Доверието на хората е в основата на успеха на личния бранд

Представете се с няколко изречения..

Руслан Йорданов – журналист и пътешественик, собственик на Национална информационна агенция Bgtourism.bg - която е част от медийна група в България в областта на туризма, включваща пет онлайн издания и списанието за бизнес и туризъм Destinations. Роден съм в град Добрич. Семеен съм, с една дъщеря (2005 г.). В журналистиката съм от близо 30 години – за мен тя е преди всичко кауза, като осем от тях съм съчетавал с работа в туризма, на ръководни позиции във водещи компании.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Интересен въпрос и мисля, че тук има какво да споделя. Още в първи клас помня, че моите съученици се бяха събрали в междучасието и всеки разказваше какъв иска да стане, когато порасне – един каза космонавт, друг – учител, трети – полицай. Тогава към мен дойде една съученичка и ме попита: „А ти? А ти какъв искаш да станеш?“ Помня как всички обърнаха поглед към мен и аз категорично отговорих: „Журналист!“ Видях изненадата в очите на съучениците си, защото не очакваха подобен отговор за тази възраст. Още от малък гледах новините на Българската национална телевизия. Мога да споделя, че за професията ме спечелиха водещи като Бригита Чолакова, Анахит Тачева, Нери Терзиева – те бяха иноватори и визионери, със силно присъствие на екрана.

По-късно, в шести клас, си спомням как скъсах двойните страници от средата на тетрадките си и направих 10 еднакви „вестника“ от по 8 страници – оформих име, заглавия, текстове, нарисувах снимки, всичко с химикал, и ги пуснах в пощенските кутии на съседите.

След завършването на средното си образование започнах работа в едно заведение – временно, преди казармата, а и за да помагам на семейството си. През февруари 1996 година се явих на конкурс за водещи и репортери в първата частна телевизия в България – в Добрич. Медия, която беше алтернатива на държавната телевизия, със собствена програма, регионални новини и авторски предавания. Помня, че беше люта зима. Облякох абитуриентския си костюм, хванах такси и отидох пред сградата на телевизията. Наредих се на опашка от над 100 души, а местата бяха само две.

По време на интервюто един от въпросите беше: „Защо искате да работите като журналист за двойно по-малка заплата от тази, която получавате сега?“ Бях сигурен, че искам точно това място – да започна оттук да градя кариерата си. В края на деня съдбата ми се усмихна – бях един от двамата избрани. Основните причини да спечеля – огромното ми желание и бенката на лицето ми, която според шефовете на телевизията щяла да привлича вниманието на зрителите.

Работих месец – започнах с репортажи за битови проблеми. След това получих повиквателна и изкарах казармата в Бургас и Любимец като сапьор. Веднага след това мои познати ме поканиха да работя в новосъздадена кабелна телевизия. Веднага грабнах шанса. Това бяха трудни години – като всеки начинаещ трябваше да създавам контакти, да градя доверие и да се доказвам. Близо 30 години по-късно работя със същия хъс – всеки ден ставам, за да се боря за доброто си име и да бъда полезен с медиите, които създадох.

По време на работата си в телевизията получих предложение да работя и в местния вестник. Това беше истинска школа. Тогава нямаше интернет – пишехме на пишещи машини. Работехме до късно – понякога си тръгвах в 2 часа след полунощ, когато бях дежурен и носех броя до печатницата, а на сутринта водех сутрешния блок в телевизията. Имах хиляди часове ефир на живо. Имало е период, в който работех на пет места едновременно – щатен в телевизията и с хонорар на още четири.

Понякога, докато водех сутрешния блок, прекъсвах за реклами, за да прочета по телефона новините на живо за радиото. Работил съм със страст и уважение към професията, съзнавайки, че всяка новина може да повлияе на бизнес и на човешки съдби. Бил съм спортен и съдебен репортер, кореспондент на национални медии. Но туризмът спечели сърцето ми.

