Две близначки с две различни съдби

Представете се с няколко изречения..

Елизабет: Здравейте! Казвам се Елизабет Марангозова, на 30 години съм и съм актриса и преподавател. Съвсем наскоро издадох дебютната си авторска песен “Зряла мома”.

Борислава: Аз съм Борислава, на 30 години съм и съм графичен дизайнер и визуален артист. Прекарах 20-те си години в Англия, където учих и след това работих, и сега се подвизавам в рекламната индустрия в България, където човек може да ме намери да творя за някои добре познати имена на пазара.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Елизабет: Космонавт (разбира се), после химик, и после дойдоха артистичните мечти - певица, художник, актриса.

Борислава: Още от малка съм се занимавала с рисуване и винаги съм искала да се реализирам в сферата на визуалното изкуство, но тогава поради интереса си към анимационните филмчета по Cartoon Network исках да стана аниматор. Все още не съм се отказала от тази мечта, но междувременно съм се отдала на друга такава – да работя като графичен дизайнер в сферата на рекламата.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?  

Елизабет: Първите си пари от работа изкарах на 16 години, когато снимах в сериал.

Борислава: Първите си пари изкарах още в гимназията, когато беше и първата ми работа като барман в центъра на София. Най-интересното е, че това беше в лятото между 11-и и 12-и клас, когато много държах да започна първата си работа и да започна своя трудов стаж. Беше доста интересен първи сблъсък с реалния свят и общуването с най-различни хора извън балона на училището. Беше голямо предизвикателство особено когато повечето ти връстници и съученици прекарват дните си в лятна ваканция, излизайки с приятели и на почивка, но въпреки това аз бях много щастлива с избора си. Чувството да изкараш първата си заплата, докато си още в училище, е супер надъхващо!

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие? 

Елизабет: Както на всички ни е известно, външният стимул за развитие е също толкова важен, колкото и вътрешния, и затова смятам, че едно дете трябва да се срещне възможно най-рано с хубава музика (както класическа, така и детски песни, съответни за възрастта), изобразително изкуство -  да гледа картини от различни художници, но и самото то да рисува. Любознателността е важно да се подхранва и от други аспекти, например с изразена физическа активност, много спорт, игри, които развиват моториката и умствения потенциал - (отборни игри, плуване, шах), ценно време прекарано с родителите, навън с други деца и разбира се, много качествена храна, която да дава на детето необходимата енергия.    

Борислава: Колкото и клиширано да звучи, човек трябва да пробва да прави всякакви неща, докато е млад. Да поработи известно време в чужбина, да пообикаля света, да пробва работа в различни сфери. Особено важен в моя път се оказа животът в чужбина – това изваждане от зоната на комфорта на дома и на родната реч ми помогнаха да разчупя съзнанието си и да видя отвъд границите на мястото откъдето произхождам. Светът е широк и пъстър, и никога не знаеш кой човек ще те вдъхнови за следващия етап от живота ти.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?  

Елизабет: Определено, и мисля, че е в растяща прогресия. С годините, особено сега около навършването на 30-тата ми годишнина, забелязах, че с опитът неминуемо човек става по-уверен и целенасочен. Казвам го, защото малки спънки и провали не ме плашат и обезкуражават, както когато бях в началото и средата на 20-те си години. Тогава това силно ми влияеше и ме караше да се отказвам по-лесно. Сякаш изпиваше удоволствието от това, което имам нужда да постигна. И именно, поради факта, че сега не го забелязвам да се случва това ме изненадва приятно и смятам, че с годините човек става все по-уверен и се чувства все по-добре, ако си го постави за цел. Решенията са в нашите ръце, а това какво се случва по-нататък е по Божията воля.

