Бъдете в съзнателен диалог със себе си за това какво искате и защо го искате

Компетентността отваря врати, но добрите професионални контакти ти помагат да преминеш през тях с лекота!

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Люба Попова, генерален юрисконсулт на компаниите от групата на “The Payments Group” Limited - базиран в Германия холдинг, под чийто мениджмънт влизат няколко различни бизнес направления, като издаване на електронни пари под лиценз на Малтийския финансов орган (Malta Financial Services Authority), предлагане на вградени електронни решения за незабавна международна обработка на плащания (international embedded finance solutions), издаване на електронни ваучери, консултантски услуги в различни ИТ-направления, маркетплейс и други. Основните юрисдикции, в които оперираме, са Германия, Малта с паспортизация на лиценза в ЕС и Великобритания.

Имам и няколко лични бизнес начинания, които са с по-ниска степен на интензитет, но все пак търпят сравнително успешно развитие в последните 5 години. Най-отличителното е “Абиз Солюшънс енд Сървисиз” ЕООД, което е част от глобална мрежа за предоставяне на изнесени консултантски услуги в сферата на менажирането на ИТ договори и други административни услуги, с партньорства в САЩ и Индия. Интересно е, но има още какво да се желае :)

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Обичах да пиша, понякога ми се получаваше по-добре и имам спечелени няколко локални и национални литературни награди - за стихове, за есета, включително и на публицистична тематика. В този ред на мисли, много исках да стана журналист, но прагматизмът надделя над мечтата. Важно беше и да няма много математика, защото не се обичаме с нея от ранна детска възраст.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

В училище и в университета винаги съм имала стипендии - макар и не големи суми, ти дават усещането, че усилията ти имат и монетарно изражение, и това помага да се сформира ранна нагласа за бъдещето, предполагам. Отделно пишех и за разни детски вестничета и имах хонорари оттам - гора съм, че бяха с месечен характер и успявах да облекча майка ми с някои мои детски прищявки, които успявах да си позволя сама. Очевидно не е било нещо феноменално като сума, но при все това ми даваше усещане за свобода и успех. Летата също работех, като най-любимата ми лятна работа е в Археологическия музей в родния ми град - Варна, където едно цяло лято бях уредник на изложба, посветена на дрехи, предмети и традиции от Първото, Второто и Третото български царства. Имам афинитет към историята и това занимание ми импонира особено много.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

В по-ранна възраст често са комбинация от семейната среда, социалното обкръжение и достъпа до нови преживявания. Семейството ни дава първите ценности и модели на поведение, които служат като вътрешен компас. Приятелите, учителите и дори случайни срещи с вдъхновяващи личности разширяват кръгозора ни. Важно е и доколко средата ни позволява да експериментираме, да грешим и да търсим собствените си отговори.

В днешно време, мисля, че от прекалено много информация сме станали много информационно “замърсени” и част от оцеляването - онлайн и оффлайн - е да се научиш да пресяваш “празния” шум от сериозните новини. Ужасно много ме дразнят безкрайните медийни манипулации, с които ни заливат и ми отне известно време, докато намеря правилните за мен канали и медийни издания, които да хранят душата и съзнанието ми, а не да ги ограбват и потискат. Следя няколко youtube канала и подкаста, чиито теми се въртят около история, психология, финанси и здравословен живот. Патрион съм на някои от тях, защото ми допада съдържанието и виждам смисъл да подкрепям създателите им. Чета и много художествена литература, но за нея ми остава все по-малко време.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

По-скоро да. Родена съм в 80те и съм продукт на едно възпитание, което ни повтаряше, че парите нямат значение и че е важно “какво ще кажат хората”, а другото - както дойде. “Хората” все ще намерят какво да кажат и колкото по-малко те познават, толкова по-решително е мнението им за теб. Ако в зряла възраст, в днешно време следваш този подход, си просто обречен. Един от най-първите уроци, които научих, когато започнах да работя, беше, че ако сам не се пребориш за това, което искаш, шансът да го получиш е много нисък, защото никой няма да дойде и да ти каже: “ето ти Х процента увеличение на заплатата, защото си страхотен кадър и го заслужаваш”. Т.е. Не еизключено, но е все по-рядко срещано.

Също така, в по-млада възраст основен двигател бяха любопитството и желанието да се докажа – и пред себе си, и пред другите. С годините приоритетите се изместиха към устойчиви и смислени за мен резултати, към проекти и каузи, които да ми носят дългосрочна стойност и да са в синхрон с ценностите ми. Днес по-рядко се водя от външното одобрение и повече от вътрешната убеденост, че дадено действие си струва усилието и времето. Научих, че „не“ е също толкова важна дума, колкото „да“, и че отказът от несъщественото отваря пространство за истински значимото.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Изцяло мое си беше и смятам, че беше правилно за мен. Понякога злободневията на професията са ми тежали, но в крайна сметка съм удовлетворена и от развитието си, и от признанието, което съм получила за положените резултати. Бих казала, че в това направление личните ми цели са изпълнение и това ме радва.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Аз имам разнообразни интереси, не смятам, че съм експерт в тях, но смятам, че имам сравнително добра обща култура. Винаги има обаче място за развитие.