През 2011 г. получих предложение да поема рекламния отдел и връзките с медиите в голям български курорт – до 2018 г. Това бяха години, в които видях туристическия продукт отвътре и пренесох това отношение към хората в журналистиката. Създадох сам медийна група, защото тогава липсваше медия, която ежедневно да информира професионалистите и потребителите в индустрията. Започнах от нулата – без да имам зад гърба си голям бранд. Работих неуморно – от рано сутрин до късно вечер, без почивни дни.

Създадох модел на работа, който и до днес се копира от много сайтове – доказателство за неговата ефективност. Целта беше на едно място да се събира всичко важно за туризма – информация от институции, бизнес, организации, допълнена с авторски публикации, с акцент върху хората в туризма и добрите практики. Така туризмът получи своя специална трибуна.

Онлайн медиите ни постепенно се увеличаваха, а през декември 2020 година издадохме и първия брой на списанието ни за бизнес и туризъм – на български и английски, с национално разпространение. Най-голямата награда за мен остава доверието на хората – това ме задължава да отстоявам високи журналистически стандарти, като онези, които съм видял в детството си от визионерите пред малкия екран.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка.

В пети клас бях на еднодневна бригада за бране на ябълки, организирана от училището. Спомням си, че само едно дете набра повече щайги от мен. Получих около 6 лева – за края на 80-те години това бяха много пари за едно дете.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и вдъхновение в този етап от развитието?

Изключително важни са средата, мястото и времето. Аз имах щастието да попадна на добри примери, да премина през най-добрите школи в туризма и журналистиката, които ми помогнаха да създам успешен бранд. Учителите, ръководителите и колегите са ключови – те са тези, които полагат основата на успеха във всеки човек. Основният фактор за изграждане на личност е автентичността на всеки човек – най-силната и истинска валута за печелене на доверие.

Настъпи ли съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст относно мотивацията да правите или да не правите нещо?

Има хора, които живеят, за да трупат пари, други – заради удоволствия, трети – за доброто си име. Аз съм от тези, които винаги са работили за авторитета си. Израснах в семейство, в което майка ми сама отгледа мен и брат ми, изучи ни, даде ни ценни съвети, но най-важното е, че ни направи добри хора. Трудният живот ме направи борбен и упорит в преследването на целите ми.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато от днешна перспектива?

Завършил съм „Туризъм“ и „Дигитален маркетинг“. Решението за висшето образование дойде като естествено продължение на образователния път, който следва всеки, стремящ се към развитие. Още докато работех в телевизията и във вестника, бях отдаден изцяло на тях. Впоследствие реших да намеря време и да запиша висше образование. Исках да завърша журналистика, но ректорът и преподавателите ми отказаха с думите, че аз на тях трябва да преподавам, а не те на мен, и ме посъветваха да избера друга специалност. Заедно със съпругата ми избрахме да завършим „Туризъм“, без да подозираме, че години по-късно ще работя именно в тази сфера. Впоследствие създадох и медийна група в областта на туризма, която ежедневно комуникира с водещи компании в България и по света. На по-късен етап завърших и второ висше образование – в областта на дигиталния маркетинг.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита.

Най-голямото ми хоби извън журналистиката е тенисът. Бил съм любител тенисист, а на по-късен етап – съдия по тенис, супервайзор на турнири, участник на световно първенство по тенис за журналисти. Дъщеря ми също пое по този спортен път – достигна до финал на Мастърса на България при момичетата, има купи и медали от международни и държавни турнири. Днес, покрай работата си, обичаме да пътешестваме, да преоткриваме нови светове, да търсим спокойствието и хармонията в живота.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност Ви привличат?

Задавал съм си този въпрос. Може би бих станал готвач – харесвам хората, които творят и създават истински шедьоври в чиниите си. Възхищавам се на висшата кулинария.

