Не губете поглед от голямата картина и вървете с малки, но последователни стъпки

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Вяра Михайлова – мечтател по душа, стратег по мислене и човек на действието. Виждам голямата картина, дори когато другите още гледат скицата. Обичам да започвам нови неща, но не просто от ентусиазъм, а с идеята да ги доведа докрай, да им дам посока, структура и стойност. Вярвам, че решението винаги съществува – просто трябва да го намериш. Представлявам френската компания OuiLive за България и съм основател на Social Club VIP Moments – пространство за идеи, връзки и развитие, създадено с много визия и още повече сърце.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Още преди училище бях в центъра на детските игри – организирах, водех, измислях правила, които почти винаги включваха елемент на учене. По-късно, в гимназията, когато написах първото си есе на тази тема, ръката ми просто записа: „Искам да науча нещо толкова добре, да го владея толкова дълбоко, че после мога да го предавам на другите, да бъда полезна с това.“ Това усещане никога не ме е напускало – търся, откривам, развивам и давам нататък!

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах още на около 5 години, когато организирах игра, наречена "пазар-игра", за ужас на бабите в пространствата около блока. Събирахме люляк, украсявахме го, правехме букети и ги продавахме на минаващите хора. Винаги съм имала усещане за предприемачество и желание да разполагам със собствени средства.

От пети клас започнах да работя всяко лято – била съм барман, сервитьор, помощник в кухня, рекламно лице и дори модел за известно време. До 12 клас вече работех в офис среда, а след това започна истинската ми професионална кариера.

Ретроспективно осъзнавам, че винаги съм искала да измисля нещо, да го развия, да го монетизирам и да съм финансово самостоятелна.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Средата е ключова за изграждането на личността – семейната, училищната и приятелската. Аз израснах в предприемаческо семейство, където видях от първо лице какво означава отговорност и инициативност. Още от малка наблюдавах как се създава стойност и се поема риск.

Моята рецепта за любознателност и личностно израстване включва човешко отношение, търсене на истинската нужда на човека отсреща и емпатия. Литературата на Дейл Карнеги е била особено полезна в този процес – и като разбиране, и като практическо приложение.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Когато си човек с потенциал и с времето надградиш и опита, но запазиш човечността, емпатията и мотивацията си – тогава се превръщаш в търсен партньор. Това, което се промени при мен с годините, е осъзнаването, че не всичко е на всяка цена. Започнах да избирам с кого да правя бизнес – не само по идеи, а и по ценности. И този избор се научих да правя по трудния, но важен начин.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Когато дойде моментът за избор на образование, родителите ми имаха визия, че мога да бъда добър адвокат. В последния момент обаче осъзнах, че това не е моето призвание. Те ме подкрепиха напълно да избера сама какво да уча и така е било през целия ми път.

Притежавам няколко висши образования – история, журналистика, PR, бизнес администрация, мениджмънт и лидерство, психология. Съвсем наскоро завърших и обучения за треньор и нутриционист.

Вярвам, че всяко едно образование, което съм избрала, има своето място и смисъл. Радвам се за всички, през които съм преминала, защото всяко от тях ме е изградило по различен начин.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Имам силен интерес към психологическата страна на нещата и човешките взаимоотношения. Обожавам да пътувам – това ме презарежда и вдъхновява. А фитнесът е част от живота ми вече над 15 години – той ми дава и физическа, и психическа сила.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Определено при мен пълна смяна на професията е малко вероятна. Аз съм човек, който обича да развива – бизнеси, екипи, хора. Да назначавам, да обучавам, да изграждам. Това ми е силата и не бих го заменила. Бих променила бранша или сферата, в която работя, стига да вярвам в това, което предлага – да е качествено, смислено и с хора, с които искам да съм заедно в процеса.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих се радвала да чуя точно това, което и сега често чувам – че съм човек, на когото може да се разчита. Че имам широка, но подбрана мрежа от контакти, подхождам с внимание към качеството и мога да препоръчам хора, места или услуги, на които наистина вярвам. Щастлива съм, че хората ме търсят за съвет и ме свързват с точност, добър вкус и реална стойност.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Старая се да поддържам баланс чрез ясни приоритети и дисциплина, но най-вече чрез грижа за себе си – физически и психически. Фитнесът е неизменна част от ежедневието ми - презарежда ме и ми помага да управлявам стреса. В същото време се стремя да остана адаптивна, да приемам промените като възможности, а не като пречки. Меките умения – като емпатия, търпение и комуникация – са моят компас в сложните ситуации. Така успявам да поддържам добра кондиция и настроение, въпреки предизвикателствата.

 Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Един от най-важните уроци, които съм научила, идва от Дейл Карнеги – да подхождаш към всеки човек с истински интерес и уважение. Той учи, че всеки обича да бъде чуван и разбран, а това се постига чрез искрено внимание към другия. В моята комуникация винаги се стремя да помня детайли за хората, с които говоря, и да проявявам емпатия, за да изградя доверие и искрена връзка. Това не е просто техника, а отношение, което носи успех и устойчивост в отношенията.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важни – чрез тях оцеляваме и имаме повече възможности и щастливи моменти. Винаги съм съветвала хората да направят своята сметка колко им струва животът на месец и да определят своя „критичен минимум“. Така могат да разберат колко пари им трябват за основните нужди и за какво искат да се борят допълнително. Не подкрепям идеята за безкрайно трупане на пари, а вярвам в баланса между работа, среда и доходи – това носи истинско щастие.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Най-ценният съвет е да не губят от поглед голямата картина и да вървят с малки, постоянни стъпки. Успехът идва бавно, а провалите са част от пътя – те често ни дават най-ценните уроци и нова сила да продължим.