Каквото и да говори човек, той обрисува само себе си

Представете се с няколко изречения..

Анита Станимирова, Магистър по Право от СУ „Климент Охридски“, адвокат, синдик, основател на Paint Me Paint & Wine Studio, ТВ водещ на предаването „Тайната на предприемача“, майка на две прекрасни момиченца

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Оказа се, че като всички деца съм си мечтаела да стана нещо, което в зряла възраст да се чудя как ми е хрумнало въобще.

С по-малко думи: мечтаех да стана адвокат и станах. След над 10 години в юридическите среди и едно раждане, направих рязък завой и сега съм бизнес собственик на Арт пространство.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах на 7-8 години от препродажба на солети. Търговията я „въртяхме“ в партньорство със съседското дете на една сгъваема маса пред техния вход. Проектът се „разсъхна“ за 2 дни. Затова пък на 11 години вече работех съвсем редовно на щанд за бельо в магазин във Велико Търново, който майка ми делеше с други две жени-предприемачи. И така докато не завърших средното си образование и не се преместих да уча Право в София.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Според мен както в детството, така и в по-зряла възраст, личността се изгражда там където има недостиг, там където има проблеми и където се налага да се предприемат действия. Вселената не търпи вакуум. Но все пак хората се раждат с различен умствен и творчески потенциал и за развитието на определени личностни качества няма универсална рецепта. Ако мен трудностите са ме изградили и мобилизирали за развитие, то някой друг могат да го пречупят сериозно.

Иначе рецептата ми е много проста. Движи се. Учи. Търси. Не си позволявай да изоставаш. Животът е динамика. Бъди река, не блато.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Да, кардинална. От дете израснах с постулатите „Какво ще кажат хората?“. В зряла възраст разбрах, че хората така и нищо не казаха. Те се интересуват главно от себе си. Също така имат способността да мълчат, когато имат какво да кажат и да говорят, когато нямат нищо за казване.

Затова сега се движа от въпроса какво ще си кажа аз след време на днешното ми „Аз“ и дали ще ми харесват резултатите от действията ми. Накратко: изхвърлих суетата и поканих доблестта.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше мое. Майка ми изповядваше максимата, че с голямата свобода идва и голямата отговорност. Затова отговорността си я носех и още си я нося аз.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

По образование съм Магистър по Право от СУ „Св. Климент Охридски“. По трудова книжка съм юрист с над 10 години опит. По вътрешен порив съм предприемач. По интереси съм анализатор на човешката душа и умствен потенциал. По умения съм душата на компанията, оратор, разказвач, а по хобита съм страстен читател и писател на поезия. А да, по-голям късмет съм и ТВ водеща на предаване за предприемачество.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Така се очертават нещата, че аз моята професия я сменям рязко на има-няма 7-8 години, така че „ДА“.

Майка ми твърдеше, че не трябва да се захващам с Право, а е най-добре да уча за актриса. Знам ли, сега като се замисля бих се занимавала с публично говорене, защото вярвам, че през хилядолетията е казано и написано достатъчно, но все още са малко хората, които могат да говорят с истински ентусиазъм и да заразяват публиката с идеите си.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Аз вече го чувам редовно: Ти си силна, вдъхновяваща, добра и успешна. Не знам как им хрумват такива неща на хората (смее се), но на мен това ми е повече от достатъчно.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Какво е успехът всъщност? Поредица от провали? От една страна колкото по-рано животът ти изпрати предизвикателства, толкова по-рано се научаваш да се справяш с тях. Научаваш се да се адаптираш, да сменяш тактиката, когато е необходимо. Но всичко това е практика- няма как да се научиш на балет, докато четеш за него. Затова действието, практиката, поемането на отговорност и справянето с предизвикателствата е най-доброто училище за всичко. И разбира се анализ. Присъстващ, разумен и точен анализ до какво водят определени действия и искаме ли подобни последици.

А за добрата кондиция и настроение на мен лично ми помага осъзнатото чувството за благодарност – че и днес имам възможността да се събудя и да направя нещо добро за някого.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Не приемам нищо лично. Когато някой постъпи по определен начин или каже нещо, което не ми харесва, по-скоро се питам какъв е проблема с него, при него, около него, отколкото защо се държи така с мен или с дадена ситуация. Важно е да осъзнаем, че хората които са около нас имат определен капацитет и потенциал за действие. Има една приказка, че за каквото и да говори човек, той обрисува само себе си.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Според мен парите са инструмент. Ако си представим, че преди време в Египет работниците са били заставяни да носят камъните за пирамидите, докато по гърбовете им плющят камшици, то в днешно време парите са този камшик за чиновника на бюрото. И да, в тази реалност парите са важни, но не всичко е пари. Не зад всяка цена стои стойност и не заради всяка сума си заслужава да жертваме време, семейство, лични преживявания.

Според мен масово хората трябва да започнат да подобряват финансовата си грамотност и да търсят начини да изградят стабилни основи за натрупване на състояние – интелектуално, духовно, материално и т.н.

Има хора, които живеят на село, ядат каквото отглеждат и са много по-здрави, спокойни и безгрижни от много милионери. Кой е по-щастливият в случая?

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Животът е дансинг, на който възможностите танцуват с тези, които вече са се престрашили да излязат на него. Изхвърлете ограничаващите схващания, запретнете ръкави и действайте. Нищо хубаво не става лесно, но и нищо, което е станало лесно, не е особено удовлетворяващо. Затова направете си подарък – вземете си едни нови обувки и, дори и да ви правят мазоли, танцувайте толкова смело, докато всички на дансинга ви завидят за майсторския танц 😊