Борислава: Краткият отговор е “да”, а по-дългият е следният. С годините се срещам с все повече хора, които са изградени личности и характери, които имат собствени възприятия за света и различни умения за мотивиране на околните. Покрай досега с тях открих различни групи от хора, които често споделят моите начини на виждане и по този начин това ми помага да се чувствам разбрана и свързана със заобикалящата ме среда, а това неминуемо ме мотивира да се развивам и да търся повече и повече допирни точки.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите. Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Елизабет: Мое решение беше да тръгна по пътя на изкуството и моите родители винаги ме подкрепят (дори когато аз не съм се подкрепяла хаха), но още в мига, в който им съобщих, че искам да се занимавам с актьорско майсторство и сцена, те много се зарадваха. Не само нашите, но и баба ми и дядо ми много ценяха театралното изкуство и обичаха актьорите, пък и хората на изкуството въобще. Та да, бяха много щастливи от този факт. И за двете със сестра ми, защото тя пое по пътя към изобразителното изкуство и рисуването, после отиде да учи “Филм и анимация” във Великобритания. 

Правилно е. Аз няколко пъти се опитах да се откажа от артистизма и не се получи нещо. Имайки предвид, че избрах път свързан с изкуство, който има своите подводни камъни и особености (то кой ли път ги няма… ), продължавам да вярвам в това, както и всички мои близки. Но дори и в моменти, в които аз съм казвала, че не желая вече да се занимавам с това, те са ме разубеждавали многократно хаха. Наистина във всеки един момент, са били и продължават да бъдат страхотна опора, подкрепа и вдъхновение също, защото тази емоционална свобода и сигурност ти дава поле да твориш на спокойствие.

Борислава: Решението беше мое, но нямаше да се справя без помощта на своите родители, особено на своята майка. Именно тя беше човека, който ме подкрепяше във всяка една стъпка и ми помагаше всячески както може. През годините ми е давала изключително ключови съвети, които и до ден днешен са се показали да сочат в правилната посока и досега никога не е грешала. Именно тази подкрепа от двамата ми родители е дала вятъра в крилете ми, мотивацията и увереността да преследвам това, което искам и да не се страхувам.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Елизабет: Вече споделих, че съм актриса, и упражнявам професията си на свободна практика. Паралелно с това, преподавам Основи на актьорското майсторство на деца и тийнейджъри. Това е нещо, което дойде в живота ми, без дори да съм го планирала. Опитът с обучаване на подрастващи стартира през 2021г. когато насред лютата пандемия, започнах работа в една столична гимназия като учител по Английски език. После направих с учениците там Клуб по интереси - Шекспиров театър на английски език. Към днешна дата, водя занимания с деца, работя с туристи, и движа личните си проекти, с един от които наскоро направих премиера - дебютният ми сингъл “Zrqla Moma”, който може да намерите във всички платформи за музика. Лек преход и в тази посока - занимавам се с пеене и акомпанимент пиано.

Борислава: Освен отявления интерес към различни визуални изкуства (графичен дизайн, архитектура, интериорен дизайн, изящни изкуства), съм изключително запалена към мода, стайлинг, естетика. Обичам да карам колело и да посещавам представления по танцов и движенчески театър.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Елизабет: Не зная дали бих я сменила. Смятам, че животът ти поднася това, от което имаш истинска нужда в подходящия момент. Също така, много важно нещо - за мен всеки артист, трябва да има и друга професия. Не само заради финансовия аспект, но и от творческа, личностна гледна точка. Трябва да захранваш своето изкуство от живия живот. Иначе имаме тенденцията да се затваряме в едни балони с едни и същи хора и преживявания, и това ни ограбва душевно и личностно.

Борислава: Не бих сменила професията си за нищо на света, даже смея да се нарека, че съм един от малкото щастливци на този свят, които са изключително удовлетворени с работата и това, което вършат всеки ден. Но ако трябваше да избера с какво друго да се захвана, със сигурност бих се занимавала с грижа и помощ за животни.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Елизабет: Неща, които са истина. Неподправена и нефилтрирана истина. Думи, които някой наистина мисли, а не ги казва, само за приказката или за да бъде в крак с някакви общи нагласи. Също така, винаги ми се иска думите, които чувам да са напълно лишени от собствени прожекции върху мен. Малко ми е омръзнало, някой да прожектира “неща” върху мен. Аз не съм екран хаха. 

