Опорните точки в живота за мен са - семейство, приятели, работа, спорт и хоби

Представете се с няколко изречения..

Аз съм Димитър Найденов, мениджър „Корпоративни въпроси“ в JTI България, дружеството за нашата страна на водещия световен производител на тютюневи и никотинови продукти JTI. Отговарям за управлението на отношенията на компанията с оперативната и регулаторна среда, имиджа и комуникацията й, както и за инвестициите в местни общности. Екип от двама души се грижим за тези теми в България. Фен съм на семейството и приятелите ми, на тренировките, футбола, колоезденето, снимките, психологията и разбира се, на това, което работя.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Прекарвах летата при баба ми в един много чаровен град в Южна България. Сградата на пожарната беше точно срещу къщата и постоянно се въртях там да гледам камионите, оборудването и всичко останало. Намирах работата на тези хора за много вълнуваща и благородна, исках да бъда като тях. Това, разбира се, не е уникално за едно малко момченце – да иска да управлява голяма машина, да прави нещо интересно и да бъде в услуга на някаква кауза.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите 50 лв. изкарах сам като стажант в малка прохождаща компания по време на първата ми година в университета. От гледна точка на днешните младежи това изречение е смехотворно, но говорим за друг период от икономическото развитие на страната ни и не трябва да се забравя колко много се промениха нещата в последните 20 г. От първите си изкарани пари се почувствах страхотно – по-можещ, по-независим, една идея по-пораснал и т.н. Усещането е невероятно и бих посъветвал всеки да му се наслади, защото това е начало на нов период в живота, а не заради самите пари.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Според мен човек трябва да бъде възпитаван да върви по пътя си с отворени очи и ум, за да разбира повече за другите, за света и за самия себе си. Колкото по-гъвкави сме главата и в духа си, толкова повече можем да постигнем и да изпитаме удоволствие от преживяванията си. Ако този начин на мислене се насърчава в едно дете – да опитва, да бъде отворено към света и към разнообразни идеи и преживявания, то има по-голям шанс да бъде по-пълноценна личност и да бъде щастлив човек. Или поне така се надявам аз.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Винаги съм предпочитал да направя малко повече, отколкото малко под изискваното. Баща ми ми казваше да правя така и да се готвя добре за задачите и предизвикателствата си, защото от нас се очакват резултати и никой няма да ни пита дали сме тренирали много или малко за тях. Това, което се надявам, че се научих по-добре да правя в по-зрялата фаза от живота ми, е да прескачам състоянието на фрустрация от проблемите и директно да вървя към решаването им. Не е лесно, но това е правилният начин да насочваме енергията си, да постигаме цели и да се чувстваме добре. Напрежението от недоволството и тревогата, дори и да са справедливи и разбираеми, е безполезно.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Аз съм от семейство с нишови професии и от дете съм бил близо до новини, текстове, снимки, събития, пресконференции и т.н. Да се занимавам с връзки с обществеността, репутация и подобни въпроси е било предначертано в някаква степен, предполагам. Идеята беше спонтанна и макар и да не бях супер сигурен какво точно ще работя, кандидатствах за тази специалност в Софийския университет и след известни перипетии в трите изпита бях приет. Имах късмет, че нещата после се развиха добре и можах да започна професионална кариера, която ми харесва. Родителите ми подкрепиха избора ми, приятелите ми не бяха много убедени отначало, защото в този период това изглеждаше като много екзотична и странна работа.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Обичам да правя неща заедно с жена ми и децата ми, да се срещам с приятели, да тренирам, да гледам и играя футбол, да карам колело, да пътувам и да се опитвам да анализирам хората. Много обичам да слушам музика, да пия еспресо, да бъда на брега на морето и да се радвам на всеки малък успех. Много от тези неща ме свързват и със съпругата ми, освен децата и цялата подкрепа, която си даваме, разбира се.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

След като учих „Връзки с обществеността“, съм работил само това вече над 20 години. Продължава да ми е много интересно и да ми харесва. Това не е работа за хора, които не я намират за интересна, просто няма как да се занимаваш с това, ако нямаш отношение към него. Не знам дали не е късно за въпроса за друга сфера на дейност, но като цяло бих се занимавал с управление на хора и процеси.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Искам да кажат за мен, че съм енергичен, приятен, свеж, професионалист, умен и че е лесно и успешно да се работи с мен. Работя така, че да заслужа такава репутация, надявам се, че не съм далече от нея.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Майка ми повтаряше да имам поне три опорни точки в живота си – семейство, приятели, работа. Аз бих добавил и четвърта – спорт и хобита. Според мен да се стремиш да поддържаш всички тези неща в добра кондиция помага да си щастлив. По отношение на уменията – за мен е важно човек да умее да слуша внимателно и да разбира какво се случва около него, да е добър във възприемането, да проявява търпение, да внимава да не прекалява със спонтанните си реакции и да мисли за това какви послания отправя към хората – вербално и с поведение. Много често си мислим, че изпращаме едно послание, а хората всъщност разбират нещо съвсем друго и това създава затруднения. Относно емоционалната интелигентност – това е супер важно и много трудно – да не оставяме емоциите ни да доминират изцяло решенията и действията ни. Управлението им е много важно, но е въпрос на зрялост и на самоусъвършенстване. Не случайно работата с ума и психиката е ключова при елитните спортисти, хората на много високи ръководни позиции и т.н.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Според мен ако оставиш доброто да доминира, даваш му шанс, търпелив си и си воден от обич и целеустременост, накрая всичко се нарежда.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са необходими, за да си купим онова, което ни е нужно и да задоволи основните ни потребности. Естествено, всеки иска да си осигури хубав живот. Но парите сами по себе си не могат и не трябва да бъдат издигани в култ. Много е важно да не се състезаваш с никого на тема пари, а просто да имаш собствени цели, които да постигаш заради себе си. Винаги се чувстваме по-добре, ако изкараме повече, но това няма таван и недостигането на тавана не трябва да ни прави нещастни. Винаги ще има някой с по-голяма заплата, по-скъпа ваканция или по-скъп велосипед от твоя. Ако това е проблем в главата ти, винаги ще си нещастен без нужда.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Мисля, че трябва да се стремим да се занимаваме с нещо, което ни е интересно и ни кара да се чувстваме добре от постиженията в него. Ако не можем да намерим такова, просто да гледаме на работата като разумен начин да си осигуряваме по-добър живот. Интернет е пълен с клишета по темата, но те са доста правилни, според мен – ако не можеш да правиш това, което обичаш, обичай това, което правиш и т.н. Според мен друг супер важен фактор е дисциплината и това отличава много от успешните и щастливи хора – умението да продължаваш да правиш каквото трябва, дори и когато си уморен, не ти се иска, нямаш настроение и т.н. Когато това се превърне в навик, животът е по-лесен.