Бъди верен на себе си, но бъди готов да се променяш

Представете се с няколко изречения..
Казвам се Ивайло Велков и съм управляващ партньор в комуникационна агенция Ideas Bulgaria. Работя в сферата на комуникациите над 15 години.

Член съм на Българското дружество за връзки с обществеността и съм част от УС на Комисията за професионална етика към БДВО.

Магистър бохемист съм.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?
Исках да стана журналист. Обичах думите, историите и въздействието, което могат да имат върху хората. Така започнах да се занимавам с журналистика и повече от 8 години работех в различни медии – телевизия, радио и вестници. Днес тази мечта просто е облечена в други дрехи – на PR и комуникационен консултант.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни любопитна случка.
Бях на около 15, когато за пръв път стъпих в истинска редакция, за да се уча как се прави журналистика. Там написах първите си текстове, които бяха публикувани и... платени! Спомням си усещането – сякаш целият свят ми казваше: „Да, можеш. Продължавай.“ Това беше момент, в който разбрах, че работата може да носи не само пари, а и дълбоко удовлетворение. Но истинското удоволствие идваше, когато с някой свой материал можех да предизвикам някаква промяна към по-добро или да реша казус на някой човек.

Кои фактори и примери изграждат личността ни в ранна възраст? Вашата рецепта за любознателност и вдъхновение?
Според мен, колкото е лична черта на дадения човек, толкова любознателността идва и се формира и от средата, в която растеш. От въпросите, които възрастните ти задават и като цяло начина, по който комуникират с теб. От книгите, които четеш. От училищната среда. За мен вдъхновението беше и си остава в разговорите със смислени хора. В детските години се вдъхновявах от различни телевизионни предавания, които гледах с интерес и което често пъти беше непонятно за някои от по-възрастните около мен, защото за тях аз бях дете.

Промени ли се мотивацията Ви с възрастта?
Вероятно. И може би е нормален етап от израстването на човек – възрастово и ментално. Ако в началото съм търсел признание (още си спомням колко радостен бях от спечелването на наградата „Младо перо на годината“ на вестник „Стандарт“), то днес по-скоро търся смисъл в това, което правя. Опитвам се с работата си да създавам стойност, да помагам на другите да се развиват и да оставя нещо устойчиво след себе си. Както казва Йовков, да оставим „себап“ след себе си.

Чие беше решението къде да учите? Беше ли правилно?
Беше мое. Избрах бохемистика - славянска филология с чешки език. Този избор винаги ми е помагал – и в журналистиката, а и днес - като професионален комуникационен съветник, да разбирам хората. Да мога да „превеждам“ между отделните заинтересовани страни. Определено изборът ми беше правилен.

Споделете за Вашите интереси, знания, умения и хобита.
Интересувам се от човешкото поведение, от стратегии, които не манипулират, а вдъхновяват. От добрия пример, добри истории и добри хора. Обичам да пътувам, защото това е най-добрият начин да се презаредя и да разширя мирогледа си. Обичам да се наслаждавам на хубава храна, напитки и компании. Това задоволява моята хедонистична душа. Затова често пъти кулинарните изживявания и гастрономическите ми търсения са повод за пътувания.

Бихте ли сменили професията си днес? Кои сфери Ви привличат?
Не, не бих си сменил професията. Смятам, че камъкът си тежи на мястото.

Какво бихте искали да говорят за Вас, когато Ви няма в стаята?
На първо място, бих искал хората да говорят в мое отсъствие същото, което биха ми казали и когато съм там. Надявам се, да говорят   , че съм човек, на когото може да се разчита. Че вдъхновявам другите да бъдат по-добри – не чрез думи, а чрез действия. Че съм човек, който слуша повече, отколкото говори. Че давам повече, отколкото вземам. И че съм от тези, които се появяват точно, когато най-много ти трябват – без фанфари, но с присъствие и с готови решения.

Как се справяте с ежедневните предизвикателства?
Със спокойствие, планиране, знания, добър екип и… хумор. Опитвам се да не губя фокус върху важните неща, да отделям време за себе си и да приемам неуспехите като част от пътя. Когато се готвех за кандидатстудентските си изпити, трябваше да пиша па една тема „Петелът кукурига, за да ти покаже, не че започва един нов ден, а че още един ден от твоя живот си е отишъл безвъзвратно“. От тогава сякаш нещо се преобърна в мен и всеки мой ден започвам с усмивка. Буквално. Започвам с мисъл, че това, което ме чака, не е просто „списък със задачи“, а възможност заедно с екипа ни да направим деня си значим. Затова вероятно ми помага и фактът, че обичам работата си, харесвам това, което правя.

11. Изводи за правилната комуникация с различни характери?
Най-важният урок е да слушаш активно. Да не изхождаш от собствената си рамка, а да се опиташ да разбереш другата гледна точка. Всеки носи своята истина. Ключът е не да убедиш, а да съпреживееш. Слушането е новата суперсила. Понякога мълчанието казва повече от думите. А честността – дори трудна – винаги оставя отпечатък, който се помни. Емпатията, ясно изразените очаквания и уважението са в основата на всяка добра комуникация.

Какво мислите за парите и тяхното влияние? Съвет?
Парите са просто възможност – зависи какво правиш с нея. Не вярвам в идеята, че щастието се купува, но вярвам, че финансовата стабилност дава свобода. Съветът ми – не мерете успеха (и своя, и чуждия) само в пари. Направете така, че парите да ви служат, а не вие на тях.

Най-ценният кариерен съвет, който бихте дали?
В този динамичен свят, в който живеем (и работим), бъди верен на себе си, но бъди готов да се променяш. Кариерният път не е права линия – той е карта с много завои, понякога като път през планински проход. Не чакай „идеалния момент“. Започни с това, което имаш, и с онова, което те води отвътре. Но следвай вътрешния си компас и да не забравяй, че репутацията ти е най-дългосрочната ти инвестиция. Защото най-важният бранд е твоето име.