Нищо не е в състояние да ме мотивира да направя нещо, ако не вярвам в него и не го искам

Представете се с няколко изречения..
Аз съм Христина, на която денят започва рано и с усмивка. Хората (или поне онези, които гледат телевизия) ме познават от екрана на Българската национална телевизия, където от 2019-та водя сутрешния блок "Денят започва". Нищо в телевизията не ми е чуждо, май само аутокю не съм въртяла :) Бавно и полека, но и целеустремено и упорито вървях по пътя си до тук. И все така не спирам, още път има пред мен — с любопитство и много желание за работа продължавам да правя това, което най-много обичам и съм мечтала в професията — да бъда журналист в обществената телевизия.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?
Когато бях съвсем мъничка, исках да стана учителка. Вкъщи се разиграваха сцени, в които "строявах" учениците в класната стая, изпитвах ги и бях доста строга впрочем. След това си помислих, че мога да бъда добър адвокат и правото да е моето нещо. Но някак така и не можах да си представя как защитавам в съдебна зала виновници за различни престъпления. И така в 8-ми клас реших, че тъкмо журналистиката е пътят, по който искам да поема.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка.
Никога не съм работила нещо различно от журналистика. Та, ако говорим за заплата и/или хонорар — първите си пари изкарах едва, когато започнах като стажантка в телевизията и паралелно с това работих за едно спортно издание като репортер. По това време бях студентка, може би в края на първи курс. Живеех в Студентски град, сметките ми тогава не бяха кой знае колко високи. Та, с първите си изкарани и спестени пари си купих златен пръстен.
Иначе — от най-ранна детска възраст си докарвах някой друг лев от баща ми и дядо ми за шестиците, които носих вкъщи.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?
Първата ни посока и пример в живота са нашите родители, нашето семейство. След това са учителите. А аз имах прекрасни учители! Приятелската среда ни оформя като личности също.
Днес лесно и бързо можеш да намериш онова, което търсиш. Технологиите са навсякъде. Независимо от това обаче аз предпочитам личния контакт. Хора, специалисти в дадена област, да ми обяснят, да ми разкажат... Търся първоизточниците, чета много документи, не се подготям по преразкази и заглавия. Мисля, че това е важно да се възпитава в младите днес — не да копираш поведение и/или информация, а да стигнеш до нея, да изградиш своя гледна точка, да бъдеш себе си.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?
Не мисля, че съм се променила в това отношение. И преди, и сега, винаги ме е водило желанието да помагам с каквото мога и както мога на хората. Да търся истината. Да се боря за нея. Да питам, без да се притеснявам. Нищо не е в състояние да ме мотивира да направя нещо, ако не вярвам в него, ако не го искам.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите?
Лично мое решение. С пълната подкрепа на моето семейство. И един лек страх у тях — че нещо може да не се получи, както го искам. А бях заложила всичко на една карта — или журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", или нищо. Та баща ми ме убеди да запиша и още няколко "резервни" специалности, за всеки случай. Но веднага, след като минаха изпитите, казах на него, а и на останалите — ако не ме приемат сега, ще ме приемат догодина, няма да се отказвам и друго няма да уча! Слава на Бога — всичко се нареди, точно както го исках.

Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?
Абсолютно правилно! Не си представям живота си по друг начин. Не ги усетих тези 18 години, честно казано. А това се случва само, когато си си на мястото. И обичаш това място.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита.
Хората могат да ме видят на много различни места, понякога и в един ден — в парка, в мола, на кино, на театър, на стадиона... Обичам да прекарвам време със сина си, да играем или да гледаме футбол. Обичам да готвя, мисля, че се справям доста добре. Мога да майсторя много неща, доста сръчна съм, но няма да разказвам, защото съм скромна (хихи).

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?
Не мисля за това сега. Знам, че няма вечни неща, може би ще дойде и този момент. Но не искам да мисля за това сега. Чувствам се прекрасно тук, където съм.
Знам обаче едно нещо със сигурност — каквото и да върша и в бъдеще, ще го върша със сърцето си.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?
Че съм добър човек. "Абе готина е тая Христина :)" Не безгрешна, но честна — в думите, в мислите и действията си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?
Научих се да се радвам на момента, на това, което имам тук и сега. Защото някога само съм мечтала за него. Разбрах, че не трябва да се взимаш твърде насериозно — осъзнах смисъла на мотото "прави каквото трябва, пък да става каквото ще". Научих се да влизам само в битки, които си струват и които мисля, че мога да взема. За нещата, които не зависят от мен или не мога да променя — не се ядосвам и не хабя енергия.
Всеки ден се будя с едно "благодаря". Защото има на какво и за какво да съм благодарна.
В професионален аспект — много е лесно човек да се отпусне и да започне да действа по инерция. Постоянно се грижа за това да ми е интересно, да направя разговора интересен за мен. Често се поставям на мястото на зрителя — аз бих ли го гледала/слушала това. И ако отговорът е да — значи съм на прав път.
Да си призная — и аз имам своите трудни моменти. Моменти, в които изобщо не ми е до "добро утро!". Но в момента, в който чуя шапката на предаването, се "изключвам" от моите емоции. Поглеждам в камерата и знам, че там — в нейното око, има много, много други очи, хора, които заслужават едно ведро начало на деня си. И от сърце им го пожелавам и давам всеки път!

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?
Че хората просто трябва да се приемат такива, каквито са. Твой е изборът с кого да се обграждаш, кой да е в твоя личен свят.
Че няма човек, който да остане безразличен към усмивката. Че доброто отношение и принципните позиции обезоръжават и най-големите ти критици/противници.
Близките ти хора могат да разберат и да ти простят грешките, ако са признати, но трудно биха забравили предателството. Че приятелите трудно се печелят и лесно се губят. А близките — лесно се нараняват, особено ако се приемат за даденост — грижата е повече от любов.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Парите за мен не са цел, а средство. Да имаш и да бъдеш не са самоизключващи се понятия, разглеждам ги като допълващи се. Парите не могат да ме променят. Категорично. Имала съм, нямала съм, после пак съм имала и т.н. И никой не е забелязвал разликата.
Намирам за безсмислено да си задаваш въпроса "достатъчни ли са ми парите?". Отговорът почти винаги и почти 100% е "не" :)
Важно е усилията, трудът и уменията ти да бъдат оценени подходящо. Но ключът тук е какво предлагаш, когато искаш.
На студенти често казвам, че от журналистика в България не се забогатява, да си знаят. Или поне не познавам много богат журналист, постигнал това с честен труд, в полза на хората. Работата ни често е неблагодарна в това отношение. Но хората виждат само лъскавата страна на нашата професия. И може би и така и трябва да бъде.
Много обичам една мисъл — прави нещата не когато имаш време, не когато имаш пари, а когато имаш мерак! Та — правете нещата с мерак и тогава и успехът ще си дойде, и парите с него.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?
Заредете се с търпение. Развивайте се. Не спирайте. Слушайте и "крадете" занаят. Бъдете самокритични, не се задоволявайте с малко, не приемайте посредствеността за нормална. Гледайте надалеч, мислете за утре. Но се радвайте и на постигнатото днес.