Гласът на българите, живеещи в чужбина, част от Фейсбук групата "Ела си у дома"

Анкетата, проведена от фейсбук групата "Ела си у дома" и подкрепена от CareerDailyNews.com, постави въпроса „Кои са желаните и очаквани от вас предпоставки, за да имате повод да се върнете в България?“

Тя събра стотици гласове и коментари на българи от различни точки на света. Цифрите очертават ясни тенденции и същевременно задават въпроси, които не търпят отлагане. Ето какво означават те в по-дълбок социално-икономически контекст:

🏡 По-добри условия на живот – 47%

Почти половината от участниците посочват „по-добри условия на живот“ като ключов фактор за завръщане. Това е широк термин, който обхваща няколко аспекта:

• Социална сигурност – усещане за безопасност, стабилност, работещи институции.
• Образование и детска грижа – качествени училища и детски градини, достъпни и адекватни.
• Среда за живот – чиста околна среда, инфраструктура, транспорт, културен и обществен живот.

🔍 Извод: Това не е просто материален проблем – това е стремеж към спокоен, достоен и балансиран живот. Завръщането не зависи само от работа, а от цялостната екосистема на ежедневието.

 

🏙 Реализация в родния град – 23%

Всеки четвърти иска да се върне не просто в България, а в родния си край. Това подчертава неравномерното развитие на страната, където София поглъща по-голямата част от инвестициите и възможностите.

• Проблеми: Липса на работни места, лоша инфраструктура, обезлюдени райони.
• Потенциал: Дигитализацията и работата от разстояние могат да създадат нови шансове в малките градове и села.

🔍 Извод: Децентрализацията на икономиката и целенасочената подкрепа за регионите могат да обърнат демографския срив и да дадат реални алтернативи извън столицата.

🏥 Здравеопазване, инфраструктура, съдебна система – 11%

Тези три системи са ключови за усещането за справедливост и сигурност. Доверието в тях е силно разклатено – както от гледна точка на качество, така и на достъпност и прозрачност.

• Здравеопазване: Често е критикувано за корупция, неефективност и неравен достъп между град и село.
• Инфраструктура: Недостиг на съвременни пътища, транспорт и комунални услуги.
• Съдебна система: Липсата на справедливост и усещане за безнаказаност прогонват не само бизнеса, но и обикновения човек.

🔍 Извод: Това е структурен проблем, който изисква политическа воля и дългосрочни инвестиции, за да се върне доверието в държавността.

 

💼 Възможност за собствен бизнес – 9%

Предприемачеството е в основата на икономическия растеж. Почти 1 от 10 респонденти търси шанс да се реализира самостоятелно, но среща бариери:

• Тежка администрация
• Липса на предвидимост
• Труден достъп до финансиране

🔍 Извод: Ако България създаде реална среда за стартиране и развитие на малък и среден бизнес, тя не само ще привлече завръщащи се, но и ще задържи много от онези, които обмислят емиграция.

 

💶 По-високо възнаграждение – 7%

Макар че заплатите често са водещ фактор за емиграция, тук се вижда нещо интересно: финансовият стимул не е основен двигател за завръщане.

Това не означава, че парите не са важни – по-скоро, че когато всички други условия са добри, възнаграждението става вторично.

🔍 Извод: Качеството на живот има по-голяма тежест от номиналния доход. Ако България предложи стабилна среда, много българи са готови да приемат малко по-ниски доходи в замяна на живот у дома.

 

Усещане, че имаме държава – 3%

Макар да изглежда като маргинален резултат, той има дълбоко значение. Това са хора, които не търсят нито пари, нито бизнес, а гражданска принадлежност и институционално достойнство.

🔍 Извод: Без усещане за общност, справедливост и национално самочувствие, връзката с родината се губи. А тя е най-трудната за възстановяване.

 

🧠 Заключение: Какво казват числата?

• Българите в чужбина не търсят илюзии – те търсят реални основания да се върнат.
• Животът в България не трябва да е компромис, а привлекателна алтернатива.
• Промяната не е въпрос само на политики, а на визия за бъдещето на страната.

 

Ето и няколко от по-интересните коментари на нашите сънародници в чужбина:

Павлина Драганова:

„От 26 години живея в Норвегия. Имам всичко необходимо за нормален живот.
През годините многократно съм се връщала в България. Познавам добре както добрите ѝ, така и лошите страни. През последните две години прекарвам почти 50% от времето си в България.

Когато се замисля за окончателно завръщане, има няколко неща, които ме спират:

• лошото състояние на здравеопазването,
• мащабната корупция и злоупотребите,
• арогантното поведение на пътя и престъпното шофиране, което е отнело толкова много животи,
• усещането за безнаказаност,
• липсата на координация между институциите,
• всеобщото безхаберие и липсата на отговорност – както в личен, така и в професионален и обществен план.

И не на последно място – липсата на приоритет към образованието. Не само като предаване на знания, а като изграждане на ценности и умения за живота.“

 

Румяна Йорданова:

„Живея от 10 години в Германия, в малко градче, което прилича на много голямо село. За щастие, тук няма много чужденци, но пък природата наоколо е прекрасна. Мястото ми напомня на родния ми край в България.

Аз съм човек, който обожава природата, и връзката с нея ми помага донякъде да се справям с носталгията.

Не само бих се върнала в България — аз планирам окончателно завръщане в Родината.

