Водете се от принципи и ценности и давайте стойност

Представете се с няколко изречения..

Предполагам съм от малкото хора, които не са политици или футболисти и ще ви излезе Google Knowledge панел в България 🙂 Има толкова много търсения на името ми, в различни комбинации - маркетинг, родителство, преподаване - че има панел, който от Google ми дават да управлявам като линкове.

Личният ми блог е сред първите резултати в търсачките по думи като личностен профил, лидер, положителни емоции, навици.

От години водя обучения за личен бранд и брандинг. Аудиторията винаги се впечатлява колко е логично хората да търсят брандове, в т.ч. и лични. Впечатляват се и това колко логични са стъпките за развитие на личния бранд.

Иначе за мен - от над 27 години се занимавам с маркетинг, комуникации и управление. Забавното е, че през годините освен бранд за тези области, развих бранда си и в посока менторство, родителство, добри дела и преподаване. Когато водя обучение - показвам около 10 области и хората се впечатлява колко е лесно да откриеш както връзката между тях на база на личността, така и как се допълват и надграждат.

Управляващ съдружник съм в Xplora - една от водещите дигитални агенции в региона с над 120 текущи клиенти и екип от над 50 души. Преподавам в няколко университета и водя корпоративни обучения.

Наскоро написахме със съпругата ми книга за родителство - "Бъди за пример като успешен родител". Отзивите за 17-те принципа, които сме извели - с примери и истории - са отлични.

Активно помагам и за един по-добър свят с много добрволчески инициати, н най-значимо - чрез Фондация "Предай нататък", на която заедно с Ваня Ананиева сме съоснователи, и помагаме на над 800 души в общински домове за възрастни хора в цяла България.

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като много момчета - мечтаех да съм генерал. Да мога да виждам голяма картина, да планирам правилно ресурсите, да увличам хората и да правя мисията на екипа успешна. Без да знам - оказа се, че можеш да си “генерал” в много области. Ако имаш правилната нагласа. И ако полагаш усилия за развитието си. Ако имап за основна цел успеха на екипа. И - ако правиш този успех видим.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Водих обучение по математика на момиче, което беше по-голямо от мен. Аз бях ученик в математическата паралелка в НПМГ. Леля ми водеше уроци и “преливаше” от заявки за обучения.

Съгласих се да водя няколко урока. Не се получиха уроците, или поне не както сега разбирам успеха. Освен частта с парите за урока по математика - аз исках да я науча за най-кратко време на много “цаки” в математиката. Не прецених, че за нея математиката не е страст, а просто иска да има добра оценка по математика. Още помня как това момиче, една година по-голямата от мен, подритваше досадено с крак още 10 минути преди края на урока. След това през годините се научищ при обучения, лекции и менторство - винаги да се водя първо от аудиторията и да си залагам “междинни” успехи. Това включва човекът да усети напредъка си, но и контрола какво предстои. И да ползвам репертоар от тестани и поетапно валидирани от мен подходи за едно успешно обучение.

Мисля този урок беше полезен. Всяка седмица срещам хора в реалния свят или ми пишат - водил съм им обучение, което още помнят и което им е било полезно - уверени са да прилагат наученото.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Признавам - хората винаги са ми били интересни. И по-конкретно - защо правят нещо и какво променя поведението им.

Това ми помага много в избора на източници на знания и на вдъхновение. Някои книги по маркетинг, лидерство и развитие на личния потенциал съм слушал над 10 пъти всяка. Много харесвам детайлни case studies - със стартова ситуация, стратегия, стъпки и резултати. В този стил, разбира се, пишем и case studies за дигитален маркетинг в Xplora.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Ако виждам някаква промяна - тя е в това, че съм се опознал по-добре. И знам защо някои неща ми идват отръки. И защо хора ме разпознават като бранд в различни области и са склонни да ме “наемат” или препоръчат за тях.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Имам две истории - едната за бакалавър, и едната за магистър.

Имах възможност като бакалавър да стана инженер пътно строителство, електроинженер или да следвам Международни икономически отношения с френски език. Избрах последното и не съжалявам. Както се шегувахме с колегите - учат те да си генерал. Което има своите плюсове и минуси, ако после не си в такава роля. надградих много на знанията и уменията, които придобих преди вече над 25 години.

После имах възможност да следвам магистратура в INSEAD - един от най-добрите университети в света. Избрах да остана в България. Тогава - за да съм близо до родителите ми, и защото не можех да си представя как ще мога да върна сумата за обучението. Не съжалявам за това си решение. В България развих потенциала си, следвах в първия випуск на eMBA програмата на Американския университет. А сега водят в тази програма Elective курс по дигитален маркетинг.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Моят личностен профил предполага да правя неща, които са свързани с ценности и с промяна на хората и на обществото към по-добро. През годините съм бил журналист, управленски консултант, директор дирекция в Министерството на икономиката, оперативен директор, член на съвета на директорите.

През годините се научих как да надграждам уменията си, придобити в една област, да са скалируеми и приложими и в други.

