Когато съдбата спасява живота ти 4 пъти в рамките на 7 дни

Представете се с няколко думи..

Казвам се Бисер Кунчев, автор на https://careerdailynews.com/ - модерна и интуитивна кариерна медия, създадена изцяло с изкуствен интелект. Платформата комбинира интересни възможности за изграждане и презентиране на личен, корпоративен и емплойър брандинг, чрез генериране на съдържание в 10 различни категории. Развива се и като сторителинг за кариерна философия, опит и вдъхновение, благодарение на привлечените лица от всички индустрии на бизнеса. 

В кариерното си развитие съм управлявал проекти в сферата на „Маркетинг и реклама“ и „Човешки ресурси“, както и съм бил радио и телевизионен водещ.

За Вас пътуването по света е?

Пътуването по света е предизвикателство, което е несравнимо с каквото и да е друго наше усещане. То отваря сетивата ни до краен предел. Но, всеки от нас вижда и се впечатлява от различни неща на едно и също място. Пътуването е филм, който всеки разказва по свой уникален начин. То е огледало на самите нас. Всеки вижда това, което отразява и описва всички наши вътрешни нагласи за живота като цяло. Пътуването е реалност, в която всеки от нас иска да бъде. Тя е такава, каквато ние искаме да бъде.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Видял си много, когато спреш да броиш и този факт не ти прави никакво впечатление. Всяко пътуване предлага и предполага изживявания, които да разказваме на близки и приятели. Но, няма как да не разкажа едно от тях, което може да ме накара да изтръпна, дори само когато се сетя или пиша за него. Годината е 2016-а. Със съпругата ми отидохме на т.нар. „меден месец“ в Тайланд. Комбинирахме 5 дневен престой в Бангкок и 8 дневен в Ко Самуи. В последния ден в тайландската столица, отидохме на разходка в един от парковете, наречен Чатучак, където се намира един от най-големите открити пазари в света с 15 000 сергии и близо 200 000 посетители дневно. В самия парк срещнахме стара тайландка, която продавайки ни постелка за трева ме погледна право в очите и ми каза „Никога няма да се прибереш у дома!“

