Опитвам се да слушам и разбирам хората, да се поставям на тяхно място

Представете се с няколко изречения.

Казвам се Станислава Симидчийска. Ако трябва да се опиша с няколко думи, бих избрала: майка, съпруга, собственик на бизнес, книголюбител и кулинарен ентусиаст.

Съосновател съм на дигиталната агенция CopyVibes, която този месец (юни 2025 г. – бел. ред.) навърши 7 години. Създадохме я заедно със съпруга ми – Константин Симидчийски. През годините изградихме чудесен екип, с който ежедневно дигитализираме творческите си идеи.

Нашата сила е съдържанието – видео и текст. Основните ни услуги са фокусирани върху краткоформатни видеа за социални мрежи (TikTok, Reels, Shorts) и цялостно съдържание за самите социални мрежи.

Работим с различни бизнеси – както на българския, така и на международния пазар.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Журналист и/или писател. В известен смисъл сбъднах и двете. Започнах като стажант-редактор в медия на 20-годишна възраст, а на 25 вече бях главен редактор. Писането винаги е било част от живота ми, така че условно бих добавила и втората професия. Агенцията ни е насочена към маркетинг чрез съдържание, което прави нишката още по-силна.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка.

Бях на около 14–15 години. Всяка неделя продавах вестници – бизнес издание, което излизаше в понеделник, но можеше да се вземе ден по-рано от редакцията. Заедно с брат ми обикаляхме улици и паркове, предлагайки го на най-нетърпеливите читатели. Получавахме стотинки за всеки продаден брой.

Кои са основните фактори, които ни изграждат като личности в ранна възраст? Каква е Вашата "рецепта" за любознателност и вдъхновение в този период?

Зависи от детето. Моето лично изграждане мина през книгите – от тях научавах каква искам (или не искам) да бъда, какво искам да постигна. Това, разбира се, не е универсален път. Всеки човек трябва да открие своите собствени източници на вдъхновение, а не да следва общоприети модели.

Промени ли се нещо в това, което Ви мотивира с напредването на възрастта?

Не особено. Никога не съм вярвала, че нещо трябва да се постига на всяка цена, и се гордея с това. Имам своите граници и уважавам границите на другите. Винаги съм се стремяла да правя онова, което е в синхрон с вътрешния ми свят. Вярвам, че човек трябва да бъде в хармония със себе си, за да предава такава и на околните.

Чие беше решението къде да учите и какво да следвате във висшето си образование?

Изцяло мое. Имах любими журналисти, чиито биографии ме вдъхновиха – повечето от тях бяха завършили Българска филология. Така се роди и моят избор. Обичах БЕЛ, учех в езикова гимназия – преходът беше естествен.

По време на следването в СУ, често се шегувах, че докато хората четат, когато имат време, аз чета, защото ще ме изпитват. Благодарна съм, че изучавах в дълбочина Антична, Средновековна, Западноевропейска, Старобългарска и Славянска литература. Днес често казвам, че съм прочела класиките и сега мога да чета каквото си искам.

По-късно продължих със специалност "Журналистика и медии". Може би можех да мина и без нея, но исках да надникна отвътре в тази сфера.

Беше ли правилен този избор, погледнато назад?

Да.

Споделете повече за интересите, знанията и хобитата си.

Развивам бизнес в сферата на дигиталния маркетинг – динамична и променяща се среда, която изисква постоянна адаптация. Извън професията, интересите ми са свързани с изкуствата – литература, кино и, бих добавила, кулинария.

След като преминах 35-годишна възраст, започнах да обръщам повече внимание на вътрешния си мир. Йогата и други практики намериха своето място в ежедневието ми.

Бихте ли сменили професията си и кои сфери Ви привличат?

Чувствам се добре в сферата на творчеството – от медиите до дигиталната агенция. На този етап не бих направила кардинална промяна. Но ако реша да се развивам в нова посока, бих избрала психологията – намирам я за изключително интересна.

Какво бихте искали хората да казват за Вас, когато не сте в стаята?

Най-важното за мен е да бъда възприемана като човек, на когото може да се разчита и който държи на думата си. Всички други качества, колкото и ласкави да са, имат стойност само когато са признати от семейството ми, колегите и партньорите ми.

Как се справяте с ежедневните предизвикателства, за да сте в добра кондиция и настроение?

Търся първо вътрешен, после външен баланс. Опитвам се да слушам и разбирам хората, да се поставям на тяхно място. Лесно е да съдим, когато гледаме "от своята камбанария", но в живота – както и в медиите – е важно да виждаме картината от различни гледни точки, преди да действаме.

Какво мислите за парите и тяхното значение в живота Ви? Какво бихте посъветвали хората, които често се тревожат за тях?

Здравето е на първо място, но парите имат ключова роля за поддържането му – от превенцията до лечението. Не бива да омаловажаваме значението им. Извън човешките взаимоотношения, които не се измерват с пари, те са средство за по-пълноценен живот – от битови нужди до личностно развитие.

Колко са „достатъчни“ – това е индивидуално. За мен достатъчни са толкова, колкото отговарят на нуждите ми.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали?

Правете това, в което сте добри – така ще бъде и по-лесно, и по-приятно. И рискувайте – понякога в живота трябва да скочиш. Дори и да паднеш, поне ще знаеш, че си опитал. А може и да полетиш.