Като дете исках да стана най-добрият търговец в света

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Пламен П. Попов, на 42 години, баща на изумителен син Пламен П. Попов - Младши. Гларус трето поколение от Бургас. До 10 годишна възраст израснах летата буквално на плажа на къмпинг Юг. Занимавам се с предприемачество от 25 години като последните две от тях пиша, като хоби, книга за брандинг - “Ш*баният брандинг”, от която вече са продадени близо 2000 броя и предстои да отпечатам през август.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете много обичах да се аргументирам. С течение на годините разбрах, че адвокатите се аргументират и реших, че искам да бъда адвокат, за да мога да излагам тези. В последствие се отказах от тази си идея, защото установих, че като търговец ще мога да се аргументирам разполагайки с доста повече свобода от адвокатите. Тогава реших, че искам да стана най-добрият търговец на света.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Историята с първите ми изкарани пари е много забавна, поне за мен. И не беше никак забавна за родителите ми към онзи момент 😀 Както споменах летата прекарвахме на къмпинг Юг, където държахме павилиона за сладолед на входа на плажа и магазина за плод и зеленчук. Да, това беше преди падането на комунизма и нямаше конкуренция все още - по едно от почти всичко. Та павилиона беше позициониран точно на входа на плажа, а срещу него, на около стотина метра, бяха настанили удобно барчето на къмпинга. Там се събираха, общо взето, всички собственици на някаква търговска дейност, управителите на базата и се смесваха с чехите туристи. Една вечер около 20:00 часа, всички вече бяха в барчето и купона започваше, на плажа почти нямаше никого и майка ми и баща ми бяха оставили павилиона за сладолед отворен и бяха седнали с останалите. В един момент виждат, че пред павилиона се завихря опашка и майка ми разказва: “Видяхме само една малка ръчичка, как подава фунийка сладолед през шубера.” Оказва се, че съм продавал сладолед на последните плажуващи за 50 стотинки броя, вместо за обявените 17 стотинки, защото не  съм можел да смятам и връщам ресто. Когато нашите идват на павилиона да си върнат отново контрола над търговията със сладолед чехите отказват да поръчват на тях и искат мен. Така спечелих първите си пари, които, разбира се, не останаха при мен.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Средата винаги побеждава личността. От ранна детска възраст основата идва от семейството. Но не през това, което казваме на децата, а през това, което виждат, че правим. Нелепо е да обясняваме на дете, че не трябва да пресича на червено, докато “с нас е безопасно” и го правим хванали го за ръка на следващия ден. нелепо е да искаме детето ни да учи, а да нямаме една книга вкъщи. Това е базата, върху която стъпва всяко дете изграждащо се като личност. След това идват приятелите, първо в детската градина, а след това и в училище. Те проявяват навиците на своите родители и по този начин изборът на учебно заведение на детето се превръща във второто най-важно решение за едно дете. преди години не толкова, но днес особено влияние имат социалните мрежи. Тяхното влияние е все по-осезаемо и дори успява да  надделее над семейните навици там, където те са особено слаби. За мен няма точна рецепта, която да работи като панацея за хубав приемр и правилно развитие на една личност, защото съществуват прекалено много променливи, но все пак имам следното вярване: колкото по-заето е едно дете със създаване на нещо, толкова по-малко глупости мисли и толкова повече информация генерира, която ще му е нужна, за да получи хубав краен резултат. Спортът със сигурност е нещо задължително, но и работа с ръце, особено при малките, е безценна. Няма по-развиващо действие от това да създаваш/сглобяваш нещо от нулата.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Аз бих заменил думата мотивация с дисциплина. Нека ви дам пример: ако човечеството разчиташе само на мотивация още щяхме да чакаме дъжд, за да жънем реколта и да се храним. Тогава мотивацията е на върха, защото е лесно. дисциплината, от друга страна, ни е  накарала да работим и да създадем резервоара, напоителните системи и то по време на суша, за да превъзмогнем обстоятелствата и пречките. При много хора мотивацията пада, когато условията пречат на резултатите. Дисциплината е алтернативата, която е надежден и безотказен метод. Непостоянството на мотивацията е създало един от най-абсурдните бизнес ниши - на мотивационните коучове и лектори, защото всеки път, когато ти падне мотивацията трябва да си платиш за сеанс. Те са като виаграта, повдига резултата временно, но не решава кардинално проблема и трябва да я купуваш отново и отново.

