Общуването с интересни хора придава смисъл на ежедневието ни

Представете се с няколко изречения!

Казвам се Гергана Бонева и съм част от екип „Корпоративни въпроси и комуникация“ на JTI България. Имам богат опит в областта на публичните комуникации и през годините съм работила в различни индустрии, което ми помогна да развия умения в управлението на вътрешна и външна комуникация, както и в изграждането на стратегически партньорства.

Също така съм силно ангажирана с инициативите на JTI България в сферата на корпоративната социална отговорност. За мен е важно да допринасям за създаването на по-добра среда за развитие на хора и общности, които традиционно получават по-малко подкрепа и възможности.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Когато се върна към най-ранните си детски спомени, си давам сметка, че винаги съм мечтала да бъда артист. Изнасях концерти у дома, танцувах, влизах в различни роли – вероятно нещо напълно обичайно за много деца. С навлизане в тийнейджърска възраст още по-често намирах отдушник в музиката и киното, но започнах да се увличам и по психология.

Днес вярвам, че професията, която практикувам, е най-добрият избор за комбинацията от интереси и емоционалността, която притежавам като личност.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах на 15 години, когато започнах първата си работа – като сервитьорка. Бях много развълнуване, че ще ходя на работа, дори не толкова от това, че ще изкарам пари. За мен винаги е било важно да съм полезна – на себе си, а често дори повече на другите (не казвам, че това винаги е най-разумният избор). Още от малка имах потребност да бъда ангажирана с дейности, които вярвах, че ще ме направят по-отговорна.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Вярвам, че всяко дете се ражда с естествена доброта и любопитство. То идва на този свят с отворени сетива и огромно желание да го опознае. В първите години най-важна роля играят хората около нас – семейството, близките, дори учителите в ранна детска възраст. Отношенията, които наблюдаваме у дома, начина, по който възрастните общуват помежду си и с нас, оставят отпечатък върху това как възприемаме себе си и света.

Емоциите, които споделяме, средата, в която растем, чувството за сигурност – това са, според мен, основните елементи, които изграждат личността. Ако едно дете бъде окуражено да задава въпроси, да опитва нови неща и да търси отговори, то развива усещане, че знанието е приключение, а не задължение.

Моята „рецепта“ за любознателност в този ранен етап би започнала с общуване, игри и подкрепа. Към това добавям книгите, времето сред природата, изкуството във всичките му форми – и всичко онова, което може да запали искра в детското въображение и да му подскаже, че светът е много по-голям, шарен и вълнуващ от това, което виждаме тук и сега.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

С времето и с натрупания опит започнах ясно да разграничавам нещата, които ме развиват и обогатяват, от онези, които просто „трябва да се свършат“. Ако в по-млада възраст мотивацията ми често беше свързана с амбицията да се доказвам или просто да не отказвам възможности, то днес, с по-зрял поглед, осъзнавам, че най-силните ми двигатели са два: резултатите и хората, с които работя.

Резултатите ме мотивират, защото носят удовлетворение и смисъл. Но те имат много по-голяма стойност, когато са постигнати в среда на уважение, сътрудничество и споделени усилия. Добрата атмосфера в екипа – доверието, грижата и взаимната подкрепа – за мен вече не са „бонус“, а абсолютно задължителен фактор. Това са двете неща, с които не правя компромис – да виждам реален ефект от работата си и да усещам, че съм част от отбор.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението да следвам „Връзки с обществеността“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет беше изцяло мое, като получих силна подкрепа от родителите си. Чувала съм различни мнения за обучението там, но от личен опит мога да кажа, че във факултета има изключителни преподаватели — хора, които могат да запалят искрата към професията във всеки студент, стига той да подхожда с отворено съзнание и желание да учи.

Много съм доволна от избора си, защото когато кандидатствах, подредих специалностите си според това какво искам да работя в бъдеще — и „Връзки с обществеността“ беше на първо място. Разбира се, съдбата обича да ни поднася малки уроци, и още в началото научих, че не всичко се случва от първия път — не бях приета на първо класиране. Но на второ класиране се освободи само едно място… и то беше за мен. Не знам дали беше късмет или просто съдба, но се радвам, че се случи така.

Горда съм да споделя, че от февруари тази година съм приета в една от докторските програми във ФЖМК.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?
С времето все по-ясно осъзнавам, че най-големият ми интерес са хората, с които общувам. Истински се наслаждавам на онези разговори, в които се усеща свързаност, споделен смях, общо изживяване или мечта. За мен това са моментите, които придават смисъл на ежедневието ми.

Извън човешките взаимоотношения, намирам удоволствие и в различни други неща – обичам да ходя на театър и кино, чета, спортувам, а напоследък все повече се наслаждавам и на готвенето – като на малка форма на творчество.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Твърдо не – поне не на този етап. Много харесвам работата си, екипа, с който имам щастието да работя, и компанията, която стои зад нас – със своите ценности, култура и отношение към хората.

