Приключения и предизвикателства със забравени или непознати територии

Представете се с няколко изречения..

Аз съм Миглена Герасимова – урбанист, доктор по социология, медиатор, човек, който вярва в невъзможното и вижда градовете като живи. Ръководя КОМПОНЕНТА – консултантска компания за градски политики, устойчиво развитие и социално ангажирани инвестиции, която създадохме за да помагаме на общини, институции и инвеститори да реализират проекти със сложни теми като климатична адаптация, социална устойчивост и включване на заинтересованите страни. Помагаме им с дълбочинни анализи на средата, за да вземат икономически ефективни, но полезни за околната среда и хората решения.

За мен доброто планиране е като доброто катерене, изисква ясна посока, здрава хватка и способност да намираш стабилност дори и когато всичко изглежда на ръба. Или пък като плаването – трябва да уловиш вятъра в точния момент, без да губиш ориентация. Старая се така да подхождам и към работата си – с внимание към контекста, с уважение към хората и с постоянство в намирането на работещи решения.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете мечтаех да стана изследовател – и наскоро си дадох сметка, че до голяма степен съм го постигнала. Представях си, че ще обикалям непознати земи и ще откривам съкровища в стил Индиана Джоунс, но това, което правя днес не е толкова далеч от тази представа. Макар и не точно в джунглата с шапка и камшик, работата ми често е по приключенски предизвикателна и ме отвежда в територии, понякога непознати, понякога забравени и ми позволява да откривам съкровища. Най-вече такива, които имат стойност за хората, за които работим.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Ако не броим конкуренцията между бабите и дядовците ми, която умело подхранвах по всевъзможни начини, за да ми дават повече пари за неща, които исках, мисля че бях на 13, когато за първи път започнах да работя. Прекарах няколко лета като помощник-барман в сладкарницата на приятели на майка ми. Те имаха дъщеря на моята възраст, която също помагаше там.

Моята отговорност беше да приготвям мелби и плодови салати, както и да украсявам палачинки и торти. Понякога ми позволяваха да правя кафе, но явно тази задача беше твърде важна – кафетата ми често не ставаха и редовно си „изяждах“ по някое мрънкане от дежурния барман. Дъщерята на собствениците, макар и на моите години, беше абсолютен виртуоз в украсите. Аз, въпреки старанието си, така и не успях да достигна нейното ниво. Карахме се често, състезавахме се още по-често, а години по-късно, когато станахме много близки приятелки (и все още сме), тези истории са извор на смях и мили спомени.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Смятам, че в най-ранната ни възраст ключова роля играе средата, в която растем, и най-вече – примерът на значимите хора в ежедневието ни: майка, баща, баби и дядовци, които се грижат за нас и които обичаме; някоя важна леля или чичо, близък приятел, родител на приятел... През тяхното поведение, реакциите им, начина им на общуване и отношението им към живота ние – като деца – оформяме първите си представи за света. Разбираме кое е „добро“ и кое „лошо“, какво означава да имаш ценности и кои са те.

Чрез естествената за детето склонност към подражание, започваме да се докосваме до теми и интереси, които тези хора – съзнателно или не – откриват пред нас. По-късно, когато пораснем, източниците на вдъхновение стават много – литература, кино, връстници, музика... Но всичко ново, което влиза в живота ни, се наслагва върху основата, изградена в по-тесния семеен и приятелски кръг от най-ранните ни години.

А моята лична рецепта за любознателност: Игра и свобода. Музика и природа. И, най-вече – практическото изследване на въпроса: „А какво ли ще стане, ако…?“

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?
Не съм сигурна, че е настъпила съществена промяна в това какво ме мотивира – по-скоро съм задълбочила разбирането си за него.

Още от дете обожавам приключенията. Баща ми има голяма заслуга за тази трайна любов. От една страна чрез приключенските романи, които четяхме заедно, а от друга – заради начина, по който прекарвахме ваканциите си: планини, скали, море, гмуркане, палатки, бунгала, тайни пътеки, култура, история… и винаги някой разказ за тайните на света. Този подход към живота – като към голямо и живо приключение – остана с мен и до днес.

