Пътят от първа заплата в размер на 68 лева до предприемачество и иновации

Представете се с няколко изречения..

Името ми е Леона Асланова и професионално се занимавам с дигитални проекти, иновации и бизнес развитие, образователни проекти и от скоро със собствена медия.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете исках да стана журналистка, след което с години се отделих от тази професия, а сега се колебая.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

На 18-годишна възраст вече работех като стажант-журналист. После смених няколко поприща и кариери преди да стигна до предприемачеството и иновациите. Не знам дали това е любопитно в контекста на приемането на България в еврозоната, но най-първата ми заплата, според работния фиш, който още пазя, е била 68 лв.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Комбинацията от семейна среда, училищна среда и приятели е това, което затваря ранния кръг на влияние. (Днес и медиите и социалните медии оказват огромно влияние, но в моето детство не беше така). В зависимост от степента и силата на това влияние всеки човек формира своята ранна ценностна система и възприятия и очакания за живота и света. Аз съм от поколението израснало с безгрижно детство, много спорт и време на открито, заобиколено от книги и висока култура.

Днес продължавам да чета много и все по-надълбоко се потапям в класическата музика, а децата и младите хора ме вдъхновяват повече от всякога.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Разбира се. В различни етапи от живота си човек работи по различни причини - за да се научи, за доходи, за слава, за удобство, за да има какво да прави, за да се развива. Аз днес работя това, което ми е интересно, носи ми удовлетворение и радост. Съвсем осъзнато съм готова да жертвам по-високите доходи - за чувството за икономическа и социална свобода, лично време и пространство и радост от труда.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Родителите ми се опитваха да ме “побутнат” всеки в своята посока. Майка ми - към право, баща ми - към журналистика. Аз избрах “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охидски” за първа специалност заради обичта ми към дисциплината, езика и литературата в тяхната цялост. На по-късен етап се оказа, че това образование “не ми е достатъчно” за сферата на дейност, в която се развивах и надградих с икономика и бизнес администрация.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Няма нещо, което да не ме интресува. Обичам пословицата “скучно им е на скучните хора”, защото при мен е точно обратното - любопитна съм към всички професии и ми се учи всяка дисциплина. С хобитата съм по-консервативна - спортувам доста и съм запален всеотдаен любител градинар.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват вашия интерес?

Да. Убедена съм, че поне още 3-4 пъти ще избирам различни професии, защото така съм устроена - разнообразието ме поддържа в по-добра кондиция. Ако се промени благоприятно публичния сектор в България, виждам развитието си в бъдеще време - там, ако продължи да деградира и да се деконструира, като девалвира институционална дейност и репутацията на България - едва ли. В момента съм изцяло отдадена на развитието на медийния ни проект - NewDay.BG, kойто е иновативен, актуален и различен от всички други медии у нас.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Не се интересувам какво хората говорят зад гърба ми. Не знам дали искам да го чувам или по-скоро да се знае, но това е, че имам лично критично мнение, което държа да изразявам свободно и който не може да приема да чува свободно изразено мнение, не бива да попада в личния ми кръг, защото ще се засегне. Аз “страдам” от липсата на т. нар. меки умения по свое собствено желание. Не харесвам любезната комуникация, превърната в угодничество или лицемерие; не одобрявам фалшивите комплименти, които прикриват истинските мисли; не ценя и прикриването на собственото мнение от страх или в търсене на комформизъм и изгода - уважавам силно хора със собствена позиция, която не е мимолетна прищявка, а целокупен израз на тяхната личност и ценностна система. Хора, които се борят за убежденията си с думи и дела консистентно, целенасочено и истински.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Мисля, че на първата част от въпроса отговорих с предходния коментар. Според мен социално-емоционалните умения и емоционалната интелигентност не се припокриват като понятия. В контекста на професионалния успех е важно един предприемач да умее добре да избира средата си - екосистема, клиенти, партньори, с които да работи. Настроението ми го пази семейството и работата, която обичам да върша - да работя с млади хора, нови идеи, проекти и събития, да подбирам кои новини са важни и кои незначителни. Това важи и за хората, с които се обграждам - в най-близкия ми кръг те са особено специални, борбени, социално-отговорни и иновативни, като мен.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Генералният ми извод за общуването с хора е да не водиш комуникация, която не е добронамерена. Всичко друго са подробности.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Нямам особено мнение и често цитирам любимата ми пословица: “всеки проблем, който може да се реши с пари не е проблем, а разход”. Не гледам на парите на нещо, което трябва да трупам, но като всеки родител искам възможно най-доброто образование и живот за децата си, така че инвестирам в това.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да превърнат това, което наистина обичат да правят, в свои работа и професия. Така ще работят това, което харесват, а ако “гориш” в това, което правиш, винаги си личи.