В интерес на истината, приех думите и без да обърна абсолютно никакво специално внимание. На следващия ден отидохме в Самуи, където ни посрещнаха други две български семейства, наши близки приятели от София. Установихме се, планирахме 3 екскурзии и започнахме да се наслаждаваме на престоя си в малка къщичка на плажа (идвайки от стая на 74-и етаж в Бангкок, в известния хотел Байоке Скай). И….всичко започна някъде тук. На първата ни екскурзия се катерихме с въже на стръмна планина, с пешеходен, но много екстремен път, с много участъци, в които въжето беше задължително за нашата сигурност. В един момент загубих равновесие и излетях, но успях да падна на скала, която сядайки да не нанесе поразии, но ми разрани и двата крака и ми скъса обувките. Случаен датчанин, минаващ по маршрута ми сподели резервен негов чифт, за да мога да сляза обратно. Дотук добре…размина се…въобще и не се сетих за старата тайландка, реших че е временна липса на концентрация. Още на същата екскурзия дойде предизвикателство номер 2. Трябваше с кану да гребем със съпругата ми, минавайки през опасна лагуна. Освен това, вместо тайландците да спазят процедурата и да има човек пред лодките и такъв зад цялата група, ние останахме последни. Това предвещаваше изненади…и те станаха факт. Трябваше да минем под скалите на лагуната, с изключително заострени множество върхове, буквално да полегнем в лодката, за да можем да преминем. Но и двамата сме много високи, което допълнително носеше леко напрежение. В един момент кануто ни се обърна и…добре, че бяхме с жилетки, тъй като не сме добри плувци и двамата. Първосигнално запазихме спокойствие и двамата, взех витлото и с едната ръка се подпряхме на скалата с острите ръбове зад нас, а с другата се държахме за лодката. Вълните прииждаха, въпреки лагуната, а ние вече придобивахме леко уплашен вид, защото никой не чуваше виковете ни за помощ. В един момент изпуснах витлото, което означаваше, че на следващата вълна ще е опасно, тъй като буквално може да ни тласне в острите скали…това и стана, а ние продължавахме да викаме за помощ. В един момент една от двойките ни приятели разпознаха гласовете ни и изпратиха помощ, но докато дойдат тайландците, се наложи да се подпра и оттласна от скалата, заради поредната вълна. Точно преди да дойде спасението, това ми действие (за да разберете остротата на скалите) доведе до скъсване на месо от двата пръста, с които се оттласнах от скалата. Да, спасителите дойдоха в последната възможна секунда, качихме се отново на кануто, за да довършим маршрута…след тази история, отново не направих връзка с жената тайландка. Продължихме напред…към следващата екскурзия…там се качихме на слон…който полудя…започна да се мята, в момента в който свършиха мини банани, които любезно му подавахме като платена допълнителна атракция. Стана страшно…тайландецът слезе да го успокоява и заедно взехме решение да не изпълним целия преход, а да се върнем на платформата за слизане. Но, слонът не подаде крак на тайландеца да се качи обратно, за да ни отведе. Тръшкането продължи…момчето успя да се качи в един момент и ни каза да пазим тишина и да не възклицаваме нищо. Прибрахме се трудно и с много треперене. Възловият момент беше, когато свършиха бананчетата и аз казах на съпругата ми да не го посяга към хобота му и да не го подлъгва, че имаме още. Шест дни по-късно в същия парк се разиграва подобна история, която е документирана в интернет с англичанин на 36 и дъщеря му на 16. Идва моментът със свършилите банани и те посягат към хобота на слона и вероятно същия слон полудява отново…убива бащата, ранява тайландеца, дъщерята успява да избяга и разказва историята, която и ние видяхме с очите си седмица преди това, но с успешен край в нашия случай. Вече станаха 3 истории с късмет…дали предстоеше още нещо? Как мислите…да, разбира се…взехме бърза лодка два дни по-късно, за да посетим остров на близо 2 часа и половина от Самуи. Всичко беше наред, когато малко преди да стигнем острова излезе страшно вълнение, в което хората започнаха да повръщат, а английско момиче припадна…връщането беше кошмар като по филмите. Капитанът на бързата лодка след два часа престой на острова ни каза „Гледайте ме в очите и ме слушайте внимателно, ако искате да ви прибера живи…“…това изказване втрещи всеки един от пасажерите, които бяха над 30. Някои от тях решиха да останат да нощуват на острова, други купиха билети за голям кораб…в този момент аз взех решение да сменим транспорта и ние, защото гледката беше страшна. А, нямаше как да останем, защото прогнозата беше за 2 дни буря и щяхме да изпуснем полета за България. Истински късмет беше, че носех пари, при положение, че тези екскурзии минаваха с всичко платено и за храна и за престой. Носех точно толкова, колкото да купим билети за огромен катамаран за 460 души. Последните възможни билети...качихме се на борда. Излизайки в открито море, кошмарът беше титаничен…огромни вълни, а катамаранът летеше и на всяко приземяване опасността да се обърне беше колосална. Затвориха херметически вратите, спряха климатиците, а персонала беше пребледнял. Не след дълго хората започнаха да крещят, да се молят, да повръщат…морето някак се отваряше, попадахме в дупка с огромни вълни, черни като катран. Адреналинът измести страха, никой не можеше да мисли адекватно, шумът вътре ставаше все по-непоносим…всеки се молеше на какъвто език знае. Всичко това продължи 3 часа и малко…стигнахме живи, слава на Бога…шансът за мен това да се случи, беше по-малък от 1 процент…уникален кошмар…който можеше да се види само по филмите…е, тогава се сетих за тайландката…и страхът ме превзе сериозно. Чудех се какво още предстои…прибирайки се в къщата ни, прочетох че Тайландското министерство на Туризма е обявило 3 дни забрана за влизане в открито море…но, нали са ни продали екскурзии, там пари не връщат…решили, че ще пробват, пък каквото стане…Прибрахме се в София и често се сещам за този случай. И не само…написах книга, налична е на 20 езика, имам наличен драфт сценарии и за филм, написан от братовчед на известния български актьор Юлиян Костов. Опитах се да превърна историята и във филм, но след среща с добре известни български компании и хора, се оказа, че това е изключително скъпо начинание…но, знае ли човек…един ден..

