Tой умее да свързва хора и идеи по тих, но дълбок начин

Представете се с няколко изречения..

Емануел Тонев е LinkedIn експерт в BookMark с над 6 години опит в дигиталния маркетинг. Той е сертифициран LinkedIn маркетинг специалист с фокус върху B2B и B2C комуникациите. Автор е на първата книга в България за LinkedIn маркетинг и организатор на The Linked Academy - инициатива, посветена на обучения и събития, свързани с професионалното развитие в LinkedIn. Занимава се професионално с развиване на лични профили и корпоративни страници в LinkedIn. Той успешно развива кариера като фрийлансър и консултант, подпомагайки професионалисти и бизнеси.

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете исках да стана фризьор или учител. Първото, кой знае, може би заради майка ми. Тя е фризьорка и до ден днешен. Тази професия не беше по желание, а по симпатии. Все пак вижда и слушах за професията всеки един ден. Що се касае второто - харесвах да помагам. Харесвах да давам на моите съученици и приятели не какво да е, а знание. Да мога да предам нещо, което ще живее и след мен. После открих думите и разбрах, че и с тях могат да се градят знания, основи и да се предава - само че в съзнанието на хората. Предполагам донякъде си сбъднах “мечтата”.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Честният отговор - вероятно на 7-8, когато продавах домати и краставици пред къщата, в която живях в малкия град, от който идвам. Реалният отговор - мисля, че бях на 16, когато за пръв път започнах работа като пиколо. Помня, че тогава ми плащаха 20-30 лева на ден, което ще рече около 3-4 лв на час. Не бяха много, но усещането, че някой е оценил труда ти, беше по-силно от самата сума.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Любопитството не се възпитава, ако няма пространство за него. Родителите ми ми дадоха свобода да питам и да се съмнявам, а това беше най-големият подарък. Когато си малък, ти трябва само един човек, който да ти каже „питай пак“ и целият свят започва да се отваря.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

С времето мотивацията се измества от това да „докажеш нещо“ към това „да оставиш нещо смислено след себе си“. Вече не търся шум, а посока. Искам да участвам в неща, които създават стойност, а не просто шум в системата.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Ако кажа, че беше мое ще излъжа. Бях натиснат от моите родители да остана в близост до родното си място, което автоматично за мен означаваше отиваш във Варна. Не съжалявам обаче и за миг за решението “им”. Именно затова спокойно мога да кажа - беше мое. И беше объркано, честно казано. От днешна гледна точка не бих променил нищо, всяка крачка ме е водила към нещо по-ясно. Не вярвам в „грешен път“, ако си бил буден по него.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Моите интереси винаги са се въртели около човека - неговата природа, нужди, страхове и надежди. Обичам да размишлявам върху това какво ни движи, как създаваме смисъл и защо ни е нужно да разказваме истории - било чрез текст, образ, музика или движение. 

Знанията ми са хибридни, натрупвани в пресечната точка между хуманитарното и дигиталното. С времето развих умения в писане, редактиране, стратегическа комуникация, създаване на съдържание и водене на проекти. Вярвам, че хобитата са онова пространство, където човек разговаря със себе си - без публика, без очаквания. Моето е именно това - да си говоря със себе си чрез думи, образи и движение.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменил професията си в класическия смисъл, но постоянно търся начини да я обогатявам и разширявам. Сферите, които ме привличат, са свързани с психологията на комуникацията и висшето образование. Представям си работа, която е междинна зона - между разказвач, изследовател и ментор. 

Понякога си мисля какво би било да преподавам, да работя с млади хора и да ги насърчавам да намират гласа си. Това, което ме тегли, винаги е в основата си едно и също, а именно човешката връзка.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Искам да вярвам, че хората биха казали, че съм човек, на когото може да се разчита. Не само професионално, а и емоционално. Че им е било спокойно с мен. Че съм знаел кога да говоря и кога да замълча. Надявам се да оставям усещане за автентичност, че не нося маски, не играя роли, а се появявам такъв, какъвто съм. Ако някой каже „той умее да свързва хора и идеи по тих, но дълбок начин“, това би било най-добрият „личен бранд“, който мога да си пожелая.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Съзнателно. Старая се да съм в контакт с тялото си - със съня, храната, движението. Старая се да си давам пространство - за грешки, за дъх, за неведение. Стремя се да не се поддавам на постоянния натиск „да си ОК“, защото не винаги сме. Адаптивността не означава да се огъваме постоянно, а да се научим кога да стоим твърдо и кога да отстъпим. 

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Един от големите уроци е, че хората не чуват винаги това, което казваш. Те чуват това, което техният опит им позволява да чуят. Научих се да не бързам да обяснявам, а първо да се опитам да разбера къде се намира човекът отсреща. Опитвам се да не налагам моето виждане като универсално. В професионален план това значи да си адаптивен, но и ясен. В личен да си честен, но не суров. 

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са необходими, но не са смисъл. Те ни дават свобода, сигурност, възможности, но не могат да запълнят вътрешни липси. За мен е важно парите да служат на живота, а не животът да се върти около тях. Финансовата грамотност е важна, но още по-важна е личната дефиниция на „достатъчност“. Това не е фиксирана сума, а усещане. 

Моят съвет е да не се сравнявате постоянно, защото чуждите стандарти често ни откъсват от собствените ни нужди. Питайте се не само „колко пари ми трябват“, а и „за какво искам да ги използвам“. Тогава числата започват да говорят по-смислен език.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не се страхувайте от паузите и промените. Кариерата не е права линия. Тя е пъзел от опити, грешки, вдъхновения и разочарования. Важно е не само какво правите, а и как го преживявате. Не стойте в среда, която ви изтощава системно. И помнете: не сте само вашата работа. Имате право на живот извън нея.