Истинският диалог не е надприказване, а среща на гледни точки

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Любомира Данова. В моя свят е доста шарено откъм професия, образования, занимания. Преплитат се числа, символи, древни езици, близкоизточни култури. По професия съм финансист и работя в международна консултантска компания, а по образование - икономист; египтолог; и ориенталист с арабски език. Имам блог „Огледалото на Мира“, в който пиша за преживявания и пътувания. Вероятно тези неща изглеждат несъвместими едно с друго, но при мен са в хармония и всяко от тях има своето място и смисъл.

Непрекъснато уча нещо - не заради дипломи и сертификати, а от любопитство и интерес.

Майка съм на 18-годишен син.

 Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете мечтаех да бъда различни неща - писател, криминолог, учител, археолог, но най-трайно беше желанието ми да бъда зоолог в Африка. Африка е голяма моя любов до ден днешен. Още пазя тетрадки със залепени и надписани картички с африкански животни и растения и изрезки от вестници и списания с истории за Африка. А книгите на Бернхард Гжимек и Джой Адамсън оформиха у мен не само любов към дивата природа, но и възхищение към хората, които ѝ посвещават живота си.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах на 15 - на бригада, на каквито ни водеха от училище. Накрая на бригадата ни раздадоха трудови книжки с вписан триседмичен трудов стаж и хонорар. Същата година изкарах и пари от продажба на книги на сергия до автобусната спирка пред „Военна болница“ в София.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Вярвам, че се раждаме с определени заложби, но е огромен късмет и щастие, ако те бъдат забелязани и подкрепени навреме от родители, учители, възпитатели. Средата също има голямо значение. Аз например съм живяла като дете в Бейрут - бях на 11, когато заминахме с родителите ми, и това беше първото ми излизане извън България. Там открих свят, който ме плени с история и култура, резултат от хилядолетни взаимодействия между различни цивилизации. Досегът ми с Баалбек, Библос, Тир, Сайда, Батрун, Анжар със сигурност е повлиял за изграждането у мен на трайно влечение към старата история, което по-късно прерасна в академичен интерес към древността и към Ориента.

Не знам дали има рецепта за любознателност и вдъхновение. Може би просто да не спираш да учиш и да си любопитен. Да запазиш способността да се удивляваш, да задаваш въпроси, да търсиш отговори, да четеш, да слушаш. При мен вдъхновението често идва „в крачка“ - сред книги, планини, музика или в разговори с интересни хора, които запалват искра.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Трудно ми е да преценя, защото човек не осъзнава преминаването между отделните етапи и възрасти. В собствените си очи аз съм все още онова момиче, което мечтае да бъде археолог или зоолог, и се вълнува и вдъхновява от същите неща, както преди десетилетия.

Ако има нещо, което се е променило, то вероятно е източникът на мотивация. Ако в по-млада възраст мотивацията често идва отвън - от външно признание, одобрение, оценки, то в по-зряла възраст водещо е най-вече вътрешното усещане за смисъл.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше мое. Сегашният ми път е комбинация от избори, които съм направила в по-ранна възраст, и интереси, които съм развила задълбочено по-късно. Не бих променила нищо - вярвам, че всяко разклонение има смисъл и значение, дори и ако го осъзнаваме със закъснение.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Като египтолог и арабист участвам в семинари, превеждам и редактирам текстове, пиша и пътувам. Това са сфери, към които имам дългогодишен интерес, и към които подхождам с уважение и много вдъхновение и любов.

Използвам всяка възможност да пътувам, няма значение дали до някое село, за да разглеждам стари къщи и манастири, или до някое по-далечно място или планина. Това еднакво ме вълнува и вдъхновява. 

Обичам планината. Изкачвала съм върхове в Европа, Африка, Азия, сред тях петхилядниците Елбрус в Кавказ, Дамаванд в Иран, Ухуру в планинския масив Килиманджаро в Танзания; върхове в Мароко, Етиопия, Египет, Руанда, Саудитска Арабия, в Алпите.

От дълги години танцувам в ансамбъл за народни танци, с който редовно участваме в събития в България и чужбина.

С удоволствие пиша и споделям преживявания в блога, който поддържам. Това ми позволява да ги изживявам отново и да запазвам спомени, към които да се връщам.

Член съм на МЕНСА и не на последно място - редовен кръводарител съм и насърчавам всеки на възраст между 18 и 65 години, който е физически здрав и отговаря на необходимите условия, да го прави, когато има възможност.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Ако въпросът е в посока дали бих променила професията си, ако се върна назад - не бих. Предпочитам да мисля за бъдещето, отколкото да се чудя какво би станало, ако съм (или не съм) направила нещо в миналото. Всяка стъпка е довела до следващата. Ако не бях започнала работа в банка преди повече от 30 години, вероятно нищо от това, което към момента ми се случва, нямаше да е такова.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Като цяло не съм сигурна, че бих искала да говорят зад гърба ми. 😊 Извън шегата, би било хубаво да смятат, че съм добър и интересен човек.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Справям се по различен начин – понякога с лекота, понякога с усилие. Опитвам се да посрещам предизвикателствата с гъвкавост, търпение и усещане за мярка. Вярвам, че не успехът на всяка цена, а устойчивостта е това, което има значение.

В планината не можеш да контролираш какво ще е времето, но можеш да контролираш крачката си. Понякога си с бърза крачка, понякога правиш паузи, за да вземеш глътка въздух. Важно е не колко бързо вървиш, а да се движиш с темпо, което ти носи сила, а не изтощение. Така е и извън планината. Отскоро се стремя да не живея с усещането, че светът ще рухне, ако забавя темпото. Да пазя баланса между ангажименти и почивка. Да слушам тишината, когато всичко друго е твърде шумно. Светът няма да се срути, ако спрем за малко. А понякога именно тогава се подрежда най-добре.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Мисля, че най-важното в комуникацията е да се подхожда към хората с уважение, без предразсъдъци и без намерение за налагане на собственото мнение на всяка цена. Всеки има характер, усещане към света и начин на изразяване. Затова е важно да се слушаме с разбиране и да говорим честно един с друг. Истинският диалог не е надприказване, а среща на гледни точки. Честността и автентичността са важни, но не бива да изключват такта и емпатията.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите осигуряват независимост, възможности, удобства. Дават на човек свобода да избира, да се развива, да учи, да пътува, да помогне на друг. Могат да направят живота по-лек, но не винаги и по-смислен. Могат да купят легло, но не и сън. Не решават вътрешни кризи, не лекуват самота, тревожност или липса на посока и със сигурност не са мярка за човешката стойност. Ако човек им позволи да се превърнат в център на вселената му, губи усещането за стойност извън цифрите. Веднъж постигнат, финансовият успех не е гарантиран завинаги. Парите се печелят трудно, но могат да изчезнат за миг. Има една арабска поговорка - „Богатството идва като костенурка и бяга като газела“.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Не се смятам за човек, който да дава кариерни съвети. Но бих пожелала на всеки да открие онова място, където да се чувства добре, да се развива, да се вдъхновява и да може да разгърне пълния си потенциал.