 

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Майка ми и баща ми са учили в строителният техникум в Бургас. Брат ми завърши туризъм. Решението да стартирам бизнес веднага след казармата и да не вляза в университет беше лично мое. Исках различно бъдеще за себе си. Да, вярно е, че бизнес обучението ми излезе доста по-скъпо и дълго, но и качеството на този емпиричен подход е несравнимо по-високо.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Основните ми лични интереси са хората и нашата психология. През годините съм минавал НЛП курсове, обучения по личностно развитие, по професионално публично говорене, преговори, продажби и прочие и във всички тях психологията е водеща. Интересно ми е да чета литература, която разглежда човешкото поведение и защо и как взимаме решения. Много обичам да вървя с километри и да мисля за стратегии или да анализирам резултати. Обичам да спортувам, но и да си намирам извинение, че нямам време. Тук признавам, че дисциплината ми не е на нивото, на което ми се иска. В професионален план ми е много интересно да създавам бизнес проекти и да селектирам и обединявам качествени предприемачи.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

В никакъв случай. Моята професия е да увеличавам влиянието на българския предприемач. Обединявайки 20 годишен опит създадох нова форма на списание, което упражнява ефективен брандинг и за пет години създадох строителна фирма, предстои фирма за почистване, брандинг компания, десетки приятелства и стотици партньорства в над 15 бизнес сфери. Работата ми изиксва да уча нови неща непрестанно и нито имам желание нито време да мисля за  нещо различно, което да ме огранизи само в една сфера.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Животът ме е научил, че няма никакво значение кой какво казва, за каквото или когото и да е. Думите са нещо моментно, което е тясно свързано с моментния интерес или емоция. Аз вярвам, че брандингът е усещането, което получава някой, когато чуе нашето име. И в тази връзка личният брандинг може да бъде високо волативен. Никога еднакъв у всички хора. В този смисъл това доказва максимата, че никога не можеш да си само добър или само лош за всички. Така, че по-доброто решение винаги е да бъдеш себе си, отколкото да се опитваш да угодиш на някого. Това, което чувам от години и бих искал да продължавам да чувам е, че съм истински. Без значение дали ме харесва някой или не.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Не винаги съм в добра кондиция или настроение. С риск да се повторя, ще се повторя - дисциплина. Да правиш нещата, които не ти се правят в този момент е победа над себе си и обстоятелствата. Тук не говоря за мотивация, говоря за човешкия фактор, той е и най-рисковия. Ние сме просто хора, попадаме в тъпи ситуации, разделяме се с любими хора, разболяваме се, ядосваме се, катастрофираме. Но истината е, че света не спира да се върти. Моят начин да се справя ако денят наистина е лош в емоционален, енергиен план е да спра. Спирам за час, два, ден, но през това време работя със себе си. Осмислям защо съм в това състояние, намирам прагматично решение, след това разписвам задачите си като точки и започвам да ги изпълнявам. Така излизам от нездравословни емоционални състояния бързо.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Да не чатя за важните неща, а да ги изговарям вербално. Да давам нужното време на себе си и на другите да намерим центъра си и след това да вземем информирано решение относно ситуацията. Понякога правилната комуникация е преустановената такава.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Бил съм много беден, бил съм и богат. Светът е създаден по начин, който робува на парите. Влиянието на разплащателните средства, лев или евро или долар, е огромно и истината е, че те никога не са достатъчни. Това е парадокс. Ние можем да живеем с много и с малко, но колкото повече имаме толкова повече ни трябват. 99% от милионерите се страхуват за парите си повече, отколкото хората, които са на заплата например. Ако някой каже, че парите нямат значение ви лъже, най-често, защото няма пари и тази мисъл му помага да приеме ситуацията си по-леко. Разбира се, парите не носят щастие или здраве, макар, че с пари можеш да си позволиш по-добро лечение, но, за да живееш нормално влиянието на парите е неизбежно. Поне за сега.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да не отбиват номера! Ако сте на работа, работете. Ако не ви се работи, напуснете и намерете това, което ви се работи. Не губете времето си в мързел и извинения, защото ще потънете в тиня от посредственост.