Увереността не означава да си винаги прав, а да си верен на себе си

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Деница Костадинова и от 20 години работя в сферите маркетинг, събитиен мениджмънт и комуникации в различни индустрии. През последните 13 години съм в сектора на недвижимите имоти. В момента оглавявам маркетинг и комуникационната дейност на AG Capital, инвестиционна група от компании за недвижими имоти, която развива проекти в България, Полша и Румъния.

По образование юрист и културолог.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?
Адвокат. От малка имах изградена романтична представа за професията, за която виновни бяха детективските романи. Тази романтика в комбинация със силното ми чувство за справедливост се напаснаха някак естествено.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?
С много старание и постоянство получих стипендия за отличен успех в училище. Това бяха и първите ми самостоятелно спечелени пари. Спомням си, че с тях заведох родителите си на вечеря в „Японския“, за себе си купих гривна от малък бижутериен магазин на „Аксаков“, която пазя и до днес.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?
Най-силно влияние в ранната възраст има семейната среда – не толкова думите, колкото примера, който виждаме ежедневно. Постепенно кръгът се разширява – учители, приятели, книги и дори случайни срещи започват да ни формират. Моята лична „рецепта“ включва непрекъснато търсене – днес все по-целенасочено и критично. Научих се да проверявам и повече да филтрирам. Вдъхновението ми напоследък често идва от по-младите – с тяхната неподправеност и донякъде чаровна безкомпромисност. Не вярвам в клишетата, че младите са мързеливи или безотговорни. Напротив, като че ли са по-наясно с това в коя битка си струва да се впуснат. Моето младо аз им се възхищава.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?
Да – надградих. Вече не правя всичко и на всяка цена. Станах по-умерена, по-селективна и самосъхраняваща се. Но мотивацията ми остава непроменена – винаги се питам: „Това в синхрон ли е с моите морални и етични ценности? Ще мога ли спокойно се погледна, без укор и съмнение?“ Ако отговорът не е категорично „да“, значи не е моят път.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?
Изцяло мое решение. И днес го смятам за правилно. Правото е не просто професия, а дисциплина, която формира начина на мислене и развива способността да анализираш и да виждаш различни гледни точки. И въпреки, че не го практикувам съм щастлива за стабилната основа и натрупването, което ми даде. Бих препоръчала основи на правото да се изучават задължително още в гимназиалните класове, ползите за обществото ни биха били големи.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?
Обичам да пътувам и да готвя. Хората, които ме познават са добре запознати с тези мои страсти.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което хората казват за Вас, когато не сте в стаята. Какво бихте искали да чуете днес?
Че съм истинска. Непресторена. Последователна. Че съм такава, каквато съм – и в думите, и в действията си. Това за мен е най-голямото признание и още по-хубавото е, че го чувам.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?
Благодарността е това, което ме държи в добра форма – всеки ден си напомням за какво съм благодарна, какво ми носи удовлетворение и това ме центрира. Едно от най-големите ми предизвикателства е да наблюдавам как въпреки, че говорим толкова усилено за емоционална интелигентност масово се реализират именно хората, които я нямат и дори не знаят какво е. Това е трудно за приемане, но не е причина да променя себе си.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?
Най-важното, което научих е да не сравнявам хората със себе си и да не очаквам те да реагират така, както бих реагирала аз. Всеки човек, когото срещаме било то лично или професионално върви по своя път, вероятно води своя битка, за която не знаем или преминава през житейски фази, които са напълно чужди за нас. Очакванията често водят до разочарования във всеки един аспект от живота.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Парите са важни, разбира се. Те дават свобода и сигурност. Но когато се превърнат в самоцел, започват да изкривяват приоритетите ни. За мен парите са средство – не крайна цел. Съветът ми е: определете своето „достатъчно“, вместо да се съревновавате с чужди стандарти. Винаги някой ще е по-богат, с по-скъп автомобил, по-голям апартамент, на по-екзотична ваканция. Това в никакъв случай не трябва да измества фокуса от собствения ни живот.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?
Не бих го определила като кариерен, а житейски: да вярват в себе си. Да изградят вътрешен компас, който не се влияе от външни шумове и мнения. Увереността не означава да си винаги прав, а да си верен на себе си дори, когато нещата не вървят съвсем според очакванията.