуват. Израснах в семейство, което ме насърчаваше да бъда отговорен, да се трудя, да имам занаят, с който да си изкарвам хляба. Но музиката винаги е била моето бягство, начинът ми да дишам. Дори когато ми казваха, че това не е "истинска професия", аз не се отказах. Мечтата да се изразявам чрез музика ме води и до днес и вярвам, че когато детската мечта оцелее през времето, тя се превръща в съдба.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Още от дете активно помагах на родителите си. Имахме оранжерия за лалета, с която цялото семейство се занимаваше. Работата там ме научи на постоянство и търпение, защото грижата за растенията изискваше всекидневна отдаденост. Първата ми по-сериозна работа беше като чирак на баща ми, който се занимаваше с производство и монтаж на мебели и дограми. Той ме научи, че в живота нищо не идва наготово и че за да получиш, първо трябва да дадеш. Първото си възнаграждение получих под формата на колело, около 13-14 годишен. После си изкарах за телефон, за компютър и т.н. Това бяха първите ми стъпки в реалния труд и уроците, които научих тогава, ми служат и до днес. После работих много други работи и в чуждбина: чистач, сервитьор, по строежи, складове, сезонни работи, които да ми помогнат да видя по-добре как работи светът, помогнаха ми да уважавам и да ценя всяка една професия и човешка съдба.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

В по-ранна възраст най-силно ни изграждат средата, в която растем, примера на родителите ни, хората, с които се заобикаляме, както и онези първи моменти, в които нещо ни разтърсва отвътре, като някоя книга, интересен филм, разтърсваща песен или вдъхновяващ разговор. Поне при мен така се зароди любопитството и желанието ми да търся, да разбирам, да намирам и да се питам "защо".
Моята „рецепта“ за любознателност е проста: да не приемаш нищо за даденост, да се вслушваш в себе си и да допускаш, че вдъхновението може да дойде от най-неочаквани места. Вярвам, че когато си отворен към света, той започва да ти отговаря.

 

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Със сигурност възприятията ми се промениха съществено с времето. В по-младите си години често бях воден от желанието за доказване. Да докажа на себе си, на другите и на света, че мога и че имам място. Да не позволявам на даден неуспех да ме демотивира и да не се отказвам. Но сега, в по-зряла възраст, мотивацията ми идва вече идва от смисъла зад това, което правя. Вече не питам „как да стигна по-бързо“, а „защо изобщо искам да стигна там“. Не правя неща, само защото трябва, а ги правя, защото вярвам в тях, защото усещам, че носят стойност, истина и посока. И точно това ми дава най-голяма вътрешна сила.

 

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението къде да уча беше по-скоро компромис между мечтите ми и реалността, в която живеехме. Много исках да уча в НАТФИЗ или в Консерваторията, за да се потопя изцяло в изкуството и да покоря сцената. Но тогава родителите ми просто нямаха финансовата възможност да ме изпратят в София. Затова останах в родния си град Русе и записах по-практична специалност, свързана с бизнес.
Днес, когато се обърна назад, изобщо не съжалявам, защото това решение ме научи да се боря, да търся начини сам да изградя пътя си и да не чакам „перфектния момент“, а да действам с това, което имам. А музиката така и не ме напусна, защото винаги намираше начин да бъде част от мен. И най-вече ми поимагаше как да не губя себе си по пътя.

 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересите ми винаги са били разнопосочни, но в основата им стои нуждата от свобода и дълбочина. Карането на сноуборд ми дава онзи адреналин, който те държи буден за живота, помага ми да се изключа от всичко и да се свържа с природата. Обожавам и гмуркането, защото под водата намирам тишината, която понякога липсва в забързаното ежедневие. И двете ми напомнят, че сме част от нещо много по-голямо.
През последните години най-силно ме погълна писането и продуцирането на музика. Започна като хоби, като личен бяг от шумния свят, но постепенно се превърна в посока и в мисия. Отдадох се напълно, защото не искам някой друг да държи перото на моята история. Не искам да бъда нечий проект, натикан в калъп. Искам да творя така, както усещам - с истинност, със смисъл и с трепет, за да има и музика, която не просто въртят по радиото, а лекува и оставя следа.
Имам и опит в озвучаването, защото много обичам да работя с гласа си. Озвучавал съм доста реклами, а това ми дава още едно измерение за това как звукът може да въздейства.
Друго любимо хоби са автомобилите, не само като страст към машините, а като символ на движение, контрол и възможност да избереш посоката сам. В крайна сметка всичко, което правя, е опит да остана верен на себе си и да превърна вътрешния си свят в нещо, което може да бъде споделено. Защото най-пълноценен се чувствам, когато това, което излиза от мен, е в пълно съзвучие с онова, което носи тишината вътре.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменил професията си днес, защото всичко, което правя (от музиката до работата ми в рекламната агенция) се е превърнало в отражение на мен самия. Музиката ми дава онзи личен простор да изразявам себе си без филтри, а агенцията ми позволява да участвам в създаването на смислени послания, които достигат до хората по друг, но също толкова въздействащ начин. Истината е, че обичам да се движа между артистичния и комуникационния свят. В рекламата се срещам с идеи, хора, бизнеси и каузи, които ме вдъхновяват. Това ме учи на дисциплина, работа в екип и стратегическо мислене и това са неща, които пренасям и в музиката си. В същото време, творческите ми занимания в писането и продуцирането на песни ми дават онзи заряд, който вкарвам обратно в проектите на агенцията. Бих казал, че не търся смяна, а по-скоро разширяване на хоризонтите.

