Не давай най-доброто от себе си на хора, които не могат да го оценят

Представете се с няколко изречения..

Здравей! Аз съм Мартин Желязков – основател и CEO на Z-Consult, първата премиум консултантска агенция за дигитален маркетинг в България. С маркетинг се занимавам още от 2008 г., а през последните години фокусът ми е изцяло върху стратегическо SEO, цялостни маркетинг стратегии и развитие на бизнеси към нови пазари. Виждам Z-Consult не просто като агенция, а като мост между бизнеса и реалните резултати в дигиталната среда.

Какъв мечтаехте да станете като дете?

О, определено спортист. Играх футбол почти 10 години, тренирах бойни изкуства, тенис на маса, бягане – буквално всичко, до което имах достъп. Разбира се, не стана нищо от това в крайна сметка, но пък... не съжалявам. Животът си знае работата.

Иначе имам 3 образования – средно специално (електротехник), бакалавър по икономика и мениджмънт и магистратура по финансов мениджмънт. И макар и да не работя директно по дипломите си, те ме изградиха по свой си начин. Може и да не реализирах детската си мечта, но пък намерих посока, в която се чувствам на място.

Кога изкара първите си пари? Разкажи нещо любопитно.

Беше още на 13. С един съсед направихме форум с игри и награди. Представи си форум тип 2008-а – phpBB, картинки, наградки, ангажирани потребители. След около година се свърза с мен човек, който искаше да рекламира при нас. Аз – хлапе на 13, му се представих като 20-годишен в чата, за да ме вземе на сериозно (смях). В крайна сметка продадохме форума за четирицифрена сума – и това по време, когато средната заплата беше двойно по-ниска.

Най-забавното? Част от парите получихме в... кутия за обувки! Човекът имал обувен бизнес. Останалите – по банкова сметка, която родителите ми ми откриха с леко притеснение дали не правя нещо незаконно (смее се). Те не знаеха какво точно правя, но винаги ме подкрепяха. И това значеше всичко.

Кои фактори според теб изграждат личността в ранна възраст?

Много индивидуално е. При мен – спортът ми даде дисциплина. Вкъщи винаги имаше подкрепа – помагаха ми с уроците. Бях отличник и се гордея с това.

Но ключовото дойде с компютъра в 5. клас. Тогава нямаше интернет първите месеци, но аз разглобявах, инсталирах, краквах Symbian телефони, правех сайтове. На 12 години се учех на HTML и CSS, на 13 вече имах първия си сайт и форум, който влезе в топ 5.

Четях много – фантастика, енциклопедии, мотивационни книги. „Богат татко, беден татко“ я четох на 13. И да, може да звучи смешно, но е по-полезно от 2 часа TikTok.

Никога не съм бил по купони. Дори на дискотека за пръв път излязох на 19. Прекарах страшно много време в учене, себеобучение и изграждане на ценности. Може би точно това ме е спасило в трудни моменти по-късно в живота.

Настъпи ли някаква съществена промяна във възприятията ти, когато порасна?

Абсолютно. На 19 години започнах да живея сам. Наех квартира, започнах работа, плащах си всичко сам. Беше шок – все едно се изстрелах в реалността. Нямах идея какво искам, живеех ден за ден. Но тези години ме изградиха – научиха ме на дисциплина, упоритост и самостоятелност.

Минах през години на лишения, глад, безпаричие. Имаше моменти, в които можех да тръгна в погрешна посока, но не го направих. Благодарен съм, че родителите и най-близките ми хора винаги бяха до мен. Това е най-ценното.

Кой взе решението какво да учиш след училище?

Аз. Завърших професионална гимназия като електротехник, но бързо осъзнах, че това не е за мен. Исках маркетинг – не знаех защо, но усещах, че ми е вътрешна посока. Кандидатствах, приеха ме, и си казах: „ОК, не знам къде ще ме отведе това, но искам да съм аз този, който решава.“

Какви са интересите, уменията и хобитата ти днес?

Основният ми интерес продължава да е дигиталният маркетинг, но през последните години фокусът ми все повече се измести към бизнес стратегия, автоматизации и работа с AI. Обичам да изследвам как действат най-добрите – не да ги идеализирам, а да разбера как са започнали, какви са били трудностите им, как са стигнали дотам.

Много важен момент за мен беше 2018 година, когато започнах работа в Netpeak Bulgaria. Това беше периодът, в който получих реална платформа да се развия професионално – да уча от най-добрите, да работя с големи бизнеси и институции, да изградя контакти и репутация, и да тествам знанията си в различни ниши. Мога с ръка на сърцето да кажа, че голяма част от моя сегашен публичен образ е резултат от тези години опит там.

След като създадох Z-Consult, успях да приложа всичко, което бях научил – като вече добавих и автоматизации с AI, които сведоха ръчната работа до минимум в агенцията. Работата ми в момента е изцяло насочена към стратегическо мислене, изграждане на стойност за клиента и дългосрочно партньорство.

Честно казано, в момента не ми остава време за хобита в традиционния смисъл. Всеки свободен момент е инвестиран в развитието на бизнеса и в семейството ми. Но това е избор, който правя с пълно сърце.

Би ли сменил професията си?

Не. Трудно е, напрежението е голямо, отговорността също. Но това е свободата – да знаеш, че ако нещо не се получава, отговорен си ти. И това е силата.

Интересът ми към AI и автоматизациите само се задълбочава. Според мен големите революции в тази сфера тепърва предстоят – до 2030 г. ще видим технологии, които дори не подозираме сега.

Какво искаш хората да казват за теб, когато не си в стаята?

Само едно: „Благодаря ти, че ми помогна.“ Не искам друго. Не търся известност, не търся признание. И да, с времето някак се получи личен бранд – хората ме спират, пишат ми, благодарят ми. Но това никога не е било самоцел.

Важно е да можеш да помогнеш, без да очакваш нищо. И да имаш вътрешния мир, че си дал, без да броиш.

Как се справяш с ежедневния стрес и запазваш мотивацията си?

Старая се да запазя баланс. Емоционалната интелигентност и адаптивността са ключът. Не винаги най-умният побеждава – побеждава този, който се адаптира най-добре.

Общувам постоянно – преподавам от години, над 15 000 души са минали през курсовете ми. Това ме научи да чета хората, да усещам ситуациите, да действам с разбиране, а не с его.

Какви уроци научи за комуникацията с различни хора?

Понякога трябва да отстъпиш, дори когато си прав. Не винаги е нужно да казваш всичко, да доказваш всичко. Понякога тишината е най-силен отговор.

Не давай най-доброто от себе си на хора, които не могат да го оценят. Остави ситуацията сама да покаже кой кой е. И най-вече – не се насилвай да бъдеш разбран от всички.

Какво мислиш за парите?

Парите са нужни – няма спор. Но не са всичко. За мен те са резултат, не цел. Ако работиш добре, ако помагаш, ако градиш стойност – парите идват.

Щастието ми е в семейството – жена ми, детето ми, родителите ми, приятелите ми. Те са причината да се чувствам богат. Всичко останало е бонус.

Най-ценният кариерен съвет, който би дал?

Не се отказвай. Действай. Бъди малко нахален, много упорит и безкрайно целеустремен. 80% от новите бизнеси не оцеляват и 6 месеца – не заради лоша идея, а заради липса на постоянство.

Животът не е лесен, но пътят си е твой. Ако го извървиш – ще знаеш, че си стигнал със собствени крака. И това няма как да ти го вземе никой.