Тук съм напълно интегрирана: имам добра работа с прилично възнаграждение, уважението на шефовете и колегите си, много познати и приятели... С други думи — имам всичко, от което човек се нуждае, за да живее добре.
Но... в гърдите ми зее една огромна празнина. Не мога да кажа, че съм щастлива — най-вече защото съм далеч от сина си.
А нищо от това, което имам тук, не може да запълни тази липса.

Знам, че в Родината ни има много нередности. Но въпреки това избирам България и вярвам, че ако българите сме единни, можем да я опазим и да я направим по-добро място — за нас и за бъдещите поколения.“

 

Мариета Тошкова:

„Живея в Норвегия от около 20 години, но следващият месец ще бъде последният ни тук.
Решено е! Децата вече са в България – при роднини, а ние се прибираме в края на август.

Мечтая за работа с нормално работно време, адекватно заплащане и човешко отношение… а защо не и собствен бизнес?

Умирам от страх за всичко, което ни предстои.
Едната ми дъщеря е с диабет и е на инсулин. Наскоро ѝ се наложи да потърси спешна помощ в болницата в Панагюрище, но ѝ беше отказан преглед заради липсата на детски ендокринолог. 🙈
Останах в шок и ужас. За щастие, състоянието ѝ не беше животозастрашаващо и тя успя да изчака до следващия ден, когато беше приета в болницата в Пловдив. Там ѝ обърнаха прекрасно и професионално внимание.

Ето от това ме е страх най-много – да не загубя някой от близките си заради недостиг или лошо организирано здравеопазване.“

 

Димтрина Гаврилова:

„От 20 години живея в Италия. Грижа се за възрастни и болни хора.
Планувам завръщането си през 2027 г., когато се пенсионирам.

Млади хора, аз ще бъда пенсионерка и не мога да обещая много.
Но времето е ваше! Само вие — тези, които сте били извън България и сте натрупали богат опит (сигурна съм, защото и аз научих много) — вие можете да промените България.

Не се делете. Обединявайте се, за да се възроди България.“

 

Иван Иванов:

„Здравейте на всички!
От януари 2007 година живея и работя в Англия, в Телфорд — град, близо до Бирмингам. Работя в сферата на информационните технологии и логистиката.

Броя дните, когато ще събера най-важното от багажа си и ще взема еднопосочен билет за София.

Бих съкратил това време, ако намеря подобна работа около родния ми град Ловеч или в областта.

Пожелавам успех на всички ви и стискам палци мечтите ни да се сбъднат по-скоро!“

 

Даниела Стоянова:

„Живея в Ексмут – крайморско градче в югозападна Англия. Емигрирах преди 18 години.
Тук съм със семейството си.

Бих се върнала в България, ако имаше:

• по-малко бюрокрация,
• по-добри възможности за собствен бизнес,
• и повече спазване на законите – от всички.“

 

Теодора:

„Вече 20 години живея в САЩ и работя във финансовия сектор.

Това, което ме притеснява най-много при мисълта за завръщане, е:

• здравеопазването,
• убийствата по пътищата,
• безнаказаността и безхаберието на избрани лица и институции.

Винаги съм работила за промяна и бих участвала активно и в България,
но не съм сигурна дали реални промени наистина се случват — или само когато има интерес за облагодетелстване.

Четейки постовете на вече завърналите се, се надявам един ден и аз да напиша такъв пост —
и да бъда щастлива със семейството си в България! ❤️“

 

Цветанка Загорова:

„Като чета вашите публикации, осъзнавам, че ние, българите, вече имаме самосъзнание!
А това означава, че сме сила, която може да промени не само България, но и света!

Светът, такъв какъвто го познаваме, си отива.
Нека ние, българите, заедно изградим нашата Нова България!

Според мен най-важното е съединението на нашите идеи, цели, мисли, действия и сърца – за общото българско благо.

Живея в Сирия от 32 години и не съм се връщала в Родината вече 15 – от началото на войната тук.
Сега се връщам с моето семейство и със съпруга ми – сириец, завършил инженерство в университета в Бургас.

Видяхме смъртта в очите, но прогледнахме за истината:
"Съединението прави силата!"

Надявам се всички ние да се обединим, да работим и общуваме заедно –
за доброто на децата ни, за доброто на нашата прекрасна страна!

Ако се подкрепяме, всички проблеми в обществото ще имат решения.

Ние се връщаме окончателно след месец!

Благодаря ви за прекрасните послания!“

 

И накрая, ще завършим с думите на създателят на Фейсбук групата „Ела си у дома“, Ленко Кабаиванов:

„Хайде да видим, как може да променим България с нашите желания и намерения, през позитивен фокус и градивност!

Защо е нужно все да чакаме нещо да се случи, за да предприемем действия?! 

Нашата Родина е една!  Нима на Запад всичко е идеално?!

Целият свят е вече в хаос!

Нашият изстрадал НаРод е древен и мъдър, нека бъдем търпеливи. Едни ще се променят и ще се въздигнат, други не. Вече е време разделно!

Ако сте чувствителни към тази материя и вече я усещате, то затова сърцето ви дърпа. Майка България ви дърпа, знаете, че вече е дошъл момента да се завърнете към корена и нищо друго няма значение. Имате силна вяра и знаете, че ще се справите у дома, защото сте минали през какво ли не в чужбина.

Освободете се от страха! Действайте смело и сбъдвайте с размах у дома! Сега! Ако душа ви страда, не губете време!

Всичко друго е безсмислено, ако сърце не е на място!

България е на кръстопът и се въздига! Бъдете активни участници в това Възрождение! Нека пишем история заедно у дома!