Борислава: За мен най-важното е добрината, милосърдието и подкрепата, която можем да си оказваме като хора. Човещината, която можем да проявяваме един към друг. Това да бъдем мили един с друг и да Това е един от моите key pillars като става въпрос за ценности и щом то е налице, всичко останало ще бъде наред.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Елизабет: Стремя се да подхранвам деликатност и учтивост в общуването с други хора. Мисля, че това ни липсва. Малко изкривена представа имаме ние, българите за тези понятия. Ако някой е любезен, непременно е лицемер. Не, просто е възпитан човек. Не съм длъжна да харесвам всички, но съм длъжна да се държа учтиво и уважително с тях, без да прекрачваме границите на добрия тон помежду си. Това също трябва да се възпитава у децата. 

Борислава: Няма да лъжа, през годините се е случвало да загубя за момент увереност и посока, но с помощта на вярата и природно заложената ми позитивна нагласа към всичко случващо се около мен, съм успявала да премина през тези периоди и някак странно след това когато се обърна назад съм виждала урока от преодолените препятствия и предизвикателства. Това ми дава сили и увереност, че дори и в настоящият момент мога смело да действам напред.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Елизабет: Независимо от комуникационната ситуация - лична, професионална, образователна и т.н. ние винаги трябва да се стремим да присъстваме концентрирано в нея, фокусирано и настоященски. Много често, хората общуваме разсеяно, мислим за куп други неща и това ни отдалечава едни от други. Губи се качествената комуникация от нещо толкова малко, и така хората се отдалечават генерално. Нека си оставим телефоните и мислите за деня, и да присъстваме тук и сега с човекът отсреща.

Борислава: При работата с хора – без значение колеги, приятели, близки или в сферата на услугите – най-важно е човек да подхожда с отворено съзнание. По света и у нас има всякакви хора, ние всички сме различни един от друг и имаме различни гледни точки и преживявания, затова е изключително важно да сме толерантни един към друг, да загърбваме своите различия и да не забравяме, че имаме по-висша цел и да не позволяваме на различията да застанат на пътя ни. И да бъдем гъвкави, разбира се – няма полза от излишен инат.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Елизабет: Много чувствителна тема. Парите са нужни, за да може да живееш достоен и нормален живот. В последните месеци и години, цените скачат, а заплатите остават непроменени. Масово се пропуска фактът, че за да получиш качествен резултат трябва да платиш достойно, а не да стискаш кесията, защото евтиното излиза много скъпо. Важна тема, също когато става въпрос и за личните отношенията в една двойка. Смятам, че мъжът трябва да се грижи за жената до него, а не да делят 50/50. Всеки работлив и кадърен човек, има шанс да изкарва достойно прехраната си, така че да може да си осигури нормален живот. Друго важно нещо за мен е никога не трябва да се ядосваме за пари. Парите идват и си отиват и не трябва да им робуваме, те са само средство за живот. Ако някой ти е взел повече, след това ще ти се даде. Ако ти си взел повече, и на теб ще ти се вземе.

Борислава: Смятам, че парите не са най-важното нещо към което човек трябва да се стреми и абсолютно не трябва да бъдат самоцел и единствен фактор при вземане на решения, но човек трябва да бъде осигурен материално добре до степента, в която изпитва комфорт да бъде спокоен и да може да твори. Именно тогава той може да води благоприятен начин на живот, който да му помага да се развива и лети напред, без да бъде заклещен в материалното си битие. Пирамидата на Маслоу в този конкретен случай тук влиза с пълна сила.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Елизабет: Този е специално за децата и техните родители. Често сме изправени пред кръстопът коя професия да захванем и дали ще може да ни осигурява достойно заплащане и живот. Родители често спират децата си от по-либерална кариера  поради тази причина. Аз смятам, че можеш да имаш и двете. Развивай паралелно това, което душата ти иска, и това което ти се отдава и може да ти носи достатъчно дивиденти (в случай, че са две отделни професии). Колкото повече опции имаш за кариера и работа, толкова по-добре. Най-тъжните хора, които съм виждала, са хора които не са развили достатъчно различни умения и са принудени да работят нещо от невъзможност, от липса на опции. 

Борислава: Мечтайте силно, смело и безгранично. Поставете целите си и щастието си на първо място. Запомнете, че няма твърде луда мечта. Ако си поставите за цел и насочите цялото си внимание към нея и я подхранвате, тя ще цъфне.