Обмисляйте, но взимайте бързо решения и слушайте инстинкта си

Представете се с няколко изречения!

Валентин Кунторов, горд  баща на Даниел на 23 и Михаела на 18 години. Щастлив съм че успяхме да създадем и отгледаме прекрасни млади хора, възпитинани, с ценности и морал. В професионален план - търговец с  повече от 26 години опит. В момента управител на Меркато Сървиз, един от големите дистрибутори на myPOS  и от 3 години консултант по търговските въпроси към Виваком.   

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

В началото бях повлиян основно от приключенските романи, преминах през всичко - индиански вожд, пират, рицар и т.н. След като започнах да се занимавам по-сериозно с баскетбол в Левски, логично мечтите ми бяха свързани със спорта. Продължавам да мечтая и до днес, част от мечтите биват повлияни от това на което съм отдаден към конкретният момент. Може би ако трябва да откроя две, да кажем по постоянни, чрез които разтоварвам и до днес, това е да е да отворя книжарница и да тренирам детски баскетболен отбор. Общото между двете е че не съм направил нито една конкретна стъпка към осъществяването им 😊  

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Може би е редно да кажа че аз израснах в дните на зрелият социализъм, а младежките и студентските години преминаха в дивия преход с неясни правила, неограничени възможности и глад за всичко ново и западно. Първите изкарани пари, в случай че не броим сурвакането на Нова година, бяха от товаро-разтоварни работи в магазините в квартала. Първите по-сериозни пари, разбирай джобни за море и някоя нова тениска изкарах през една от последните летни ученически ваканции. В градинката на Кристал се беше образувал нещо като нерегламентиран пазар основно за западни марки цигари. По това време имаше още Корекоми в които се пазаруваше с валута и дипломатически магазини. За вторите беше необходим дипломатически паспорт, в махалата имахме приятел с известен татко,  бяха с еднакви имена. Не беше трудно да го убедим да вземе паспорта на баща си и да пазаруваме цигари от дипломатическият магазин, после продавахме на Кристал на сгъваема масичка. Разликата между цената на черно и в държавния магазин за избрани беше впечатляваща. Имаше дни в които се налагаше да зареждаме по няколко пъти. Не мога да кажа че съм бил мозъка на операцията, по-скоро отговарях за продажбите и мониторинг на конкуренцията. Следях за цените и предлагането по съседните маси, в момента в който се окажеше че дадена марка е само при нас, вдигахме цените и обратно, също въртяхме бартери с другите търговци. Няма да забравя как размених стекове с цигари за консерви с руски черен хайвер, който в последствие не успяхме да реализираме. Наложи се да занесем по  къщите и да съчиняваме нелепи истории за произхода му.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Формиращите  фактори в моята ранна възраст бяха семейството, спорта и средата. Четях много, никога не е било на сила или по задължение, някак си в семейството успяха да ме провокират, да създадат интерес, така че аз да посегна към книгите и решението да е мое, не взето под  натиск. Спорта ме научи на дисциплина, работа в екип,  самостоятелност и непримиримо преследване на всяка задача. Средата в която израснах, бе нормално хората да се поздравяват дори и без да се познават и да си пожелават „Хубав ден“, да помагат на възрастни и майки с деца. Помня че много обичах да слушам за истории за времената когато бабите и дядовците са били млади и не е имало пионерски връзки и комсомол.

