Дръжте се като човека, който искате да станете

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Вилислава Ветренска, главен редактор на Агенция „Фокус“. На 27 години съм и съм журналист от близо 6 години. Имам опит в сферата на вътрешната политика, енергетика и здравеопазване. Няколко години съм била водещ на сутрешен и дневен блок в радио „Фокус“.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Мечтаех да стана певица/музикант, но животът ми преобърна плановете на 180 градуса. Ако тогава ме бяхте попитали дали съм мислела, че ще бъда журналист – отговорът е категорично „не“.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах в края на 1-ви курс в университета. Тогава работех в сферата на тъговията. Любопитна случка по-скоро нямам, но по това време много исках да си взема хубава кафемашина, защото обожавам да пия кафе. С първата си заплата точно това направих – купих си кафемашина, която до ден днешен използвам. Може би няма и да я изхвърля никога, защото ми е спомен.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Трябва да имаме мотивацията да градим, според мен. И да надграждаме себе си. Всички тръгваме от нулата. Някои с по-равен старт от други, но трябва да се доказваме през целия си живот и да не спираме да се учим. Изкуственият интелект все повече навлиза в живота и работата ни, затова трябва да се научим да го използваме в наш интерес.

Като личност ни изграждат хората, с които сме заобиколени. Те са най-големият ни пример. И хората, които ни дават шанс. Аз никога няма да забравя тези, които са ми показали как се прави журналистика и са ме взели от един неопитен студент, показали са ми как да работя и как да търся и научавам информация. Човек никога не трябва да забравя откъде точно е тръгнал и кой му е помогнал да стане това, което е.

Тези същите хора са и нашата мотивация. Ако ги изпозлваме като пример, започваме да се опитваме по всякакъв начин да стигнем тяхното ниво. Това ни кара да се трудим още и още, и да не спираме да се развиваме.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Правя това, което трябва да се направи, защото това ми е задължението. В зависимост от това какво е отношението към мен и моето се променя. Смятам, че нещата и от двете страни трябва да са честни и равни – и какво даваш, и какво получаваш в замяна. В началото на развитието си бях много мотивирана да покажа какво мога, дори да не получа нищо в замяна. Сега, когато вече имам портфолио зад гърба си и знам какво мога да предложа – нещата се променят и повече ценя труда и знанията си. Но! Винаги има място за повече развитие и винаги можем да научим много. Не трябва да живеем с мисълта, че всичко знаем и можем, а да надграждаме себе си.

Към днешна дата съм мотивирана да показвам пълния си потенциал там, където се цени. Ако не се зачита – значи не е моето място.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше мое и мисля, че беше абсолютно правилно. Аз съм от Пловдив и ми се наложи на 18 години да дойда да живея сама в София. Това ме научи на дисциплина, отговорност, самостоятелност и на определени навици. Научи ме да разчитам на себе си и да мисля бързо в кризисни ситуации.

Факт е, че да се оправяш сам е трудно, но веднъж свикнеш ли – всичко става по-лесно.

Относно висшето образование – за мен винаги е било задължително, а изборът какво да уча – беше мой.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Интересите са ми най-различни. Обичам да спортувам и да се храня здравословно. Много обичам да наблюдавам тенденциите в социалните мрежи и начина на изработка на различни видеа и рийлсове. Като цяло се интересувам от маркетинг и от създаване на продукт и съдържание за социалните мрежи и по какъв начин този продукт може да стане успешен и да достигне до повече хора.

Също така имам интереси към психологията и най-вече – начин на поведение на хората в различни ситуации. Кое възприемат за правилно и кое за грешно и по какъв начин се влияят от случващото се около тях. Дали биха заели твърда позиция, или по-скоро сменят мнението си спрямо настроението на обществото. Емоционалната интелигентност също се включва към всичко това и до каква степен животът ни е сблъскал с определени ситуации, за да знаем как да действаме при различни обстоятелства.

Човешката натура и психология е сложна и действията понякога са повлияни твърде много от емоции, а не трябва да бъде така. Особено като се има предвид работната среда. Винаги съм била на принципа, че чувствата и емоциите си ги оставяме на вратата вкъщи и тогава отиваме на работа, после си ги прибираме. В офиса се събираме не с хора, които харесваме, а с които работим и трябва да дадем един завършен продукт. Много хора това не го разбират и си мислят, че трябва да са приятели с всички на работа. Не, това не е така. Трябва да държим нормален тон и човешки отношения, за да върви работата. При българите обаче манталитетът малко надделява, това на запад го няма, но и йерархията там се спазва повече. Тук – не чак толкова.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват вашия интерес?

Ако трябва да си сменя професията, бих се насочила към маркетинг, търговия или брандинг.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да чуя, че съм успяла да дам на някой знания и са почерпили от моя опит, НО бих искала да чуя и какво НЕ мога. По принцип съм голям инат и ако ми кажат, че не мога нещо ми трябва доста кратко време, за да се амбицирам и да покажа, че знам как да го науча. Искам да вървя нагоре и да градя, грешките ми дават стимул да се развивам, а безгрешни хора няма.

Винаги трябва да търсим проблема първо в себе си, а после в околните. Така, според мен, се изгражда пълноценна фигура.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Гледам да си давам време за глътка въздух и да се разнообразявам. В моята професия поне не ми е скучно – всеки ден животът ме сблъсква с различни казуси, така че определено има с какво да запълня свободното си време.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Не трябва да оставяте емоцията да ви превземе е може би най-правилното за мен от гледна точка на работна среда. И винаги трябва да мислите няколко хода напред и да си разигравате различни ситуации в главата, за да не бъдете накрая изненадани. :)

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важни. Който казва, че не са – най-вероятно лъже. Самият свят така се движи, че да ни накара да ги смятаме за важни и колкото да не ни се иска – без тях не може. От духовна и лична гледна точка – семейството, подкрепата и здравето идват преди тях.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Дръжте се като човека, който искате да станете. Рано или късно ще го постигнете;

Не се опитвайте да се харесате на всички – просто правете това, което трябва и смятате за правилно;

Трябва да бъдете добри в това да задавате въпроси, но и да знаете кога да мълчите;

Да рискуваш и да не успееш е винаги по-добре, отколкото да се чудиш какво би могло да стане.