 

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искал да чуя, че съм човек, който остава верен на себе си, независимо от посоката на вятъра. Че съм някой, който работи с чувство, с идея и с уважение към хората и това, което създава. Че съм последователен, но не в амбицията да съм навсякъде, а в стремежа да бъда точният човек на точното място, когато е нужно.

 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

За мен емоционалната интелигентност и адаптивността са не просто термини, а ежедневна практика. В света, в който живеем, промените са постоянни и често неочаквани, така че се опитвам да бъда гъвкав и да не се изпускам от фокус, когато нещата не вървят по план. Моят начин да се справям с предизвикателствата е да търся баланс и да се адаптирам, без да губя себе си, да приемам и разбирам емоциите си, а не да ги потискам. Например, когато съм под стрес или напрежение, вместо да се затварям в себе си, се опитвам да ги осъзная и да се справя с тях по конструктивен начин. Това може да бъде с музика, спорт или просто време със семейството и приятелите. Понякога и малка разходка или просто изключване от всичко за малко е достатъчно, за да възстановя психическата си енергия. За да съм в добра кондиция и настроение, често си позволявам да бъда в момент на тишина или да се потопя в нещо, което обичам, като музика или творчески процеси, усещам, че това възстановява баланса ми и ми дава енергия за нови предизвикателства.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Понякога комуникацията е по-малко за това какво казваш, и много повече за това какво чуват другите. Когато говориш с някого – било то колега, приятел или близък – трябва да се научиш да бъдеш наистина в настоящия момент и да се интересуваш от тяхната перспектива. Така можеш не само да разбереш какво искат, но и да създадеш пространство за открита и искрена комуникация, което изгражда доверие и уважение. Важно е да разпознаваш различията в комуникационните стилове на хората, с които работиш. Някои хора предпочитат директност, други се нуждаят от повече време или пространство, за да се отворят. Понякога, за да създадеш здравословна комуникация, е нужно да се адаптираш към срещуположния начин на изразяване и да бъдеш търпелив и внимателен. Когато става въпрос за близки хора, е необходимо да бъдеш отворен и уязвим. Истинската комуникация с приятели и семейство не е само за да споделяш радостите, но и за да бъдеш открит за трудностите и съмненията. Тази искреност помага не само за укрепване на връзката, но и за по-добро разбиране помежду ни.
Може би най- важно е да си учтив и с положително намерение, дори в моменти на напрежение. Ако успееш да се запазиш спокоен и да подходиш с конструктивност, ще имаш много по-голям шанс да разрешиш конфликта или недоразумението по начин, който е изгоден и за двете страни.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са средство, което ни помага да реализираме цели и да създаваме комфорт в живота си. Те са само част от по-голямата картинка. Най-важното е как ги използваш, защото може да са средство за развитие и свобода, но могат да са натиск и товар. Моят съвет към хората, които често се замислят дали парите са достатъчни или какво влияние имат върху живота им, е да се фокусират върху това какво искат да постигнат, а не само върху количеството пари, което им е нужно. Важно е да разберат, че парите идват, когато започнат да влагат усилия в нещо, което наистина ги вдъхновява и има стойност. Не е нужно да правиш всичко заради тях. Според мен в дългосрочен план, парите следват добрите решения, за да бъдат подкрепа за мечтите и целите. Много е важно е да не се сравняваме с другите, защото всеки път, когато започнем да измерваме успеха си в пари, можем да загубим истинския си фокус. Да бъдеш благодарен за това, което имаш и да се стремиш към развитие в собственото си темпо, е много по-ценен подход, отколкото да се опитваш да достигнеш нечий чужд стандарт. Истински богатство идва от вътре, от това как се чувстваме в собствената си кожа и какъв принос даваме на света около нас.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Най-ценният кариерен съвет, който бих дал на хората, е да бъдат верни на себе си и на своите ценности, дори когато това означава да поемат труден и не винаги популярен път. Възможността да избираш пътя, който наистина ти резонира, а не този, който някой друг смята, че трябва да следваш, е изключително важна. Понякога ще трябва да се съобразяваш с компромиси, но не позволявай на външния натиск да те отклонява от това, което наистина искаш.
И не се страхувай да правиш грешки. Това, което всъщност прави разликата между успешните хора и тези, които не успяват, е способността да се учат от грешките си и да не се отказват. Успехът не идва веднага, а през постоянството и усилията да подобряваш себе си и това, което правиш. Няма универсална рецепта за успех, но ако следваш своето вътрешно усещане и се трудиш честно, резултатите ще дойдат.