Майка ми пък, много социално и обществено ангажирана, винаги е поставяла ясни граници около това кое е важно и кое – не. От нея научих, че значима е онази професия, която има смисъл за обществото. Мисля, че с такава ясна заявка, заложена още в детството ми, винаги ще имам компас – и където и да се озова, ще намирам пътя към задачите, които правят света малко по-добър. Особено ако включват трудности, неяснота… и усещане за приключение.

Да, с времето съм натрупала по-дълбоко разбиране за сложността на света, но детето в мен си остава будно – и не пропуска да напомни кога има нужда от своето. А когато не го получи навреме, става доста кисело ;)

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Хаха, този въпрос наистина си го бива… Ами, баща ми ме „натири“ в УАСГ (някога ВИАС) – нямаше мърдане. Единият ми прадядо е бил архитект, другият – ВиК инженер, и така, с малки изключения, почти всички в семейството са в тази сфера. Дори дядо ми по майчина линия, който беше филолог и цял живот е работил като учител и директор на училище, в по-късна възраст започна да събира стари техники за строителство на камини и стана търсен майстор.

Така че... ВИАС беше някак… предопределен. Но на всички бързо им стана ясно, че от мен инженер няма да стане. Скоро след това баща ми се примири, че ще се местя в Архитектурния факултет – и така, без да знам точно накъде отивам, се озовах в новооткритата тогава специалност „Урбанизъм“.

Започнах от средата на програмата, минах на самостоятелен план и за две години успях да изкарам четирите до бакалавър. За мен това беше нов живот, ново приключение. Бях истински щастлива, без дори да знам в началото какво точно е тази специалност – но бързо разбрах, че съм попаднала точно там, където трябва. Магистратурата вече, редовна с другите колеги, беше песен на фона на всичко от преди това.

Така започна любовта ми към всичко, свързано с устойчивото развитие на градове и общности. После, отново неочаквано, дойде докторатът по социология, който буквално ме „удари по главата“ и отвори ново поле, в което започнах да изграждам професията си в една доста необичайна за нашите ширини посока.

С доста пътувания по света и също толкова случайности, сега съм в България и правя нещо, което тук доскоро почти нямаше – а по света го има на малко места, но е все по-нужно и значимо.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Май вече доста се издадох по тази линия, но все пак - ето малко по-подредено:

 

Обичам да се забавлявам, но някак винаги се озовавам в ситуации, които са трудни. Често сама съм си ги избрала. Вече го разглеждам като хоби. Иначе няма как да оцелея :)

По отношение на знанията: колкото и да знам, винаги има още какво да се научи. Дори по теми, по които съм убедена, че съм добре подготвена, винаги изскача нов ъгъл, нова гледна точка. Любопитството ми е двигател, а едно от нещата, които съм научила, е че понякога отговорите на важни въпроси се намират на най-неочаквани места. Обожавам да правя аналогии между различни системи. Това ми помага не само в работата (например при писане на доклад за оценка на стратегически план), но и в живота (като избора на подходяща възпитателна техника за палавия ми син, например).

Що се отнася до уменията, каквото и да умея в момента, обикновено съм в процес на учене на нещо ново. Но едно умение ми служи вярно във всички ситуации: изобретателна и комбинативна съм. Благодарение на любопитството си и широкия си интерес към различни теми, лесно правя връзки между неща, които други често не забелязват. Или поне не веднага.

Хобита имам много, както може да се очаква. Но най-силните са ветроходството, което ми носи усещане за свобода и лекота, и движението в природата – скали, гори, морета. Голямата ми страст обаче е приключенстването – във всякаква среда, включително и в градска. Усещането за откритие, дори в познатото, ме зарежда.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Много съм мислила по този въпрос. Колкото и да ми се иска понякога да имам малък бар на морето, знам, че няма да издържа дълго без смисъла и дълбочината на работата си.

Това, че мога да бъда полезна – на страната си, на градовете, на хората, които ги обитават и развиват е нещо, което не мога да заменя. Да помагам на институции и инвеститори да мислят и действат по-устойчиво, да пазят природата, да правят по-смислени избори. Да създавам пространства за диалог между различните участници в градското обновяване, така че да се разбират по-добре и да работят заедно, а не един срещу друг.