Вече почти седем години съм част от екип, който се занимава с публична комуникация и регулации. Харесвам динамиката, широкия обхват на темите и факта, че тази роля съчетава стратегическо мислене, бързи реакции, внимание към детайла и умения за изграждане на взаимоотношения. Удовлетворението идва не само от постигнатите резултати, а и от усещането, че работата ти има значение.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Аз бих се радвала, ако в такава ситуация хората просто си помислят: „Дано остане още малко с нас.“ Това за мен би било най-голямото признание – не толкова казаното, а усещането, което съм създала с присъствието си.

Най-ценно ми е, когато някой искрено ме попита защо си тръгвам или дали не мога да остана още малко. В такива моменти усещам, че съм била пълноценен събеседник, човек, с когото разговорът е приятен и има смисъл. Не бих искала зад гърба ми да се изричат суперлативи – достатъчно ми е да знам, че съм оставила приятно усещане в събеседниците си.

В крайна сметка, ако хората запомнят, че си бил не просто там, а че си присъствал с внимание, отношение и автентичност – това е най-доброто, което можеш да оставиш след себе си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?
Емоционалната интелигентност, адаптивността, гъвкавостта и т.нар. „меки“ умения, според мен, са едни от най-важните фактори за успех. Но освен че са ключови за професионалното развитие, вярвам, че те са и в основата на това да сме в хармония със себе си.

Извървях дълъг път, докато се науча да управлявам по-добре енергията си – и физическата, и емоционалната. Един от най-важните уроци, които научих по този път, беше да не живея с мисълта, че чуждата негативна енергия е провокирана от мен или насочена само към мен. Много често реакциите на другите хора имат повече общо със самите тях, отколкото с нас. Да се научиш да правиш тази разлика е огромна крачка, която ни помага да се чувстваме по-добре в ежедневието си.

Мисля, че адаптивността и гъвкавостта са качества, които се тренират – и трябва съзнателно да се предизвикваме, когато нещо ни плаши или ни се струва непознато. Новите предизвикателства в работата – онези, които ни карат леко да се колебаем – всъщност поддържат нашата форма, увереност и способност да се развиваме. Това е като с физическата подготовка – ако спреш да се движиш, започваш да губиш силата, която притежаваш.

За мен грижата за вътрешното състояние е много ключова за това да се чувствам добре – с малки стъпки, грижа към теб самия, за да можеш да бъдеш полезен и за другите.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Като професионалист, занимаващ се с комуникации, осъзнавам, че често съм била прекалено взискателна към събеседниците си – било то колеги, приятели или близки. Понякога несъзнателно съм очаквала техните мисли и изказ да следват моята логика, да бъдат ясно структурирани и дори да звучат така, както на мен ми се иска. Това естествено води до неудовлетворение в общуването, защото истината е, че много рядко някой ще ни каже точно това, което очакваме – освен ако няма конкретна причина или цел да го направи.

С времето стигнах до важен извод – и дори бих казала умение – че истинската стойност в общуването ни с другите идва от способността да слушаш. Активното слушане ни дава не само повече разбиране за другия, но и неочаквани прозрения за самите нас. Когато слушаме с внимание, без веднага да мислим какво ще кажем след това, комуникацията става по-лека и по-смислена.

И още нещо – макар и не толкова фундаментално, но все пак полезно: понякога се случва да разговаряме с хора, които просто обичат да слушат собствения си глас. За тях диалогът не е толкова важен – по-скоро използват комуникацията като сцена. В такива случаи няма нужда да се борим да бъдем чути на всяка цена. Понякога е по-добре просто да спестим енергията си за разговори, в които има истинско общуване, а именно – диалог.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Вярвам, че парите са важна част от живота – не като самоцел, а като средство. Всеки човек има нужда от сигурност: покрив над главата си, храна, възможност да се погрижи за себе си и за хората, които обича. За мен парите са именно това – инструмент, с който можем да „купим“ спокойствието, че базовите ни нужди не са проблем в ежедневието. Чак тогава спокойно можем да се занимаем с мечти, развитие, творчество, идеали.

Същевременно съм убедена, че парите никога не трябва да са единствена движеща сила. Работила съм на позиция с много добро възнаграждение, но в среда, в която липсваше добронамереност. Нямаше доверие, нужната енергия и вдъхновение, за да постигаме целите си. Това преживяване ми показа, че парите не могат да компенсират усещането за екипност

Моят съвет към хората, които се питат „Колко са достатъчни?“ е да се опитат да отговорят на друг въпрос: „Какво ми носи удовлетворение?“ Ако парите са единственият отговор – може би е време да се погледне по-дълбоко. Парите са важни, но не когато струват твоя вътрешен мир, здраве или радостта от това, което правиш.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Най-ценният кариерен съвет, който бих дала, е човек редовно да си задава въпроса: „Какво ме прави щастлив в работата?“ и „Виждам ли смисъл в това, което правя?“ Много е важно да не приемаме професионалния си път като нещо фиксирано, а като процес – път, който можем (и трябва) да преосмисляме, особено когато усещаме, че нещо липсва.

Добре е и често да си отговаряме на въпроса: „Коя е следващата стъпка, която ще ме накара да се чувствам полезен?“ Когато работата ни има ясно изразен смисъл – за нас и за околните – мотивацията идва естествено.

И разбира се, ако имаме тази възможност, нека избираме работна среда, която ни дава свобода да развиваме уменията и потенциала си.