Всичко започва в семейството, там се гради основата която се надгражда в училището и заобикалящата среда. Също много важно е всяко дете да спортува, но без болни родителски амбиции и натиск  за професионална кариера на всяка цена.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Ясно осъзнавам че с напредването на годините, активното  време намалява и се опитвам да не се разфокусирам с дребнотемия или да губя време без да правя нищо съществено. Може би най-важната промяна която настъпи е че си дадох сметка че не мога да  наложа на сила моите възгледи,  ценностна система и начин на живот на хората около мен в личен и професионален план, дори и на собствените деца. И това че не съм успял, да не го приемам като трагедия и провал. Моята мотивация е да се чувствам добре и удовлетворен, да не правя каквото и да е за да се харесам на някого или по задължение  Тичам защото ми е приятно на мен, не за да подражавам, работя в тази фирма,  защото преследвам конкретна цел и работата ми доставя удоволствие. Забелязвам че с напредването на годините вътрешният ми радар работи все по-добре и с по-малки отклонение, бързо засича хората които не са от моята галактика и не споделят моите ценности, но за разлика от преди не опитвам да ги променям, просто преустановявам или ограничавам до колкото е възможно контакта.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Както споделих аз се занимавах сериозно със спорт, бях основен във  всичките представителни отбори за различните възрасти в Левски. Погледнато от днес,  благодарен съм на моите родители за сделката която имахме -  тренирам, пътувам с отбора по турнири и лагери, но не зарязвам учението и добрият успех. В един момент аз бях единственият не в спортно училище и тогава го приемах като истинска трагедия. Относно избора на университет, нямах възможност да уча в чужбина, освен това бях в учебна пауза за 18 месеца в поделение на Вътрешни войски. В София по това време най-котираните университети бяха - Технически, Софийски и Икономически. Техниката и математиката никога не са била моята стихия, така някак по естествен път се насочих към УНСС. От възможностите с които разполагах аз и родителите ми, това беше най-правилният избор за мен към онзи момент. Най-вероятно погледнато от днешна дата винаги е можело да бъде и по-добре, но аз не съжалявам. Най-малкото там срещнах голяма част от  близките приятели и моята съпруга. Човек никога не знае, какво ще му предложи живота и как ще го завърти. По-горе казах  че техниката не е била моя стихия, но това не попречи да бъда партньор и да управлявам  доста успешни за времето си компютърни магазини. След време, благодарение на доброто представяне и резултати, бях поканен от голяма гръцка верига да стартирам и управлявам веригата от специализирани магазини за техника в България.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Спортувам. Старая се поне през ден да натоварвам тялото си – играя баскетбол, тичам, фитнес, колело, планина. Може би е  внушение, но в деня на важна среща, предпочитам да излезна за крос, дава ми допълнително самочувствие и увереност. От друга страна когато тичам успявам най-добре да се съсредоточа и прекарам през главата си различните сценарии и възможните реакции. Обичам да се забавлявам в свободното си време със семейството и приятели. Нямам  хоби, не съм рибар, ловец или  колекционер. Целогодишно предпочитам топлите дестинации и близостта до  вода.  Левски е отбора на сърцето ми и когато имам възможност съм на стадиона или в залата, независимо от класирането и противника. С напредването на годините, интересите ми се разрастват, вече включват дори политика. Обичам да се само стресирам и да се изваждам  от зоната ми на комфорт. Много се плаша от рутината на ежедневието и за ужас на колегите ми постоянно стресирам обстановката в офиса. Опитвам да продължавам да чета.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

По горе споделих моите две мечти-  собственик на книжарница, може би с кокетно кафе с няколко маси, където да пуша пури и разказвам истории от казармата или треньор на малчугани. Защо пък не и двете?

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Баща за пример. Верен другар и справедлив началник, мъжкар, държащ на думата си. Забавен, с готино чувство за хумор и способност за самоирония.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

В определени етапи, моята кариера е страдала сериозно от липса на адаптивност, гъвкавост и меки умения към ръководителите и разни познати с възможности. Разбира се че процеса на адаптивност и гъвкавост е перманентен и ключов.  Всеки един разговор с моята осемнадесет годишна дъщеря е опит за адаптация, проява на гъвкавост и тест за емоционалната ми интелигентност , в офисът ситуацията  е абсолютно същата. Въпреки променливия успех, точно това ме държи в кондиция. В началото на моята кариера,  търговците се управляваха с преобладаващи казармени похвати – от сутрешният преглед на външен вид и облекло, мотивиращи срещи, често гарнирани с крясъци и викове, ежедневен натиск през смс-и и чекове. Сякаш имаше съревнование, между мениджърите за по-оригинални наказания, включително бръснене на място за младежите. За добро или лошо аз съм бил част от това, дори успях да изградя собствен стил. Сега  се прилагат доста по- либерални методи, но резултатите в никакъв случай не са по-лоши от това което постигахме със стрес и караници. Някой биха казали че просто съм остарял, неоспорим факт. Но основната причина е че се адаптирах към промените и може би надградих емоционалната си интелигентност и не само нея.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Аз съм търговец, научил съм се да влизам в тона на човека срещу мен. С годините се появиха прагове, под които не падам в името на добрата  комуникация с отсрещната страна. Опитвам се да бъда естествен, да изразявам мнението си и да не крия в случай че не споделям възгледите на събеседника. Горд съм че с времето се научих да изслушвам. Обичам да споря, но не обичам да комуникирам с хора, които обичат да спорят просто заради самият спор

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите трябва да се уважават, не зависимо с какви наличности разполагате. Влиянието им огромно, осигуряват стандарт на живот и образование за децата. В целия си съзнателен живот съм се опитвал да изкарам колкото е възможно повече и продължавам да опитвам. Разликата между различните индивиди е на какво са готови за да спечелят пари и за какво биха ги похарчили, тук отново се връщаме на темата за възпитание и ценности.   

Имаше една поговорка, че една част от нашето тяло знаело 2 и 200, факт и човек трябва да се научи да бъде щастлив с каквото разполага, но в никакъв случай да не се примирява и да не спира да опитва да има повече. 

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Слушайте инстинктите си. Обмисляйте, но взимайте бързо решения, в случай на грешка, не губете време в самосъжаление, признайте провала и започнете да възстановявате щетите. Забавлявайте се.