Така сега ми е лесно:

-          да създавам маркетинг и бизнес стратегии - от стартъпи до големи корпорации

-          да съм ментор и обучител - в екипа на Xplora, в менторски програми, на корпоративни обучения

-          да създавам и развивам кампании, които увличат хората - доброволчески инициативи за домове за възрастни хора, почистване или поливане в парка

-          да имам баланс личен и професионален живот - да имаме време за всичко важно, в т.ч. и за личностно развитие и за семейството

-          да съм за пример за физическо здраве и сила - вече съм на 50 години, но спокойно мога да направя 5 серии по 12 набирания, или 7 серии по 20 кофички. Всичките чисти, без чийтинг, т.е. без да си помагам всячески, а отстрани да изглежда все едно едвам се справям.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих - определям професията си като “да променяш поведението на хората в желаната от тях посока, по печеливш за компанията начин”.

Не бих се отказал от това. Просто през годините освен маркетинг, добавих лидерство, мениджмънт, родителство, доброволчество.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Аз имам допълнена дефиниция - за какво хората биха ви препоръчали или “наели” в широкия смисъл на думата. И личният бранд се формира най-истински на база на реални изживявания, а не просто на очаквания. Така че - бих искал хората да са изживели или да са чули от други хора, за отговорността, която поемам. Да развия маркетинга на компания. Или потенциала на млади хора. Или да обясня сложни концепции и подходи по приложим начин. Или да мотивирам хората да развият потенциала си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Имам прекрасен навик - да си следя и управлявам навиците. И да си познавам личностния профил, а отскоро - да съм обучил и AI детайлно за него. Това ми позволявам как да си познавам и използвам силните страни, така и да управлявам спецификите си и “белите си петна”.

Ще използвам от Маркетинг 5.0, на Филип Котлър - книга, за чието българско издание написах послеслова. Според мен това, което той е описал като задължително за успешен маркетинг, е приложимо и в живота:

-          два принципа: гъвкав маркетинг и маркетинг базиран на данни. Така е и в живота. Задължително трябва да сме гъвкави. И да събираме данни и да променяме при нужда поведението си.

-          три подхода: първо - прогнозен маркетинг, т.е. да осмисляме какви прогнизи правим и да ги подобряваме. Второ - контекстуален маркетинг, т.е. както и в живота контекстът определят всичко. И хората сме все още по-добри от изкуствения интелект да събираме както контекст, така и да го осмисляме и използваме. И и финално - маркетинг с подсилено взаимодейстие, т.е. използване на всички ресурси и умения, които ни дава дигиталната среда.

 

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Живеем на … Земя на хората. Това е любимата ми книга на Екзюпери - като Малкия принц, но за пораснали хора.

В блога ми malchev.net съм описал и принципите, от които се водя. Ще видите, че всички те помагат за правилната комуникация с хората - близки, познати, колеги, партньори, непознати. Принципите са бъди за пример, екстремна отговорност, Земя на хората, информацията в контекст те прави успешен, не се вземай прекалено на сериозно, без екип си “моуст тайм люн”, консистенстността бие всичко друго, и последно - мениджмънтът е бавен, методичен и скучен.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Първо - опознайте си личностния профил. Напишете в търсачката личностен профил и ще ви излезе моя блог на първо място. Ще ви излезе и бюлетина ми за лична и работна продуктивност. И на двете места ще видите - хората сме различни, но всички имаме своите специфики. А тези специфики в комбинация са нашите силни страни и предизвикателства. Ще видите как съм се научил да ги управлявам в моя полза. И в посока силен личен бранд.

Моят профил се води от принципи и ценности. В тази връзка не се мотивирам от цели, нито от пари. Считам, че е по-важно да осмисляме какво са ресурсите и как да ги управляваме. Личното ми мнение е, че парите са следствие от даване на реална стойност на конкретни хора.

Колкото повече стойност - повече възможност за повече пари. За теб и семейството ти, за екипа ти, за добри дела. Парите са и естествен измерител в главата на хората - ако видят, че се отказваш в полза на конкретен човек от част от парите или даряваш - това засилва посланието на твоя бранд. При мен ключова дума е отговорност към другите, и това е част от личния ми бранд. Част, която се радвам, че много хора са изживели реално.

И да не забравя - пример е Фондацията Предай нататък, фондация. С Ваня Ананиева сме съоснователи и заедно с екип доброволци и с много индивидуални и корпоративни дарители - помагаме на общински домове за възрастни хора в цяла България. Хората могат да помагат с лично време, лично отношение, предмети и с пари.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Екстремна отговорност. Прилагайте я. В каквато и роля да сте. Това се усеща от другите и определено биха ви “наели” или препоръчали заради нея. Освен, че така формирате бранда си - така трупате и опит. На база на единствените неща, които контролирате - нагласата и действията си.

Написах послеслова, както и изчетох за Storytel, на българското издание на книгата "Екстремна отговорност" на Джоко Уилинк. Има три области за екстремна отговорност, а Джоко знае отлично - като бивш морски тюлен, а после развиващ една от най-успешните консултантски практики по лидерство за малки и големи компании. Първата област е да спечелиш вътрешната битка - да знаеш, че именно ти носиш отговорността и че трябва да повярваш в мисията. Втората област за законите на боя - да имаш един ясен приоритет, да работиш в екип като прикриваш и се придвижваш, и много важно - нещата да са прости и ясни. Последната област е да задържиш победата - като комуникираш по веригата на командването, планираш и отчиташ двойнствеността на отговорността.

Според мен ще ви е интересно да прочете статията "Какво е да проявиш екстремна отговорност в Спешното отделение на Окръжна болница в София в деня, в който падна автобуса над Своге".