Най-силното послание е това, което е казано с уважение

Представете се с няколко изречения..
Казвам се Анка Костова и вярвам в силата на думите, когато са казани с отговорност. От близо 20 години съм в света на комуникациите – сфера, в която едно послание може да създаде доверие, да предизвика действие или просто да направи деня на някого по-смислен. Днес съм част от екипа на Комисия за финансов надзор, където съчетавам стратегическото мислене с човешкия подход, защото вярвам, че институциите имат душа – когато хората в тях работят с визия и почтеност.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?
Още като дете усещах, че ще бъда част от свят, в който се пише, говори и създава. Обичах сцената, книгите и уроците по език. Интуитивно знаех, че искам да общувам с хората по начин, който оставя следа. Днес разбирам, че онези детски импулси са били първите стъпки към професионалното ми призвание.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Споделете любопитна случка
Първото възнаграждение получих на 20 години, след като спечелих конкурс за комуникационен проект още като студентка. Помня не сумата, а вълнението – че мога да бъда чута, разбрана и оценена. Работила съм и във Франция в малко семейство, в което ми повериха дете и… фурна за хляб. Това беше школа по дисциплина, култура и доверие – уроци, които не се преподават в университетите, но оформят характера завинаги.

Какво Ви мотивира днес и как се е променяло това с времето?
С годините открих, че най-силният двигател е вътрешният компас – усещането, че си на точното място, с точните хора, за точната кауза. Днес ме мотивира това, че чрез комуникацията мога да вдъхновявам, да отварям врати, да правя връзките между хората по-автентични. А това е безценна мисия в свят, който често избира скоростта пред дълбочината.

Какво бихте искали хората да казват за Вас, когато не сте в стаята?
Че съм от онези хора, които осветяват, а не засенчват. Че знам кога да говоря и кога да мълча. Че мога да водя, без да доминирам, и да подкрепям, без да се натрапвам. Че думите ми имат тежест, защото са казани с уважение и честност.

Как се справяте с ежедневните предизвикателства, за да сте в добра кондиция?
Почивката за мен не е бягство от реалността, а връщане към себе си. Намерила съм своя ритъм – в тишината на книгите, в движението на тялото, в стойността на качествения разговор. Поддържам баланса, защото знам, че за да даваш, първо трябва да си пълен. Вярвам в ежедневната хигиена на ума, емоциите и взаимоотношенията.

Какво мислите за парите?
Парите са енергия – те отразяват нашата стойност, но не я определят. Те са ресурс, не цел. Спокойствието идва не когато имаш най-много, а когато знаеш колко е достатъчно.
Вярвам, че финансовата култура е не просто необходимост, а въпрос на самоуважение. Една от личните ми каузи е именно финансовото образование – особено за младите хора, които често вземат решения, без да са подготвени за реалните последствия. Колкото по-рано започнем да говорим за личен бюджет, отговорност и стойност на труда, толкова по-свободни ще бъдем като общество.

Какви са Вашите интереси и хобита?
Обичам да съм в движение – буквално и метафорично. Тенисът ми носи фокус и адреналин, ските – усещане за свобода и простор. Книгите са моята тиха сила – често се потапям в криминални романи, а класическата литература препрочитам като форма на емоционална стабилност и размисъл. Харесвам истории, които изненадват, но и онези, които ни напомнят за вечните теми – доброто, избора, съвестта. Срещите с вдъхновяващи хора ме зареждат – те са като огледала, в които виждам и себе си по-ясно.

Бихте ли сменили професията си днес?
Не бих я сменила – бих я надградила. Комуникациите са поле, което постоянно се променя, и това ме държи будна. Развитието в тази сфера никога не е линейно – то изисква любопитство, адаптивност и умение да четеш контекста. Мечтая някой ден да преподавам, да предавам опита си нататък – не като рецепта, а като лична история и животопознание.
Дори един ден да се насоча към друга професия или роля, съм сигурна, че комуникацията ще остане в основата на всичко, което правя – защото тя е онзи невидим мост между хората, проектите, институциите и идеите. Без нея няма доверие, няма лидерство, няма устойчив резултат.

Най-ценният кариерен съвет, който бихте дали?
Бъди ясен, бъди точен, но преди всичко – бъди коректен и искрен.
В кариерата си съм се убедила, че професионализмът не се измерва само със знания или опит, а с отношението към хората. Успешни са онези, които умеят да слушат, които се държат достойно дори в трудни моменти и които не губят човешкия си тон, независимо от позицията.
Фокусирай се върху възможностите – не за да се докажеш на другите, а за да надграждаш себе си.