Историята стана дълга, но вече виждате, че нямаше как да не я споделя. Дори ще добавя и кратко продължение, което не отстъпва на дотук разказното по никакъв начин. Две години по-късно, отново със съпругата ми, само двамата, посетихме 8 града в Япония. Още през първия ден в Токио се случи още нещо интересно, което също ме кара да потрепервам сериозно…в пагодата „Асакуса Сенсо-Джи“ имаше възможност да изтеглиш отвън късметче. Забавното беше, че то можеше да е „добро“ и „лошо“…а още по-интересното е, че лошото не беше никак лоша опция, тъй като изтегляйки подобно, можеше да го вържеш на едно специално за целта място, а поверието бе че се „отърваваш“ от лоша карма. Е, аз изтеглих лош късмет…и знаете ли от какво се отървах? На листчето пишеше „Падна ви се лош късмет, лоша карма, но връзвайки я, вече ще се отървете от нея.“…..и късметът беше „Връзвайки това листче, вече отново спокойно можете да пътувате по вода…“

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Разбира се, повтарял съм много от тях и се чувствам втория път като у дома си. Всяко поредно посещение носи повече увереност, повече време за пропуснатото, повече време да се потопиш напълно в местния живот и традиции. Да, аз не харесвам посещения на исторически музеи, аз се интересувам как живеят хората днес, сега..

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Това се случи още на първото ми пътуване със самолет, преди 25 години, когато бях в един полет с футболния отбор на ЦСКА в посока Минск, като водещ на сутрешния блок на радио „Спорт“ и отговарящ за случващото се в любимия отбор. Имах честта да пътувам до легенди на отбора (тройка места) като Гацо Стоянов и Нако Чакмаков. От другата ми страна стояха Владо Манчев и Ангел Стойков. На полета бяха и Любо Пенев и Данчо Лечков. Дори коментирах 90 минути наживо цялата среща с Шахтьор Солигорск. След първата безсънна нощ, в компанията на Игор Марковски (тогава пресаташе на ЦСКА) и куп познати журналисти, се забавлявахме, но тъй като работата си е работа, трябваше да подготвя първото си включване в 8 сутринта БГ време и да разкажа какво пише в местните вестници. Идването на ЦСКА в Беларус беше отразено на 2 големи страници, като на европейски титан. Реализирах близо 20 минутен, изключително интересен и съдържателен репортаж. Какво се промени в мисленето ми тогава ли? Разбрах, че ако искаш да си истински професионалист, трябва да си такъв от всяка точка на света и да не спираш работа по време на отпуск, за да не губиш ритъм. Години след това работех и връщах разговори и мейли супер бързо, независимо дали времето е с 6 часа напред или назад. Не приемам откъсването от работа и да не отговарям на мейли, да не вдигам телефон…никога досега не съм предавал работата на друг колега. Твоята работа си е твоя и трябва да бъде свършена по възможно най-добрия начин, без мрънкане и оправдания.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Научавам всеки път, че умея бързо да се адаптирам към всякакви условия, без да губя себе си и ценностната си система.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Аз съм много контактен човек и задължително се запознавам с много хора още в самолета и по време на пътуване обменяме идеи. Както споделих по-горе, вълнува ме как живеят хората днес, какви са обноските им, как са облечени, как се изразяват, къде ходят и какво правят през свободното си време, какви са работните им традиции и верую. Интересува ме как тече реалния живот в магазина, в ресторанта, в транспорта, в парка…попивам от всичко, променям се, опитвам се да надникна в „мотиваторите“ на хората от цял свят за това, как искат да живеят и какво да постигнат, премерено любопитен и с огромна жажда да учи от всичко и отвсякъде.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Да, разбира се. Обичайно разменям контакти с повечето хора по света, с които говоря повече от 5 минути и впоследствие поддържам връзка с всеки един от тях, следя тенденции от мястото на събитието.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Умението да общувам с най-различни хора, да чувам техните съвети и за работата и за живота. Да виждам и да чувам какво е важно за развитието на един бизнес във всяка една точка на света. До голяма степен психологията на местното население в различните ширини, дава добра обратна връзка за построяването на пасианса и как да позиционираш бизнеса си на тази територия, за да бъде успешен. Разбира се, навсякъде правят грешки и то много, но не спират да се развиват и да искат да вървят напред.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Да, това безспорно е Тайланд. Там има от всичко по много и в радиус от един километър, човек може да види толкова различни неща и човешки емоции, че да прекрои многократно вижданията и очакванията си за живота. Неслучайно, през 2011 година стартирах проекта си във Фейсбук, който към днешна дата има 545 000 последователи от цял свят, имам и запазена търговска марка, под чиято имах успешен стартъп преди години, който спря на старта на Ковид.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

