Хората трябва да имат цели, отговарящи на опита им и темпо, с което да ги постигат

Представете се с няколко изречения..

Здравейте, казвам се Иван Пантелеев, партньор и Chief Dynamics Officer в дигитална агенция Xplora. От 15  години се занимавам с управление и развитие на комуникационни проекти в дигиталната сфера. Преподавам в няколко университета и образователни програми за дигитален маркетинг. През последните 5 години специализацията ми е в Стратегическото планиране и изграждане на процеси за дигитализация в бизнесите. Имам изключителен интерес към фирмената култура, екипната ефективност, работата с хора и правилното управление на комуникация. 

Извън работата - с прекрасната ми съпруга Лили имаме две чудесни дъщери Ана и Лина. 

Какъв мечтаехте да станете в детските си години? 

Вкъщи се шегуваме, че родителите ми са ме спрели да стана футболист. Много обичам футбола - и да гледам и да играя. Извън тази “нереализирана“ мечта, всъщност работя това, което искам от 11-ти клас - да управлявам проекти и да съм в сферата на комуникациите. Спомням си как, когато се подготвях за кандидатстване в университета, гледах различни професии и проектов мениджър беше това, което ме впечатли много. Вече 14 години съм под тази “шапка”. 

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Започнах да работя на 14 години на морето в Златни пясъци. Не ме свърташе по време на лятната ваканция вкъщи и помолих брат ми да ми каже, ако чуе за работа - и на късмет получих първата си заплата. В следващите 6 летни вакации продължих да работя, но вече като спортен аниматор и ръководител на детски отряди в лагер на Албена. Работата с децата и отговорността, която носих за тях, беше пътят, който ме отведе до това да съм проектен мениджър.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Семейство, приятели, контакти и излизане извън зоната ми на комфорт. Спомням си как на 14 години имах сблъсък (не аз, а тогавашният ми работодател) с бюрото по труда и икономическа полиция. Виждаш добри и лоши практики. Правиш си изводи и черпиш ценности от твоето семейство и избираш как и с каква етика искаш да работиш. Като ръководител често балансирах между правилата и създаването на положителни емоции на децата, когато стигаха ръба на позволеното. Заради това човек трябва да може да има богата култура, да си създава предпоставката да управлява ситуации, без да подозира какви са те. И ценностите и етиката са това, което ни водят. 

А ако говорим за рецепта - човек трябва да се научи да е професионалист. Това означава да повтаря едно нещо толкова често, че да го усъвършенства напълно — без да му омръзне. И без да си задава въпроси. Но и да оставя място за иновация, адаптация и подобрения, които да стъпват на вече професионалните умения, които си изградил. Ако ние не сме постоянни в нещо, никога няма да бъдем възприети като професионалисти. 

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо? 

Разбирам, че с времето енергията и фокусът ни се променят, но се старая да запазя будността и стремежа към стойностни неща, които ме движат напред. Вярвам, че мотивацията идва от различни източници – лични ценности, семейство, приятели, желанието да върша работата си добре. А когато срещна човек, по-възрастен от мен, който продължава да действа с вдъхновение и сила – това силно ме респектира и мотивира.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Родителите ми са прекрасни и винаги са ми давали свобода в избора какво и как да правя. Аз обичам да проучвам и да вземам информирано решение. Един път взема ли решение, не мисля дали е най-правилното, а се старая да взема максимума от него. Така стана и с университета - исках да уча Стопанско управление към Софийски университет и кандидатствах само там. Там срещнах прекрасни хора и средата наистина беше за мен мечтана. През този период се запознах с Лили (моята съпруга) и това, че останах в България, е едно от най-хубавите ми решения. 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Любопитен съм по много теми и често имам нови "мании" (както се шегува съпругата ми) – виня YouTube за това. Обичам да пътувам и да изживявам културата на различни държави - най-вече през тяхната храна и среда. Заради това обичам и да готвя. Обичам да спортувам, а футболът ми е любим спорт. Обичам кафето като култура и начин на приготвяне на напитката. Заради това се уча на различни екстракции на кафе. Обичам да слушам музика и не мога без нея. Рок, електронна музика и покрай двете ми дъщери всички саундтраци на филмчета на Disney. Но най-голямото си остава спортният риболов на шарани. С приятели обикаляме различни държави и документираме всичко в наш YouTube канал. Много често хора ме спират и си говорят с мен за шарани вместо за дигитален маркетинг. ;)

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

По-скоро не бих, но определено туризмът и хоспиталити бизнесът е сфера, която ми е интересна и уважавам хората, които работят в нея. Но оценявам късметът, който имам да работя, и да се развивам в толкова динамична и развиваща се среда, каквато е дигиталният маркетинг. 

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих се радвал да чуя хубав и положителен отзив за екипа около мен. За средата, която има около мен ,и резултати, които са постигнати. Изграждането на добри партньорства и това да може да се говори за човек през ситуация - го намирам за най-добрата и достоверна история. И колкото по-устойчиви партньорства има, толкова по-добър пример се дава. 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Слушам музика през цялото време. Тя ми дава усещане за ритъм. Отделно се старая да умея да забавям ситуациите, в които съм, и ежедневието си. Понякога се движим много бързо и това не го намирам за правилно. Заради това гледам да балансирам между работа и лични поводи. Старая се да намирам как да казвам “не” на конкретни проекти и задачи, без това да убие инерцията. И да съм на линия за семейството ми, защото то е най-големият източник на енергия и мотивация. 

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки? 

Да слушаш умно, избирателно и да управляваш егото си спрямо ситуацията. И винаги да имаш информация за една ситуация от различни хора и “ъгли”. Само тогава може да се вземат решения, които са в интерес на екипа, а не на човека. 

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Те са средство, с което човек да постига цели. Важни са, но никога достатъчни и заради това щастие, успех, удовлетвореност идват от други източници. Човек трябва да си създава предпоставка да търси повече поводи за развитие през парите и да създава предпоставка за нови и различни положителни моменти - през семейство, спорт, природа, хубава храна, приятна среща с приятели и т.н. 

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Хората трябва да имат цели, които отговарят на тяхната възраст и най-вече опит. Трябва да намерят темпо, с което да умеят да постигат тези цели. И да се обгръщат от хора, които са с близки ценности до тях, за да имат по-голям шанс да ги постигнат. И винаги да имат ментор, човек с повече опит и близки ценности, защото така ще учат и черпят знания по-бързо и качествено. Но да бъдат уважителни и смирени, без това да им пречи на мотивацията.