Също така изключително много ценя спорта и постиженията на българските спортисти, които през годините са ни карали да се чувстваме горди. Първата олимпиада, която проследих от начало до край, беше Сеул 1988 – спортните успехи на българите тогава ме накараха да остана близо до спорта. Именно спортът ме научи на дисциплина, точност и организация.

Много сериозни медии заприличаха на таблоиди. Вярвам, че всеки ще открие своя източник според ценностната си система – защото и днес имаме добри примери за журналисти и медии, които отстояват най-високите стандарти на професията ни.

Казват, че личният бранд е това, което хората казват за Вас, когато не сте в стаята. Какво бихте искали да чуете днес?

Винаги съм се стремил да бъда полезен на хората и да съм добър човек. Успехът ми обаче показа и другата страна на монетата – завистта на близки приятели, колеги и партньори. Загубих някои от тях, защото никога не позволих да бъдем използвани. Винаги сме били принципни, честни и открити като екип. Понякога дори наивни като деца и първични, но винаги позитивни и искрени.

Добро възпитание и ежедневен труд – това винаги ми е помагало. Ясно е, че не можем да се харесаме на всички, особено в тези разделени времена – едни се делят по партии, други по организации, трети по отбори... Аз вярвам, че имам силата да обединявам и да бъда позитивен. Много хора оценяват това и затова съм в журналистиката и в туризма – за да бъда полезен. Чувам благодарността им, виждам я в очите им. Ежедневно много хора ми пишат, спират ме по улиците в София, на летищата в България и чужбина, навсякъде в страната – и ми благодарят. Тези хора ме мотивират и ми показват, че това, което правим, има смисъл.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и меките умения са ключови за успеха през последните години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства, за да сте в добра кондиция и настроение?

Моето ежедневие се крепи на няколко стълба: добра организация, страст към работата и хармония в дома. Туризмът ме научи да планирам поне година напред, да гледам не до стената, а зад нея. Имах късмета и привилегията да попадна в истински школи – водещи за България – както в туризма, така и в журналистиката. Работил съм с ръководители, които са визионери – от тях се научих да се справям с предизвикателствата, да бъда гъвкав и търпелив, да поемам ангажименти, които мога професионално да изпълня. Именно това ми помага изключително много днес.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържането на ефективна комуникация с различни хора – колеги, приятели, близки?

Най-важната формула е да градим мостове. Да забелязваме, ценим и отличаваме успехите и труда на другите. Да се научим по-малко да говорим и повече да слушаме. Да умеем да работим в екип и да избираме подходящи съмишленици с морал, с които да тръгнем на дълъг път – времето показва кои са те и на кого може да се разчита. Личните интереси на хората рано или късно излизат наяве – и се вижда кой е до теб като професионалист и като човек.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв съвет бихте дали на хората, които често си задават въпроси, свързани с парите?

Парите са важни за съществуването ни, но не са най-важното. В момента, в който спрях да ги следвам, те започнаха да следват мен. Защото когато си се доказал пред хората и бизнеса, те сами започват да разчитат на твоя професионален опит. За мен ценностната система на човека стои над парите.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали?

Човек трябва да има ясна професионална цел, която да следва последователно в живота си. В наши дни много хора искат всичко да се случи на момента – да си купят с пари награди, последователи в социалните мрежи, известност и успех. Аз избрах трудния път – ежедневен труд, страст към работата, иновативност, позитивизъм, създаване на качествено съдържание. И най-вече – умението да планирам, да организирам ежедневните си задачи и да бъда търпелив.

Тук е моментът да изкажа своята благодарност към съпругата ми, която не само винаги е до мен като човек, но и от няколко години заедно градим успехите на медийната ни компания. Заедно постоянно сме на път из България и по света, инвестираме сериозно в пътешествия и в създаване на качествено, авторско съдържание, с което да заслужим доверието и нивото на национална медия.

Най-ценният съвет, който мога да дам на всички, които тръгват да градят своята кариера, е никога да не правят компромис с качеството на своята работа и с моралните си принципи – за да могат да спят спокойно и винаги да гледат хората в очите.