В непозната страна няма как да си разсеян, там съм супер концентриран и все по-мотивиран да видя достатъчно много и от това място, на което се намирам. Аз не си губя времето никога. Ставам рано, обикалям цял ден, често и нощ…сънят в друга държава е последната ми грижа.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Има, разбира се. Всяка една страна може да е такава, ако искаш и позволиш да бъде. Най-силно се усеща това чувство и желание в Азия, конкретно за мен, това се случи при посещенията на Япония, Хонг Конг, Макау, Куала Лумпур и Сингапур. В Европа Виена е мястото, което носи едновременно спокойствие и мотивация до краен предел.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

За мен и в България и в чужбина няма рязка граница между двете и те са неразривно слети, но се чувствам добре и в двете направления. Не мисля, че някое от двете има право да се сърди и да страда..

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Човекът определя стойността им, а не мястото, на което се намираш. Парите трябва да са награда за добре свършена работа, да носят удовлетворение по начина, по който си ги изкарал. Иначе, парите са важни навсякъде, където си. Те са наш слуга. Те ни показват дали можем да сме добър лидер. Ако не умееш да управляваш парите си, не можеш да управляваш нито живота си, нито екипа си.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Никога това не може да ми е цел. Пътувам, за да видя света и хората как живеят, а идеите идват от само себе си…ако имаш очи да ги видиш и разпознаеш. Както споделих в началото, на всеки очите виждат различни неща и по различен начин. Това определя всичко останало – желания, очаквания, развитие…

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Те тези уроци се учат там, където се намираме във всеки един момент. Няма определено място, което да даде по-добър урок. Може да покаже само нюанси и да си сверим часовника „Къде сме ние?“

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Не е по-добре, а е задължително условие за всеки уважаващ себе си и живота си човек.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Не е важно къде си, а ти кой си. Ако правилно идентифицираш ти кой си и се опознаеш добре, ще се чувстваш в свои води навсякъде. Смяната на местата е просто физическо упражнение, умственото винаги е там, където сме си го локирали сами. Мястото на което си дава различна храна на съзнанието, но пътят, усещанията и логиката са дълбоко в нас самите.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

България е отлично място, в което да си напишеш домашното и на което грешките не струват толкова скъпо, както където и да е другаде. Но, ако искаш да се развиваш и имаш подобни идеи и възприятия, то истинските уроци са навън, а там трябва да си много добре подготвен, защото има и непоправими грешки.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Най-добрата идея се ражда спонтанно и всяко едно място по света може да е нейното гориво, което да я разпали. Мястото на реализация често няма връзка с мястото, на което една идея е възникнала. Тя е в главата ни, а къде ще отидем ние да я развием, зависи от нас самите и нашите възприятия за логика и правилност.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Япония – задължителна, за да се научим на ред, дисциплина, да не мрънкаме и да видим света след десетки години…

Тайланд – има от всичко и за всеки.

Хонг Конг – как големите идеи не зависят от площта, а от размаха ни.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

В живота има две важни „З“ – задължения и забавления. Първото го има всеки, мислете за второто…нямате време!