Гледайте голямата картина, не мимолетната трудност

Представете се с няколко изречения..
Казвам се Анджелика Джамбазова – актриса и създател на видеосъдържание в Сатиричен театър „Алеко Константинов“, преподавател по сценична реч в Театрален колеж „Любен Гройс“ и начинаещ писател. Обичам думите – както изречените, така и написаните – и вярвам в силата им да вдъхновяват, променят и свързват хората.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?
Като дете исках да бъда няколко неща едновременно и днес си давам сметка, че в голяма степен съм го постигнала. Най-ранната ми мечта беше да бъда учител. После се появи желанието да основа приют за животни и сиропиталище. По-късно, когато започнах да разпознавам несправедливостите в живота, реших, че ще стана юрист и ще ги преборя всичките. Журналистиката ми изглеждаше като възможност да съм гласът на нечутите, а актьорството – начин да променям животи чрез емоция и изкуство. Винаги съм мечтала за път, свързан с хората, и той се сбъдна!

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка.
На 12 години за пръв път стъпих на строителен обект с доведения ми баща, който често ме вземаше със себе си през лятото. Подавах инструменти, тичах за кафе, държах греди, забивах пирони и дюбели. Научих много за изграждането на един покрив от нулата. Мога да помогна и днес, ако някой има нужда от съвет!
Но първият ми професионален допир с една от страстите ми беше в Радио Варна, където водех младежко предаване. Малко след това започнах и в телевизия „Черно море“, където също бях водеща на тийнейджърско предаване. В радиото ни бяха пратили от училище, а в телевизията отидох с идеята да чиракувам, но и на двете места по-опитни хора разпознаха моя ентусиазъм и ми подадоха ръка. Естествено, бях много неопитна и неведнъж съм бъркала имената на гостите. Най-паметният гаф си остава, когато нарекох тогавашния кмет на Варна, Иван Портних. Слава Богу за монтажа!

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?
Първата ни среща със света е през очите на родителите ни – каква музика слушат, как общуват помежду си, ходят ли на театър, на какво ухае вкъщи. Те държат в ръцете си първоначалната ни идея за личност. Тяхна е и отговорността да ни научат да бъдем смели и свободни. След тях идва средата – честно непредвидима, понякога коварна, но и пълна с възможности.
Училището и учителите оставят дълбок отпечатък върху все още колебливото ни самосъзнание и е много важно в този етап от развитието ни те да са адекватни и устойчиви. Именно в основното училище, благодарение на учителката ми по литература, открих света на книгите. Те се превърнаха в основен източник на знание и събудиха любопитството ми за всичко – минало, настояще и бъдеще. Това запали и въображението ми, което непрекъснато преустановяваше реалността около мен.
Когато добавим стойностните филми, сериали и игри, които развиват когнитивните ни способности, имаме една чудесна основа за детско развитие.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво Ви мотивира да правите или не нещо?
Преди вярвах, че мога да променя света. Сега знам, че мога да променя и подобря себе си и средата около мен – и това ми стига.
С натрупването на житейски опит човек неизбежно променя възприятията си. Основната прилика с по-ранната ми мотивация е, че все още имам дълбока нужда да помагам, а основната разлика – че не натрапвам помощта си там, където не е желана. В по-ранна възраст исках много да се доказвам, без да се запитам дали това съвпада с моите ценности. Днес всяко действие, което предприемам, е съзнателен избор, съобразен не с чуждите очаквания, а със собствените ми разбирания за стойност и смисъл.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?
Решението беше изцяло мое. Родителите ми винаги са ми давали свободата да изследвам света по свой начин. Сама реших, че ще ставам актриса и че ще остана в България. Те, разбира се, са си представяли доста по-сигурна и доходоносна професия за мен, но нито за миг не са наложили вижданията си, за което съм им много благодарна.
Дали беше „правилно“ решение? Не знам – може би някъде по света ме чакат и други възможности. Но всичко, което преживявам тук и сега, е последователно, удовлетворяващо и мое.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита.
Интересите ми са много и се менят доста бързо. Почти всеки месец имам нова идея, която изчезва толкова внезапно, колкото се е появила. Единственото трайно в този вихър остава актьорството – хобито, което прерасна в професия. Наскоро към него се завърна и друга стара любов – писането. Тъй като работя три неща едновременно, често не ми остава емоционален ресурс да му се отдам така, както бих искала.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?
Често съм си задавала този въпрос и на този етап отговорът е: не, не бих. Просто защото досега нищо друго не ме е вълнувало и обсебвало така дълбоко. Ако някой ден нещо ме запали със същата страст, бих го обмислила. Но засега, сърцето ми остава тук.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?
Бих искала да знам, че съм успяла да усмихна някого днес. Че е гледал представлението ми и е забравил за проблемите извън салона. Че се е почувствал чут и не сам. Че няма търпение да ме види пак.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?
Припомням си, че всички сме тленни и си задавам въпроса: „Това ще има ли значение след 5 години?“. Най-често отговорът е „не“, което сваля много от напрежението. После си припомням колко е необятна Вселената и как аз съм под атомна частица в прашинка, която се носи във въздуха.
Практически – върша всичко отговорно и с внимание, тренирам тялото си, слушам хубава музика, разхождам се из галерии и паркове сама, поддържам смислени разговори, старая се да съм честна и се надявам на най-доброто.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?
Че всичко е въпрос на гледна точка. Не можем да очакваме от хората да мислят като нас – те идват с различен емпиричен опит, ценности, рани и мечти. Не можем да ги мерим с един аршин. Старая се да подхождам с емпатия и търпение.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Мисля, че са средство за по-добро съществуване и нищо повече от това. Влияят ми дотам, докъдето аз им позволя. Не вярвам, че трябва да бъдат самоцел – това е празно. Съветът ми е: стремете се към стойност, не към сума.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?
Бъдете честни със себе си и другите. Развивайте уменията си последователно. Гледайте голямата картина, не мимолетната трудност. Бъдете търпеливи и правете всичко с любов!