Психологията и по-конкретно криминалната такава ми е много интересна. Никога не съм искала да се занимавам с наказателно право, но ми е било интересно да разбера какво движи хората да извършат непонятни за мен деяния.

Бъдейки от Варна, семейството ми е тясно свързано с корабоплаването, морския транспорт и посещаването на нови държави и смятам, че оттам идва и желанието ми за пътешествия и (лек) туристически авантюризъм. Морето винаги е било част от моя живот, което пък е предпоставка за любимото ми хоби - ветроходството.

Да си призная и за него не ми остава много време напоследък, но винаги при възможност заделям няколко дни за яхтен островен тур. Последно обиколих Азорските острови в Португалия и това беше първото ми плаване в открит океан с 11-метрова яхта. Беше интересно преживяване.

Обичам и фотографията, но не съм сигурна дали тя не е следствие от пътуванията или ги провокира.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

По-скоро не, защото все още жъна плодовете на положения през годините труд. Хубавото при правото е, че можеш да прилагаш знанията си в най-различни сфери и по този начин да се държиш ангажиран и интелектуално любопитен. Добрият юрист трябва да познава не само правната рамка, но да знае как най-добре да я отнесе към индустрията, която консултира. Задълбаеш ли в една материя, разбираш колко много неща има за откриване и съобразяване, и това лично на мен ми действа доста мотивиращо.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Че съм почтен човек, на когото могат да се доверят, и че винаги давам най-доброто от себе си. Че подхождам към работата с професионализъм и внимание към детайла, но и с човечност и емпатия.

В действителност съм убедена, че ще има и негативни коментари. Като юристи често ни се налага да поднасяме нежелана информация или да сме хората, които да посочват къде да се слагат спирачки, за да няма тежки последствия или непремерен риск. За съжаление, когато егото движи мотивацията, разумът понякога не може да приеме спокойно информация, която не отговаря на очакванията и това води до фрикции. Та, колкото и да съм се старала през годините, все съм ядосала някой някога, дори и да не ми е било това целта. Нямам проблем да живея с това, времето винаги, винаги показва кой от какво е направен, и понякога е необходимо да оставим то да реши нещата.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Работата не е всичко и колкото по-пълнокръвен е животът ти, толкова по-трудно се поддаваш на негативизмът на работното място. Аз съм интроверт, но се старая да си създавам приятни усещания и пълнота извън компютъра - приятели, преживявания, интереси. Всичко, което не е свързано с правото, за да ми напомня, че има живот и извън спешните дедлайни, проекти и корпоративната среда.

Правя си разходки с кучето, слушам подкасти на различни тематики, а отскоро залитнах и по градинарството. Харесва ми да виждам как около мен вирее живот и се старая да полагам усилия, за да го подхранвам.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?

Най-важният извод за мен е, че няма универсален подход – хората възприемат и реагират по различен начин, затова е ключово първо да се вслушаш и да разбереш какво стои зад техните думи и действия. Старая се да адаптирам стила си на общуване според човека отсреща – с някои е нужна по-структурирана и конкретна комуникация, с други – по-неформална и емоционална.

Вторият извод е, че уважението и активното слушане отварят врати дори в трудни разговори. Когато хората се чувстват чути и разбрани, те са по-склонни да споделят и да търсят решения заедно.

И накрая, осъзнах, че е важно да оставям място за обратна връзка и да не приемам различието като пречка, а като източник на нови идеи и гледни точки.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Виждам парите като инструмент, а не като самоцел. Те са важни, защото ни дават свобода и спокойствие – условия, без които е трудно да се развиваме като личности, да изследваме потенциала си и да вземаме решения от позицията на избор, а не на оцеляване. С времето осъзнах, че най-голямото им влияние е в това, доколко ни позволяват да живеем в синхрон с ценностите си.

Винаги ще има някой, който има повече – вероятно дори Джеф Безос има моменти, в които се чувства непълноценен. Затова е важно да знаем къде да поставим здравословната граница и да не ставаме роби на непрестанното сравнение и гонене на още и още.

Моят съвет към хората, които често се питат колко са „достатъчни“, е първо да определят какво за тях е ценен и пълноценен живот. Когато имаме яснота за целите и приоритетите си, става по-лесно да преценим какви ресурси са ни нужни и как да ги използваме разумно. Парите имат смисъл, когато работят за нас, а не когато ние работим само за тях.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Може би да бъдат в съзнателен диалог със себе си за това какво искат и защо го искат. Не всяка възможност си струва времето, усилията и жертвите, само защото е престижна или доходоносна – трябва да избираме онези, които са в синхрон с ценностите и дългосрочната ни визия, и няма да ни поставят пред непосилни морални изпитания или компромиси със съвестта ни.

Втората част от този съвет е да се научиш да инвестираш в уменията и отношенията си – компетентността отваря врати, но добрите професионални контакти ти помагат да преминеш през тях с лекота. И накрая – приемай промяната като постоянен спътник в кариерата, а не като заплаха, и ще можеш да се адаптираш с увереност.