Това е не просто професия – това е ангажимент. И дори романтиката на бара край морето трудно би могла да ме отдели от него.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?
Ех, сега ме хванахте… :) Понякога наистина ми се иска да подслушам какво си говорят хората за мен, когато не съм наоколо.

Бих се радвала, ако казват, че съм готин човек, на когото вярват и на когото могат да разчитат. Че съм човек, с когото им се работи – не само защото вършим добра работа, а защото ни е приятно заедно и има и смях, и смисъл. Ей такива неща… човешки. :)

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Честно казано, понякога не съм в добро настроение – но го приемам и знам, че ще мине. Напоследък се уча (доколкото е възможно) да информирам хората около мен, когато не съм в кондиция – че днес не ми е ден или просто не ми е моментът, и имам нужда от малко време, за да се събера и да бъда адекватна. Оказва се, че това е доста трудна задача :)

Понякога, особено в по-официални ситуации, няма как да го кажеш директно. Тогава се опитвам да се вдъхновя от дребни неща – като да си потъркам обратната страна на калъфчето за телефона (много е меко и приятно на допир) или да забележа цвят, форма или аромат, които ми действат добре. Това ме връща към тялото и ми помага да остана с бистър ум в трудни моменти.

А иначе – за добро настроение и свежест на ума няма нищо по-работещо от това да си се наспал, да си хапнал нещо здравословно и вкусно, да си се раздвижил, и да си сред хора, които обичаш и които те обичат. Всичко друго е временно ;)

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Вярвам, че когато човек е честен със себе си, му е много по-лесно да бъде честен и с другите. Моята тактика за комуникация е откритост. Понякога това не е най-удобният подход, особено в бизнес контекст, но усещам, че средата вече се променя и става все по-отворена към автентичността.

Опитвам се винаги първо да изслушвам. Когато хората усетят, че са наистина чути, дори и да им представя различно мнение, го приемат с повече готовност – стига да усещат уважение към тяхната гледна точка. Комбинацията от изслушване, автентичност и откритост без преструвки е, според мен, основата на добра комуникация.

И още нещо: много помага, когато има ясна последователност в поднасянето на информацията, особено ако тя е сложна или конфликтна. Подредеността в думите понякога е като карта в труден разговор.

Но… каквито и умения, сила или магическа пръчка да има човек, когато говори с родителите си, винаги има риск нищо да не сработи и балансът на духа да отиде на разходка :)

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Хмм… трудна тема, и доста пиперлива за всички.

Какво мисля за парите? Важни са – няма как да твърдим обратното. Но колкото и пъти да съм се опитвала да мотивирам действията си заради пари, винаги съм катастрофирала. От друга страна, когато съм имала мотивация отвъд парите – нещата се случват. И някак… и парите се намират.

Може би не съм най-подходящият човек да давам съвети на тази тема :) Но това, което съм забелязала в живота си, е, че винаги когато ми трябват – наистина – те идват. И когато не са цел, а просто средство към други, по-смислени цели, цялата тема около тях става по-спокойна и някак… по-успешна. Поне за мен. Разбира се, други хора може да имат съвсем различен опит.

А относно „достатъчността“… зависи как гледаш на живота и как живееш. Аз, като един човек с харчеща натура (за да не кажа направо – прахосник), винаги усещам, че има нужда от още. Но все пак, когато наистина ми трябват, се намират.

Затова моят съвет към хората, които често се питат дали имат достатъчно, е: не мислете толкова по този въпрос. Живейте, колкото може по-смислено и пълноценно. А парите ще дойдат. И то точно толкова, колкото са ви нужни.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Забавлявайте се. Предизвиквайте се. Не се страхувайте. А ако все пак се страхувате – спокойно, нормално е. Ще мине. Но нека този страх не ви спира да действате.

Правете онова, което обичате. А ако още не знаете какво обичате – намерете време да разберете. Това ще ви помогне да се развивате, без реално да „работите“, да бъдете полезни, без да се изгърбвате, да правите света по-хубав, а хората около вас – по-щастливи.

И всичко това – докато се забавлявате.